Отворено писмо

Брюксел, 24 януари 2024 г.

До:

До Н. Пр. Ursula von der Leyen, председател на Европейската комисия

До Н. Пр. Roberta Metsola, председател на Европейския парламент

До Н. Пр. Willem van De Voorde, постоянен представител на Белгия към Европейския съюз

Съвместно отворено писмо от група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК и Civil Society Europe: Европейските институции трябва да признават, включат и подкрепят гражданското общество като част от структуриран граждански диалог

Уважаема г-жо фон дер Лайен,

Уважаема г-жо Мецола,

Уважаеми г-н Ван де Ворде,

Подписалите настоящото писмо страни призовават европейските институции да предприемат реални мерки за прилагане на разпоредбите на Договора за открит, прозрачен и редовен диалог с гражданското общество във всички области на политиката. Подписалите страни призовават институциите на ЕС: 1) да инициират междуинституционално споразумение относно гражданския диалог, 2) да създадат във всяка институция ръководни длъжности, отговарящи за отношенията с гражданското общество и 3) да насърчават и популяризират засилено сътрудничество между гражданските и социалните участници.

Като част от демократичните принципи на ЕС, залегнали в Договорите, член 11 от Договора за Европейския съюз призовава институциите на ЕС да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество. Въпреки тези правни разпоредби обаче гражданският диалог остава разпокъсан и неструктуриран сред институциите на ЕС. Гражданският диалог твърде често се организира само на ad hoc основа и е много различен по отношение на количеството и качеството в зависимост от областта на политиката, европейската институция или държавата членка.

Значението на гражданския диалог отново беше изтъкнато на вниманието на създателите на политики с признанието, което получи на пленарното заседание на Конференцията за бъдещето на Европа, в която участваха представители на обществеността, представители на институциите и консултативните органи на ЕС, представители на изборни длъжности на национално, регионално и местно равнище и организираното гражданско общество. В окончателния доклад на конференцията, публикуван през май 2022 г., се призовава за „... реформиране на начина на работа на Европейския съюз чрез по-добро участие на социалните партньори и организираното гражданско общество. Укрепване на съществуващите структури с цел по-добро отразяване на нуждите и очакванията на гражданите на ЕС в процеса на вземане на решения…“ (предложение 39 в главата относно европейската демокрация). Да припомним и предложение 36, чиято цел е „увеличаване на участието на гражданите и включването на младите хора“, наред с другото чрез „засилване на сътрудничеството между законодателите на ЕС и организациите на гражданското общество, за да се използва връзката между лицата, отговорни за вземането на решения, и гражданите, които представляват организациите на гражданското общество“.

Подписалите настоящото писмо страни настояват тези препоръки да бъдат последвани от амбициозен подход. Те са твърдо убедени, че пълноценното използване на потенциала за включване на организациите на гражданското общество (ОГО) във формулирането на политиките ще изисква по-структуриран подход на равнище ЕС. ^[1]

Поради това те съвместно призовават европейските институции:

1. Да инициират междуинституционално споразумение относно гражданския диалог^[2], като осигурят структура, редовност, прозрачност и приобщаване за гражданския диалог в изготвянето на политиките на ЕС и на национално равнище като част от пълното прилагане на член 11, параграф 1 и параграф 2[3] от Договора за Европейския съюз^[4].

2. В тази рамка да бъде установена длъжността „координатор за гражданското общество“ във всяка генерална дирекция на Европейската комисия по подобие на предложените „координатори за социалния диалог“. Освен това институциите на ЕС следва да създадат ръководни постове, отговарящи за отношенията с гражданското общество. Заместник-председателят на Европейската комисия следва да поеме задачата за диалог с гражданското общество, а ролята на заместник-председателя на Европейския парламент, отговарящ за контактите с гражданското общество, следва да бъде засилена. Секретариатът на Съвета и, на национално равнище, службите на Европейския парламент и на Комисията следва също да установят редовен диалог с гражданското общество. Въвеждането на преки канали за участие на ОГО в процеса на изготвяне на политиките на ЕС може да доведе до по-целенасочени и по-ефективни политики във всички области и социално-икономически въпроси.

3. Подписалите страни зачитат изцяло прерогативите на социалните партньори в социалния диалог, тристранните преговори и колективното договаряне. В същото време заинтересованите страни от гражданското общество имат обширни знания, експертен опит и мрежи в общностите и обществата, поради което подписалите страни считат, че гласът на участниците от гражданското общество, когато е целесъобразно, следва да бъде чут. В крайна сметка ефективните и отговорни организации на гражданското общество могат да си сътрудничат с правителствата, организациите на работодателите и на работниците при утвърждаването на правата на работното място, насърчаването на създаването на работни места, осъществяването на екологичния и цифровия преход и укрепването на социалната закрила.

Европейските институции разполагат с всички необходими инструменти, за да се ангажират с тези предложения и да постигнат значителен напредък по тях преди европейските избори през 2024 г. Първата стъпка в тази насока би могла да бъде съобщение на Европейската комисия относно засилването на гражданския диалог на равнище ЕС и предложение за препоръка за насърчаване на гражданския диалог в държавите членки, подобно на инициативата за укрепване на социалния диалог^[5], и като последващо действие във връзка с годишния доклад относно прилагането на Хартата на основните права[6]. Това би било в съответствие и с призива за стратегия за гражданското общество[7].

Подписалите настоящото писмо страни са готови да работят в партньорство с институциите, за да определят основните градивни елементи и изисквания за прилагането на тези предложения на практика.

С уважение,

Европейски мрежи

Национални организации

Членове на група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК

Приложение: Подробен списък на подписалите (на английски език)

[1]            Поканата за подписване на това писмо беше отправена между септември и ноември 2023 г.

[2]            В съответствие с призива на ЕИСК (SOC/672) и организации на гражданското общество (вж. Манифест на гражданското общество за европейските избори през 2024 г. — За по-добро гражданско пространство и по-добър граждански диалог).

[3]            Договор за Европейския съюз, член 11.

[4]            ЕИСК многократно призова за прилагането на член 11 от ДЕС, вж.: резолюцията на ЕИСК Обединени за демокрация, приета на пленарната сесия на ЕИСК през март 2023 г.; заключенията и препоръките на конференцията на група „Организации на гражданското общество“ към ЕИСК „Организациите на гражданското общество защитават и укрепват европейската демокрация“ на 30 март 2023 г.; становища на ЕИСК SOC/605, SOC/639 и SOC/672.

[5]            „Комисията определя конкретни действия за по-голямо участие на социалните партньори на национално равнище и на равнището на ЕС“, https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_23_290.

[6]            Годишен доклад на Европейската комисия относно прилагането на Хартата на основните права: Процъфтяващо гражданско пространство за отстояването на основните права в ЕС.

[7]            ЕИСК SOC/672 и окончателният доклад от Конференцията за бъдещето на Европа (предложение 36 (8.).