„Вие сте докладчик по становището относно „Насърчаване на автономното и устойчивото производство на храни: стратегии за общата селскостопанска политика след 2027 г.“ Какви са предложенията на Комитета в неговото становище, по-специално относно ОСП след 2027 г. по отношение на устойчивото производство на храни?“

Стоян Чуканов: ОСП даде възможност на Европейския съюз да осигури стабилни доставки на храни с високо и все по-добро качество за нарастващото си население, като същевременно запази модел на семейно земеделие. През последните 65 години политиката претърпя развитие, но все още има много критики към трите измерения на устойчивостта на новата версия, която влезе в сила през 2021 г.

Изправени пред нови предизвикателства, сега повече от всякога се нуждаем от стабилна дългосрочна политическа рамка, насочена към устойчиво производство на храни и отворена стратегическа автономност за Европейския съюз. Това следва да върви ръка за ръка със защитата на разнообразието на видовете земеделие в ЕС и да отговаря на обществените и екологичните нужди („публични средства за обществени блага“), като същевременно се гарантира развитието на селските райони.

Политиките в областта на околната среда и климата не следва да се възприемат като тежест при възстановяването от настоящата криза, а по-скоро като част от дългосрочните решения и насоки за вземане на решения в бъдеще. С последната реформа беше укрепен принципът, че всеки подпомаган хектар трябва в замяна да предоставя на обществото екологични услуги.

Еднаквото финансиране на хектар обаче не отразява екологичната реалност или справедливото подпомагане от социална гледна точка. Считаме, че в следващата ОСП този принцип трябва да бъде допълнително развит, като се засилят екологичните и социалните изисквания, които трябва да бъдат надлежно възнаграждавани и защитени от нелоялна конкуренция.

Поради това плащания въз основа на площта следва да бъдат пренасочени към стимули за услуги, които са от полза за околната среда и обществото, с разумен преходен период, който може да надхвърли обхвата на една-единствена многогодишна финансова рамка (МФР).

Малките семейни стопанства следва да имат възможността да изберат да запазят подпомагане на доходите въз основа на плащания на площ и трудови единици в стопанството, като държавите членки могат да определят критериите в стратегическите планове. За да се спре по-нататъшният спад в броя на земеделските стопанства в ЕС поради липсата на приемственост между поколенията, трябва да се предприемат действия по отношение на увеличаването на средните доходи от селскостопанска дейност, достъпа до земя (чрез инвестиционни субсидии, преференциални кредити, национално законодателство относно прехвърлянето на земя), благоприятните условия за инвестиции в рамките на втория стълб (осигуряване на допълнителни частни средства), повишаването на квалификацията (на земеделските стопани, селскостопанските работници и консултантите), овластяването на жените, добрите условия на труд, подобряването на дългосрочните перспективи за земеделските стопани (пенсии и др.), както и цялостната привлекателност на селските райони.

ОСП трябва да допринася за насърчаване на потребителското търсене в ЕС на по-здравословни и по-устойчиви хранителни режими (биологични, сезонни, местни продукти), намаляване на разхищението на храни и регулиране на пазарите на храни, за да се преодолее финансиализацията на хранителния сектор, която води до сериозни спекулации с реализиране на огромни печалби, като същевременно европейците изпитват затруднения да се справят с нарастващите цени на храните. Покачването на цените на енергията и рисковете от прекъсване на доставките на енергия и торове са част от новото нормално положение и в ОСП следва да се обмисли включването на антициклични компоненти и да се предоставят схеми за подпомагане на инвестициите, предназначени за подобряване на производството и разпределението на енергия от възобновяеми източници в земеделските стопанства и на местно равнище в селските райони.

В нашето становище предлагаме Комисията да обмисли укрепване на схемите за застраховане — доброволни в отделните държави членки — за публично-частните партньорства в инструментите на ОСП след 2027 г. в отговор на последиците от екстремни климатични условия. С оглед на изборите за Европейски парламент през 2024 г. и бъдещото разширяване на ЕС, ЕИСК разглежда настоящото становище като възможност за представяне на някои съображения/насоки/предложения от организираното гражданско общество относно бъдещата форма и посока на ОСП след 2027 г., за да се постигне автономно и устойчиво производство на храни в рамките на една по-цялостна и всеобхватна продоволствена политика. Целта е да се допринесе за предложението на Комисията за следващата ОСП, като се изтъкнат нуждите на организациите на гражданското общество и очакванията на обществото.