ЕИСК info

През март 2020 г. започнахме да осъзнаваме, че пандемията от COVID-19 не е само здравна криза и че тя ще повлияе на много аспекти от нашия живот. Освен това за сдруженията и активистите беше ясно, че ще бъдем изправени пред нови предизвикателства в обичайната ни дейност. Както се оказа, положението беше дори по-лошо от очакваното.

През май 2020 г. организирахме „виртуално събиране на питие“. След два месеца социална изолация и работа онлайн решихме да се срещнем и да обсъдим първоначалните си размисли за този период.

Заедно с колеги от Европейския граждански форум – транснационална мрежа, обединяваща над 100 сдружения и НПО в 27 страни в Европа, които работят активно по въпроси като гражданското образование, защитата на правата на човека и застъпничеството за демокрация прекарахме няколко часа в разгорещен дебат. Всеки имаше своята национална перспектива, но заключенията бяха сходни.

Въз основа на тези дискусии извлякохме следните поуки:
Първо: Нашата сигурност зависи от сигурността на другите хора
Необходими са универсална здравна защита и социална закрила за всички в нашето общество и по целия свят.

Второ: Ние сме уязвими и съдбите ни са преплетени.
В основата на международните отношения и ежедневието на хората трябва да бъдат солидарността, равенството, правата и грижата.

Трето: Общото благо съществува
Публичните институции трябва да защитават, прилагат и служат на общото благо, а не на конкретни интереси.

Четвърто: Най-важният антивирус, от който се нуждаем всички, е демокрацията
Гражданското съзнание и участие, надеждната информация, публичните изследователска дейност и образование, както и прозрачните институции гарантират общото благо.

Пето: Глобалната пазарна система се оказа неуспешна
Трябва да релокализираме производството, да приложим принципите на кръговата икономика и да въведем универсален базов доход за всички.

Шесто: Ние сме пазители на Земята, а не нейни собственици
Природата използва нашата социална изолация, за да се възстанови от щетите, които сме причинили. Трябва да възстановим екологичната справедливост в света.

Седмо: Работещите в секторите от критично значение са истински герои. Жените са на предната линия
Приносът на жените трябва да бъде признат в социалната йерархия. Тези, които са невидими, трябва да могат да се ползват в пълна степен от правата си.

Осмо: Времето трябва да забави ход
Социалната изолация ни принуди да отредим дължимото място на социалните връзки, търпението, съчувствието: трябва да запазим това в дългосрочен план.

Девето: Нуждаем се от човешка, социална, екологична сигурност
Ангажираме се със справедливо възстановяване и справедлив преход в страната си, в Европа и в целия свят.

Десето: Бъдещето трябва да бъде различно от миналото
Трябва да се поучим от преживяното и да действаме заедно.

Имаме ли шанс да научим повече след кризата? Способни ли сме да превърнем кризата в нов шанс?
Убедена съм, че бъдещето трябва да бъде различно от миналото.

Всичко е за мен ново, това е първата пандемия, с която се сблъсках лично. Търсейки в интернет, открих списък с 10-те най-сериозни пандемии в историята и научих, че последната от тях, ударила Европа преди Covid 19, е испанският грип от 1920 г. Възрастен съм, но не чак толкова.

Моята съпруга е с отслабена имунна система. Ако се разболее, тя е изключително уязвима, защото страда от хронично респираторно заболяване. Ето защо много внимателно преценяваме контактите си с други хора. Това е нещо ново за нас двамата. Тя се е поставила малко или повече в доброволна самоизолация, за да избегне заразяване. И сега аз правя неща, с които тя се занимаваше преди, като например пазаруването. Преди кризата й помагах, като бутах количката за пазаруване, докато тя я пълнеше. Но сега е различно.

