От група „Работници“ на ЕИСК

Адекватните минимални работни заплати са основен елемент за социално сближаване и борба с бедността сред работещите и неравенствата. Много хора в Европа обаче работят при много тежки условия, особено работниците с несигурна заетост. И докато в някои държави колективното договаряне е достатъчно силно, за да се гарантират добри условия на труд, това не е така навсякъде.

Липсата на социална закрила води до тежки последици, особено при увеличаващи се други проблеми, какъвто е понастоящем случаят със острата здравна и социална криза, предизвикана от пандемията от COVID-19.

В този контекст предложението на Европейската комисия за директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз има за цел да гарантира, че всички работещи в Европа получават осигуряващи достоен живот трудови възнаграждения, както и че колективното договаряне се укрепва и разширява, като същевременно се спазват различните традиции на държавите членки по отношение на социалния диалог. Чрез национални планове за действие, договорени в рамките на тристранен процес със социалните партньори, може да бъде постигнато сближаване на работните заплати във възходяща посока, като в същото време се води борба с всички видове дискриминация в заплащането и с бедността сред работещите.

С оглед на неотложния характер на предложението и по-специално при трудностите, предизвикани от COVID-19, докладчикът Чинция дел Рио отбеляза: „Всички работници следва да получават справедлива и адекватна минимална работна заплата, установена със закон или чрез колективно договаряне, за да се даде възможност за достоен живот и достъп до социална закрила. Дъмпингът по отношение на социалните условия и заплащането, дълбоките неравенства във връзка с възнагражденията, нарастващата бедност сред работещите, която засяга най-вече младите хора, жените и групите в неравностойно положение, трябва да бъдат разрешение чрез силен европейски ангажимент.“

В становището на ЕИСК относно предложената директива, прието на 25 март на пленарната сесия на ЕИСК, се признават неотложният характер на този набор от мерки и необходимостта от тях, както и адекватността на директивата и правните основания за нея (потвърдени и от правната оценка на Съвета на ЕС), и клаузите, гарантиращи автономността на социалните партньори. (prp)