Чрез регулиране би трябвало да се определят задължения за инфлуенсърите, но също и за платформите за споделяне на видеоклипове и социалните мрежи

Рекламата и маркетингът, извършвани чрез инфлуенсъри са една от най-бързо развиващите се индустрии през последното десетилетие. Възприемани от потребителите като по-близки, по-автентични и по-надеждни от традиционната реклама или одобрението на продукти от знаменитости, инфлуенсърите привличат все повече и повече инвестиции към търговските марки.

Въпреки това, за разлика от традиционната реклама, която е предмет на много строги правила, рекламата, извършвана чрез инфлуенсър може да премине през отворите на законодателната мрежа, която налага правила за рекламите. Търговският характер на публикациите на инфлуенсъри невинаги може да бъде разпознат като такъв, тъй като рекламите са изобразени заедно с независимо редакционно съдържание, което е стилизирано по подобен начин. 

Тази липса на прозрачност е опасна за потребителите като цяло и по-специално за непълнолетните лица. Излагането на тази уязвима група на скрита реклама би могло да навреди на нейното физическо, психологическо, социално и емоционално развитие. 

Трябва ли ЕС да направи нещо по въпроса? „Всъщност, за справяне с инфлуенсъри ЕС вече разполага с някои механизми, които са обхванати от законодателството както за рекламодателите, така и за продавачите/търговците. Считаме обаче, че би било желателно да се възприеме всеобхватен подход предвид бързото разрастване на това явление“, заяви Бернардо Ернандес Баталер, докладчик по доклад на ЕИСК по този въпрос.

Комитетът предлага ЕС да определи конкретни задължения както за администраторите на платформите за споделяне на видеоклипове, така и за мрежите на социалните медии, в които действат инфлуенсърите, и за създателите на съдържание или които сами са инфлуенсъри. 

Инфлуенсърите би трябвало:

• да включват в своите публикации ясно изпъкващо съобщение, което да подчертава рекламния характер на публикацията;
• да спазват специфичните за сектора правила, предназначени за защита на здравето и безопасността на потребителите и ползвателите, особено на непълнолетните лица и други уязвими групи;
• да носят отговорност, ако не е достатъчно ясно, когато не са упоменали съвсем ясно, че им се плаща, за да подкрепят или рекламират даден продукт или услуга.

Администраторите на платформи и социалните мрежи би трябвало:

• също да носят отговорност за съдържанието, публикувано от създателите на съдържание и инфлуенсърите, които хостват; 
• да бъдат задължени да премахват незаконно съдържание и да докладват за незаконна дейност;
• да изискват от всички създатели на съдържание/инфлуенсъри, работещи извън ЕС, ясно да посочват кой носи правна отговорност за дейността им в рамките на ЕС и да притежават професионална застраховка, покриваща щетите, причинени от незаконни дейности.

С цел защита на непълнолетните лица, платформите и администраторите на социални мрежи, заедно с инфлуенсърите, би трябвало да гарантират, че:  

• технически е възможно да се попречи на непълнолетните потребители да гледат чувствително съдържание, което във всеки случай трябва да бъде маркирано с надпис „забранено за деца до 18 години“, да се изисква проверка на възрастта и да се дава възможност за родителски контрол;
• публикациите на инфлуенсърите, насочени към непълнолетни лица, включват думите „реклама“, „търговско съобщение“ или „спонсорирано от“; и че модифицираните изображения са маркирани като „ретуширано изображение“ и, за продуктите на изкуствения интелект, „виртуално изображение“.

Настоящото становище на ЕИСК беше изготвено по искане на испанското председателство на Съвета на ЕС, което обмисля дали би трябвало да бъде приет специален регламент и поиска мнението на Европейския икономически и социален комитет по този въпрос. (dm)