Бутането на количката беше лесно; достатъчно беше да я следвам, тя пълнеше количката, а аз си мислех за други неща, като например как да направя света по-добър. Откакто аз сам трябва да пълня количката, всеки път се парализирам от стрес, когато трябва да направя своя избор пред всички тези рафтове. В списъка с покупките, които трябва да направя, е написано „кафе“, а върху рафтовете има десетки различни марки и всички си приличат. А от каква тоалетна хартия се нуждаем — едно, дву, три или четири пластова? Моята съпруга знае кой продукт иска и къде да го намери и в резултат на това пазарът ни приключва за минути. За мен магазините са лабиринти: единствено биреният щанд не ме стресира, всичко останало ми отнема часове, губя се в абсурдни дилеми.

Бях изненадан от начина, по който нидерландците реагираха първоначално на пандемията. Отговорът им беше единен и солидарен. За съжаление, продължителността на тази хуманна реакция се оказа прекалено кратка за малка група конспиративни и жалки индивиди и за няколко седмици тяхната солидарност се изпари. Хората престанаха да спазват правилата и обвиниха правителството, че нарушава основните им права и ограничава четирите им свободи. Така, настоявайки за неотменимото си право да се веселят, те, в пристъп на лудост, заведоха дела срещу държавата.

Слава Богу, живеем в Европа, където демокрацията и върховенството на закона са относително добре гарантирани (в повечето от държавите членки) и здравните грижи са доста добри в сравнение с други части на света. Що се отнася до начина, по който вирусът засяга различните поколения, е ясно, че младите хора страдат повече поради причини, свързани с възрастта им. На 19 години е естествено да имате приятел или приятелка, да откривате сексуалността си и тази малка лудост, наречена любов. Но в период на пандемии, дори невинните прегръдки са табу. Тези неща карат младите хора да се чувстват несигурни, загубени в неудовлетворените си желания.

Основният въпрос е какво ще стане с икономиката. След като пандемията бъде овладяна ще започнем отначало сякаш нищо не е било? Или ще сграбчим представилата се възможност, ще се откачим от една система, доминирана от канибалски монополи, и ще изберем приобщаващ модел, характеризиращ се с устойчиви и малки по мащаб инициативи в дух на мирно съжителство с големи отговорни предприятия? Изборът между това да продължим по обичайния начин или да променим стадното си поведение ще определи нашето бъдеще и ще бъде решаващ за нашето оцеляване или за изчезването ни като вид, загубен в бездната на самоунищожението.

Пожелавам Ви хубави моменти, изпълнени с медитация и размишление, а за някои, които се нуждаят, и с разкаяние.

Бяхме изправени пред ситуация, която никога не сме преживявали. Вирусът дойде внезапно и много бързо се разпространи, поставяйки цялата държава под карантина. Положението беше безпрецедентно и ние не знаехме кой най-ефективният начин за справяне със ситуацията. Чудехме се какво следва. В началото се чувствахме ужасени и безпомощни. Бизнес плановете за 2020 г. на практика отпаднаха веднага, а поради несигурната ситуация бъдещите планове също изглеждат много несигурни.

Всички си задаваме един и същ въпрос — какво следва? Как да действаме в тази нова ситуация: кога ще се приключи с карантината, пълната изолация и неизвестността? Най-големите страхове и тревоги винаги се дължат на невъзможността да се предскаже какво следва. В първия момент и предприятията реагираха по сходен начин. Всички те искаха да им кажем колко дълго ще продължи това положение, каква ще бъде реакцията на правителството и на каква помощ биха могли да се надяват. Още в началото започна да става ясно, че не всички бяхме в едно и също положение: за някои икономически сектори, като туризъм и логистика, кризата означаваше катастрофа, докато за други, например ИТ и хранително-вкусова промишленост, тя донесе нови възможности и предизвикателства.

Имахме късмет, че правителството, макар и наскоро сформирано, реагира бързо и адекватно и всички заедно изготвяхме програми за действие и подкрепа, инициативи и т.н. За целта поддържахме постоянни директни контакти с много от нашите членове от различни сектори, за да сме възможно най-информирани за ситуацията в отделните сектори, да съберем възможно най-много идеи каква е най-подходящата подкрепа за тях и да осигурим информация за представителите на правителството.

