Казано накратко, гражданското общество представлява групи от общности, способни да се самоорганизират, да определят и постигат избрани цели. В демократичните системи групите на гражданското общество са многобройни и разнообразни, за да представляват във възможно най-голяма степен многообразието от гласове и мнения на своите членове. В недемократичните режими неправителствените организации най-често са в опозиция на управляващите. Гражданското общество може да действа чрез активно гражданство и желание за сътрудничество за общото благо, независимо от държавните институции.
По време на периода на управление на партията „Право и справедливост“ организациите на гражданското общество се мобилизираха срещу въвежданите промени, които застрашаваха държавната система на управление и защитата на правата на човека. От 2016 г. до 2022 г., както се посочва в доклада „Натиск и мобилизация. Гражданското общество и кризата с върховенството на закона“ на Хелзинкската фондация за правата на човека, неправителствените общности организираха редица масови протести в защита на върховенството на закона и нарушаваните конституционни ценности и предложиха правна помощ на групи, изложени на риск от дискриминация или репресии. Неправителственият сектор продължи неуморно да търси нови канали за участие в процесите на вземане на решения, като организира, наред с другото, ефективни коалиции за избор на омбудсман, защитник на правата на децата и граждански панели.
Резултатите от парламентарните избори, проведени на 15 октомври 2023 г., показват силата на гражданското общество в Полша. Безпрецедентната избирателна активност от 74,38 % и спечелването на избирателно предимство от страна на опозиционните групи са доказателство за ефективна гражданска мобилизация, която доведе до смяна на правителството. Кандидатите на „Право и справедливост“ получиха 35,38 % от гласовете. Така тази партия беше първата, спечелила парламентарни избори за трети пореден път от 1989 г. насам, но за разлика от изборите през 2015 г. и 2019 г. нейните кандидати не получиха мнозинството, необходимо за сформиране на правителство. В сейма влязоха още: „Гражданска коалиция“ (30,7%), „Трети път“ (Полска народна партия) (14,4%), „Нова левица“ (8,61%) и Конфедерация „Свобода и независимост“ (7,16%). Три коалиционни групи „Гражданска коалиция“, „Трети път“ и „Нова левица“ получиха общо 51,72% от гласовете, което им осигури необходимото мнозинство за съставяне на правителство. Правителството, начело с Доналд Туск като министър-председателя беше сформирано от втори опит.
Нито едно от проучванията не предвиждаше такава висока избирателна активност. Следва да се припомни, че на парламентарните избори през 2019 г. тя беше 61,74 %, а на историческите избори през 1989 г. — 62,7 %. Желанието за промяна, провокирано от трайното разочарование на обществото, както показаха резултатите от проучванията (в т.ч. на CBOS и фондацията Батори), мотивира гражданите да отидат до урните. Следва да се отбележи, че изборите бяха предшествани от силна социална мобилизация, която включваше, наред с другото: рекорден брой гласоподаватели, събрали удостоверения, за да гласуват извън мястото си на пребиваване (до 15,00 ч. на 12 октомври 960 хиляди души бях променили избирателната се секция, а около 1 200 000 бяха подали молби, за да го направят). Почти два пъти повече поляци, живеещи в чужбина, се регистрираха, за да гласуват (около 600 000 в сравнение с 350 000 на предишните избори през 2019 г.).
Друг фактор, който може би допринесе за увеличаване на мобилизацията на гражданите за участие в парламентарните избори беше обявяването и провеждането на национален референдум. В референдума взеха участие 40,91 % и поради това той нямаше задължителен характер. Друг важен фактор за мобилизацията бяха многобройните акции, предприети от неправителствените организации. Следва да се отбележат по-специално онези, които бяха насочени към жените и младите хора (например „Това е твоят избор“ на Инициатива „Гласът на жените“, „Достатъчно мълчахме“ на Инициатива Wschód (Изток), „Това е твоето решение“ на SexEd), които доведоха до повишаване на избирателната активност. На парламентарните избори през 2019 г. гласуваха 61,5 % от жените и 60,8 % от мъжете. Избирателната активност сред младите хора на възраст между 18 и 29 години беше 46,4 %. На изборите през 2023 г. гласуваха повече жени (73,7 %), отколкото мъже (72,0 %), и 68,8 % от младите хора (на възраст между 18 и 29 години). През периода на предизборната кампания организациите на гражданското общество проведоха не по-малко от 20 акции в подкрепа на избирателната активност.
Кампаниите бяха проведени главно в интернет, но някои от тях и по телевизията, радиото и дори киносалоните. Участието на известни личности, инфлуенсъри, актьори и публични фигури увеличи способността им да достигнат до различни аудитории. Според резултатите на проучването на CBOS „Изборна мотивация и решения, 2023“ от октомври 2023 г. мнозинството от гласоподавателите (около 70 %) са взели решение за кого да да гласуват поне няколко седмици преди изборите. Около 28 % са направили това през последната седмица преди изборите, 4 % в деня преди изборите и 9 % по време на изборния ден. За избирателите, гласували за Гражданска коалиция, най-важният фактор беше нагласата по отношение на Европейския съюз (80 %). Те споменават като причина да отидат до урните почти толкова често и желанието за смяна на властта (77 %). Голяма част от гласоподавателите за тази група (64 %) считат, че тя представлява близки за тях ценности и принципи. Гласувалите за „Право и справедливост“ считат, че тя представлява както техните интереси („грижи се за хора като тях“ — 66 %), така и техните ценности и принципи (62 %). В същото време те дават добра оценка на досегашното управление на групата (64 %), както и на нейната икономическа програма (59 %).
През юни 2024 г. поляците ще изберат своите членове на Европейския парламент. Изборите за ЕП могат да се разглеждат като продължение на изборния цикъл, започнал с парламентарните избори през 2023 г., като се има предвид, че през април 2024 г. в Полша ще се проведат местни избори. Европейската тема ще присъства в предизборните кампании за местните избори, макар и в по-малка степен, отколкото по време на парламентарните избори. Освен това 20-ата годишнина от присъединяването на Полша към ЕС може да повлияе върху избирателната активност на изборите за Европейски парламент. Нека припомним, че на последните избори за ЕП през 2019 г. избирателната активност в Полша беше 45,68 %.
Поляците заявяват силната си подкрепа за членството на Полша в Европейския съюз. Според проучване на CBOS от април 2023 г. 85 % подкрепят членството в ЕС. Този процент е намалял, въпреки че остава много висок. Един на всеки десет анкетирани е против полското присъствие в ЕС (10 %). Един на всеки 20 души няма мнение по този въпрос (5 %).
Следва също така да се припомни, че за първи път изборите за Европейски парламент ще се проведат в сянката на множествена криза: продължаващата война в Украйна, извънредната ситуация в областта на климата, икономическата криза и надигането на популистката десница. Поради това, с оглед на очакваното засилване на дейностите по дезинформация, ще бъде важно провеждането на стройна и последователна комуникационна политика в рамките на кампания, адаптирана към целевите групи гласоподаватели. Международното напрежение подтиква поддръжниците на Европейския съюз да виждат в него надежда за общност, която гарантира нашата сигурност.
Малгожата Моленда-Здзех
Варшавско училище по икономика — Екип Europe Direct Полша
Свиване