от Мария Минчева

България и Румъния изпълниха условията за присъединяване към Шенгенското пространство през 2011 г. 13 години по-късно обаче те все още не са получили пълните предимства на свободното движение. Това несъответствие има политическа цена и подхранва евроскептицизма.

На заседанието на Съвета на 22 ноември в Будапеща министрите на вътрешните работи на Унгария, Австрия, България и Румъния се споразумяха да „предприемат необходимите стъпки“ за определяне на дата за премахване на проверките по сухопътните граници, при условие че се положат по-големи усилия за спиране на незаконните мигранти, пристигащи по маршрута през Западните Балкани.

Шенгенското споразумение е от съществено значение за свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на ЕС и е ключов фактор за икономическия успех на ЕС. Ограниченията подкопават конкурентоспособността и икономическия растеж на ЕС и възпрепятстват постигането на социална пазарна икономика, както е предвидено в Договорите.

От няколко години държавите членки временно въвеждат граничен контрол. Въпреки това икономическото и социалното въздействие на тези решения върху единния пазар не е било подлагано на оценка. Европейската комисия анализира физическите пречки пред търговията, но това обхваща само гранични блокади, демонстрации и нападения срещу камиони. Не се вземат предвид последиците от контрола по сухопътните граници, включително временното повторно въвеждане на граничен контрол от държавите членки от Шенгенското пространство.

През 2023 г. Съветът постигна съгласие за премахване на контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния, считано от 31 март 2024 г. Проверките по вътрешните сухопътни граници обаче останаха, без определена дата за тяхното премахване, което води до значителни разходи и пречи на дружествата да се възползват в пълна степен от предимствата на единния пазар.

Като предприеме стъпки за пълното интегриране на България и Румъния в Шенгенското пространство, ЕС може да засили вътрешното си сближаване, да повиши конкурентоспособността и да утвърди основните принципи на свободно движение и солидарност, които са в основата на европейския проект.

Европейският парламент твърди, че неучастието в Шенгенското пространство би могло да повлияе на пазарните очаквания за статута на тези държави в ЕС. Това е политически сигнал, който би могъл да окаже влияние върху доходността на държавните облигации, цените на финансовите активи и лихвените проценти за предприятията и домакинствата и да навреди на реалната икономика.

И двете държави плащат милиарди евро годишно заради увеличените логистични разходи, закъсненията при доставката на стоки и оборудване и увеличените разходи за гориво и шофьори. Тези преки разходи неизбежно се прехвърлят върху потребителите чрез по-високи цени, което оказва въздействие върху физическото и психичното здраве на работещите.

Тази ситуация възпрепятства туризма. Тя затруднява и свободното движение на работници, като ограничава възможностите на работниците от България и Румъния да търсят работа в съседните държави членки. Това ограничение засяга секторите на строителството, селското стопанство и услугите, които разчитат в голяма степен на сезонни и временни работници.

В своя доклад относно бъдещето на единния пазар Енрико Лета призовава за категорично противопоставяне на всеки опит за ограничаване на свободата на движение между държавите членки, включително техническите ограничения върху маршрутите и автомобилния транспорт, както и всяко суспендиране на Шенгенското споразумение.

Крайно време е Съветът да определи дата за премахване на контрола по сухопътните граници между България, Румъния и държавите членки, които са включени в Шенгенското пространство. Окончателното решение по този въпрос се очаква на заседанието на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 12 декември.