Това, което най-много ми липсва, са срещите и контактите лице в лице. Факт е, че през този период комуникацията се провеждаше предимно онлайн, а контактите лице в лице бяха преустановени в много голяма степен. Огромният скок в цифровата сфера по отношение на електронната комуникация между предприятията и между държавата и предприятията, както и комуникацията с обществото и потребителите, може да се счита за една от най-големите ползи на кризата с COVID-19.

Резултатите ни показаха, че най-важни са добрата организация и дисциплината от страна на всички граждани при приемането и спазването на инструкциите и мерките, тъй като това е единственият път към правилните решения.

Факт е, че COVID-19 ще донесе промени в много сфери. Не знаем обаче колко дълго ще продължи епидемията от COVID-19, нито дали като последица от нея няма да започнем да броим периодите между една вълна на COVID-19 и следващата, нито дали ще се справим напълно с вируса. Кризата засегна всички сфери — от образованието и здравеопазването до финансовия и икономическия сектор, наред с много други. Не знаем какво ще стане, когато тя приключи, и колко сериозно ще бъде засегната икономиката.

Ще има много промени, които все още не са ни известни. Затова е погрешно да се питаме кои работни места ще бъдат засегнати. Всички трябва да се постараем и да гарантираме, че когато кризата приключи, нашите предприятия и следователно работните места ще бъдат възможно най-конкурентоспособни. Ще успеем не само с помощ от страна на държавата, но и чрез провеждането на непрекъснато образование на всички равнища.

Изолацията ясно показа, че цифровата комуникация сама по себе си не може да замести личните контакти, независимо дали става дума за учене, правене на бизнес или друга дейност. Така съвсем естествено нашата цел е да възстановим комуникацията лице в лице, както в рамките на сдружението, така и с всички онези, с които в момента комуникираме единствено чрез онлайн инструменти.

Както всяка година на 1 март, докато се провеждаха проучвания и дебати, заедно с нашите български приятели отбелязахме веселия ден на мартениците. Сложихме си за късмет гривнички от усукани червени и бели конци с вълнени пискюлчета. Усеща се силно оптимизмът на идващата пролет. Пожелахме си успех за последния етап от петгодишния мандат в ЕИСК.

Инстинктивно страняхме от заплахата за нашия добър живот в сърцето на ЕС, идваща от разпространяващия се в Азия вирус. Вярно е, че знаци и сериозни предупреждения вече достигаха до нас от Южна Европа, но ние трябваше да защитим процедурите на европейските институции от пандемията. И освен това, както се шегуваха нашите колеги отвъд Дунава, като последно средство капка лекарство от домашната аптечка, т.е. малко ракия, не може да навреди. В действителност призивите за дезинфектанти бяха пренебрегнати, но бяхме убеждавани, че рискът се следи внимателно, така че страховете ни относно вируса бяха притъпени.

В сряда, 11 март, все още обсъждах препоръките относно Плана за инвестиции за устойчива Европа в проучвателна група ECO/505. В секциите правихме планове за действие и резервирахме следващите си пътувания, а седмица по-късно внезапно животът спря. Извънредно положение! Мога да го сравня метафорично с влак, който внезапно пуска спирачките, и искри летят под колелата.

Никой не беше очаквал мерките за ограничаване на движението, които ставаха по-строги с всеки изминал ден. Това засегна самата основа на нашия живот. Беше странно психологично цунами, както би казал поетът Константи Илдефонс Галчински, тъга, обхванала духа. Изненадващо беше, че трябва да си останем у дома с ежедневните опасения. Възникнаха въпроси откъде да намерим помощ и основни продукти, трябваше да преосмислим навиците си.

Не мислех, че няма да мога да се върна в Брюксел до юни, когато пътувах с автомобил по празни магистрали, тъй като полетите не бяха възобновени. Спомням си, че разпечатах „разрешението“ за пътуване, което получих по електронна поща от генералния секретар — разрешението за преминаване по повод на COVID-19, издадено на 29 май 2020 г. на четири езика и украсено с печат. Целта му беше да не бъда поставен под карантина.

