Клодин Ото: На европейско равнище трябва да се разгледа въпросът за по-голяма автономност спрямо глобализацията

След обявяването на локдаун, улиците опустяха. Това, което прави впечатление, е тишината. Край на бързането за работа, на пътуванията в чужбина за двучасови работни срещи, на шума от клаксоните в града, на очакването на автобуса, който не идва... Подобно на много други и ние приехме това принудително усамотение, опитвайки се някак си да се приспособим към този нов начин на живот. Ако за мен работата от разстояние беше лесна, то тя беше невъзможна за съпруга ми, тъй като професията му, а и инфраструктурата не бяха (и все още не са) подходящи за това. Това обаче му струваше няколко безсънни нощи в резултат на рекордния брой отсъствия от работа на неговите служители. Страхът се разпространяваше поне толкова бързо колкото вирусът.

Сега когато първата вълна отмина, си задавам въпроса в какво психическо, социално и икономическо състояние ще излезем от тази криза. Въпреки че пандемията създаде нова йерархия на потребностите и ни направи по-чувствителни към околната среда, тя беше свидетел на индивидуални поведения на национално и световно равнище. Никой в Люксембург не вярваше, че е възможно границите да бъдат отново затворени. Пограничната работа е много важна за Великото херцогство и ограничаването на свободното движение на хората за нас означаваше страх от недостиг на здравни работници, наред с други.

Тази криза е също възможност за интроспекция, да се вгледаме в собствената си уязвимост. Откриваме, че сме зависи не само от здравните работници, но и от поведението на другия.

Заедно ще постигнем икономическото възстановяване. Нека избягваме национализма и свиването на икономиките, въпреки че някои държави, в името на устойчивостта, говорят за национализация на веригите за създаване на стойност. На европейско равнище трябва да се разгледа въпросът за по-голяма автономност спрямо глобализацията. С тази криза имаме възможността да спрем за момент, което ще ни помогне да се замислим за себе си.