Откато съм родена преди 40 години, на 28 март 1981 г., никога в живота ми думата „съществена“ не е била толкова често свързвана с думата„култура“, както по време на този период на здравна криза, а оттам и икономическа. Ясно е, че много от нашите парадигми ще се променят. Поставяме и ще продължим да поставяме под въпрос различни аспекти от всички сфери на нашето общество.
Тази дума, „съществена“, се появи защото хората на културата първо бяхме класифицирани като “несъществени". И тъй като сме определени като „несъществени“, се ражда неудържимо движение, което неизбежно напредва към по-дълбоко и по-широко разпространено осъзнаване.
И, напук на всички очаквания, ето че светът на изкуството и културата, който, след като е бил изтикан на сянка или зад кулисите, се оказва под прожекторите, облят в „горчива“ и странна светлина.
Аз съм жена на културата. Тя ме подхранва и аз я създавам. Аз съм актриса, певица, сценаристка, авторка, учителка по театър и френски, издателка на белгийски театрални пиеси на френски език, изготвям програмата на фестивал и особено харесвам пластичните изкуства, сценографията и изкуството на движението и танца. И не се страхувам да запретна ръкави, да си изцапам ръцете и понякога да заемам „временни работни места“. Работни места, които често не са особено ценени от колективното виждане на нашите общества. Не се страхувам да работя. Именно това ме изгради. Това е най-голямата ценност, която моите родители ми предадоха. Но културата е моят трети родител. Културата ме доизгради или беше „циментът“ на изграждането на моята личност, и допринесе за дълбоки промени: чрез развитие, вътрешни драстични промени и преобразувания, културата отвори духът ми, но най-вече сърцето ми. Най-красивите „пътувания“ през моя живот бяха свещените минути на музиката на едно виолончело, което изразява емоциите ми по-добре от всяко пътешествие, Шекспир, който танцува в дима на чувствителните души, безкрайните картини с необятна дълбочина, зад ъгъла или в някой музей. А какво да кажем за прекрасния свят на театъра, който не е само сценична рамка и текст, а свят колкото разнообразен, толкова и сложен – от изкуството на кукления театър до импровизацията, от изкуството на словото до движението на телата! В театъра има толкова дисциплини и подвидове, колкото в медицината.
Разбира се, от година насам всичко е спряло. Страданието на нашата професия е крещящо. Това е най-напред морално страдание, след това икономическо, дължащо се на липсата на дейност на сценичните професии, които са в дълбока финансова криза. Сценичните професии са твърде слабо известни, но спектърът им е широк. Автори, сценаристи, актьори, костюмиери, драматурзи, осветители, техници по декорите, сценографи, гримьори, асистенти, както и всички професии в сферата на дейностите преди и след представлението: разпространение, комуникация, популяризиране, посрещане на зрители, резервации, списъкът не е изчерпателен.
Необходимо е също така да се има предвид, и може би това е още по-важно, страданието на публиката, на хората. Публиката, която понастоящем е ограничена до Netflix или книгите, твърде бързо избира образа, израз на култура, която е лесна и единствена. Единственият избор, който е останал е изборът на изолация, без споделяне и откритост, без моменти на смях и мечти, без далечно пътуване, удобно седнали на стола от червено кадифе.
А какво да кажем за страданието от това, че вече не учиш, защото културата е нашият най-добър учител по живот!!!
И главното, думата „съществен“ сега е превърната в етикет за нашите професии, свързани с културата, чрез негативната конотация на първата част – „НЕсъществен“, която нашите ръководители ни поставиха. Далеч съм от мисълта да се възбунтувам днес, храня тази луда надежда – както са луди и всички други надежди – тази непоколебима надежда за бъдещето, че със сигурност, да, именно със сигурност, занапред в близко бъдеще когато произнасяме думата „култура“ всеки простосмъртен ще чува най-вече и преди всичко, да се произнася думата „съществена“.
Така, искайки да ни погребат, всъщност направиха така, че културата да „покълне“ както никога досега....бъдещото ще го потвърди. Зверски вярвам в това, убедена съм! След тази криза нищо, свързано с културата никога повече няма да бъде разглеждано като притежаващо ниска стойност.
Орели Вотрен-Льодан