За да съм сигурен, прозвъних по телефона германските служби за здравеопазване на регионите, през които трябваше да пътувам, за потвърждение. На 8 юни в Брюксел взех участие в първото комбинирано заседание на проучвателна група ECO/510 и след това в пленарната сесия на 10 и 11 юни.

В обществените и социалните медии вече гъмжаха коментари и подозрения за въображаемите създатели на вируса. Жалко е, че поне досега не е създаден съвременен шедьовър от ранга на „Декамерон“ на Джовани Бокачо от 14-ти век или „Чумата“ на Албер Камю от 1947 г., които наистина показват недостатъците на човешката природа и борбата на човечеството срещу болестта.

Що се отнася до опита от затварянето по света и предупреждения за нови вълни от SARS-CoV-2, този път в комбинация със сезонния грип, който коства живота на мнозина ежегодно в много държави — дори повече от COVID-19 понастоящем, се замислих за значението на „услугите от общ интерес“, които бяха пренебрегвани десетилетия наред.

В крайна сметка пандемията от COVID-19 показа, че местните, регионалните и общоевропейските доставчици на тези услуги са изключително важни и изпълняват стабилизираща функция. Най-сетне социалната сфера започна да вярва в своята основна роля, която е гръбнакът на европейския социален модел и потенциално на положителното възстановяване на икономиката в рамките на инструментите, предвидени в програмата „ЕС от следващо поколение“ и Европейския зелен пакт.

Енергийните и водните услуги, обработката на отпадъци и общественият транспорт във времена на икономическа криза гарантираха продължаването на ритъма на живот в нашите общности и сигурността. В крайна сметка, без предишните инвестиции в тези сектори не би било възможно да се справяме с ежедневните задачи като вземането на душ сутрин у дома, приготвянето на кафе или стигането навреме на работа или до болнично лечение. Същото се отнася и до здравните грижи, грижите за хората с увреждания и възрастните хора. Те не биха били възможни без процедури за управление на кризи или ако услугите от общ интерес не се радваха на политическо разбиране и обществена подкрепа.

Също така трябва да разгледаме изключително важната област на образованието, научните изследвания и общото понятие „култура“ и само тогава можем да се оплачем от трудностите, с които се сблъскахме по време на кризата.

11 март, връщам се в Рим, у дома. Атмосферата е тежка, изпълнена с потиснатост; в Северна Италия вече броят починалите. Дъщеря ми Илария се е върнала от Милано, където учи, а по-голямата, Мириам, живее и работи в Барселона и е силно притеснена.

Същата вечер министър-председателят Конте обявява карантина по цялата национална територия. „Червените“ зони на Северна Италия вече са блокирани и се предвижда изолация за гражданите на тези зони.

Училищата са затворени, футболният шампионат и спортните и развлекателните дейности са временно преустановени, а посещенията при болните в здравните заведения са забранени. Не може да се пътува с обществен или частен транспорт и производствените дейности са преустановени.

Италия е обвита в мантия от нереалност. Дезориентирани и изплашени сме: изглежда, че вирусът се разпространява неконтролирано и е невъзможно да бъде спрян.

Два образа символизират суровата действителност: дългата колона от военни превозни средства в Бергамо, които извозват труповете извън региона, тъй като гробищата са пълни, и силното и неизличимо изображение на папа Франциск, който се моли на пустия площад „Свети Петър“, излъчено по телевизията в целия свят на 28 март.

Италианските профсъюзи бързо заработиха с правителството за осигуряване на безопасността на основните производствени дейности, които трябваше да бъдат запазени, за да се гарантира снабдяването на населението с необходимите продукти в супермаркетите или лекарствата в аптеките. Профсъюзите никога не спряха да подкрепят тези, които загубиха работата си; освен това се стремяха да постигнат споразумения с работодателите, за да въведат работа от разстояние или да осигурят подпомагане на доходите, което вече не беше гарантирано.

Положението в болниците е извън контрол: изчерпани свободни легла, препълнени интензивни отделения, изтощени здравни работници: медицински сестри, лекари, санитари, задължени да стоят извън дома си в карантина, работещи без отдих, под ужасната психическа тежест да се грижат за хора, които умират без утешението на близките си.

