С годишни разходи в размер на около 14 % (или 2 трилиона евро) от общия БВП на ЕС правителствата са най-големите потребители в Европа. Разходите им произтичат основно от публични търгове за закупуване на необходимите им строителни работи, услуги и доставки от дружества.
През последните няколко години беше извършена значителна работа за насърчаване на публичните органи да възприемат модели на по-устойчиво потребление, като не се ограничават до потребностите си в краткосрочен план, а се отчитат и дългосрочните последици от всяка покупка.
От 2017 г. насам Европейската комисия издаде насоки под формата на критерии за екологосъобразни обществени поръчки, като постепенно въвежда елементи на кръговата икономика с цел затваряне на цикъла по отношение на използваната енергия и материали във веригите на доставки и същевременно свежда до минимум отрицателните въздействия върху околната среда и създаването на отпадъци.
Тези мерки обаче са с ограничено въздействие, тъй като спазването им е не е задължително. ЕИСК счита, че е време да се въведат задължителни минимални критерии за екологосъобразни обществени поръчки и да се даде силен тласък на кръговата икономика чрез директиви относно обществените поръчки и специфично за всеки сектор законодателство.
Обществените поръчки в рамките на кръговата икономика ще дадат възможност на администрациите да не се ограничават до критерия за най-ниска цена по време на закупуването.
„Обществените поръчки често водят до полемики, тъй като критериите за подбор за проектите твърде често са много едностранчиви, като не се отчита въздействието от жизнения цикъл или какво постига даден проект“, заяви г-н Вайкманс. „Трябва да се изостави идеята, че най-ниската цена следва да бъде единственият критерий за възлагане на поръчки, като се възприеме подход за съотношението между качеството и цената, което включва иновации, качеството на продуктите и услугите, устойчивост, екологизиране и социално въздействие.“
Европейската комисия вече разработи редица модели за определяне на разходите във връзка с жизнения цикъл, до които възложителите имат свободен достъп, за да проверяват продукти и услуги. Тези инструменти позволяват на публичните органи да отчитат разходите за целия жизнен цикъл на продукта, строителната работа или услуга — от закупуването през експлоатацията и поддръжката до края на жизнения цикъл. Според ЕИСК те би трябвало да бъдат актуализирани, за да включат разходите за въглеродни емисии.
Освен това ЕИСК счита, че е от съществено значение да се гарантира, че МСП имат възможност да представят оферти за договори за обществени поръчки в областта на кръговата икономика и да получат помощта, от която се нуждаят. Те предлагат огромен потенциал, но има опасност да останат на заден план поради сложността на процедурата. Само при осигуряване на необходимата им подкрепа те могат да допринесат за местни тръжни процедури, в основата на които е човекът. (dm)