В онази фаза всички си казахме, че „никога няма да забравим какво се е случило“. Днес се опитваме да продължим напред, но вирусът не е победен: появяват се малки или големи огнища в различни държави на Съюза и всяка от тях реагира по свой начин, със свои собствени мерки. Именно сега, когато Европейският съюз, благодарение на огромната икономическа мобилизация на всички държави, би трябвало да стегне редиците си, да координира усилията на отделните държави, си даваме сметка колко трудно е това все още. Нито една от тях, обаче, не може да спечели тази война сама.

Гласът на профсъюзите през тези месеци беше по-силен от всякога. „Профсъюз“ не е абстрактно понятие: той обединява работниците, които отправят към страната справедливи искания за социално равенство, достойнство и уважение. Тези, които преживяха действителността в болниците, домовете за възрастни хора, в търговията, почистването, транспорта, в предприятията с нарушени основните права на здравеопазване и безопасност на работното място, могат да ни посочат как да се промени икономически и социален модел, който разкрива своите граници и заплашва бъдещето на идващите след нас.

Ето това бих искала за дъщерите ми, Илария, която учи в Милано, и Мириам, която работи в Барселона: свят, който да им е „по мярка“, устойчив в икономическо, екологично и социално отношение.

Въздействието на пандемията направи отново видими границите в Европа, понякога дори в рамките на една и съща държава. Човек би помислил, че в резултат на това възможностите за транснационално сътрудничество между регионите и градовете са намалели. Всъщност се случи точно обратното.

Как преживяхме периода на социална изолация в България? За динамичен и енергичен човек като мен, който обича да е навън, беше трудно. Имаше много ограничения. Трябваше да си стоим у дома и можехме да излизаме само когато бяха отворени магазините за основни стоки, за да си купим храна, лекарства и стоки за домакинството. Социалната дистанция от > 1,5 метра беше задължителна и в магазините, и навън. Беше доста сложно: при напускане на София трябваше да се попълва формуляр, в който да се посочва причината за пътуването и мястото, където отивате. Формулярът трябваше да се показва на полицията при поискване.

Добрата новина е, че населението започна да задоволява самостоятелно нуждите си в много по-голяма степен и хората ценят много повече местната храна, местните доставчици и късите вериги на доставки. Повиши се търсенето на храни от земеделски стопанства и храни, купувани директно от производителите. Инициативи на местно равнище насърчават градинарството и дребномащабното производство на зеленчуци и билки.

Пазарите остават отворени за хората. Те са традиционно място за продажба на храни, семена, зеленчуков разсад, плодове и зеленчуци и цветя. Фактът, че бяха оставени отворени – при спазване на стриктни мерки за безопасност – допринася за запазването на усещането за нормалност и познато ежедневие.

В планинските райони групи за действие на местно равнище също бяха много активни. За да подкрепят в по-голяма степен местните производители на домашно отглеждани храни по време на епидемията, те събираха и споделяха полезни контакти на своите уебсайтове.

За да спазим различните ограничения за пътуванията и контактите, в моята организация трябваше да отменим много от физическите срещи и прояви, които обикновено улесняват създаването на инициативи за сътрудничество и разпространяването на резултатите. Но тези ограничения не спряха нашите дейности – напротив. Продължаваме да работим ефективно заедно, за да направим планинските региони по-силни и дори по-издръжливи. В някои случаи адаптирахме работните си планове и сега разработваме общи решения, за да помогнем на уязвими региони и градове в ЕС да се справят по-добре с настоящата извънредна ситуация.

Стартирахме платформа „Подай ръка“, за да насърчим солидарността в селските райони. Тя насърчава солидарността между хората, като свързва лица, нуждаещи се от помощ, с доброволци, които са готови буквално да „подадат ръка“. Настоящите ѝ дейности се съсредоточават върху оказване на помощ на уязвими лица, възрастни хора и хора с увреждания при пазаруване или грижи за дома (не лични грижи) и уреждане на услуга за гледане на деца за родители, които трябва да работят и не могат да намерят друго решение за децата си.

В селските и планинските райони възникнаха много други успешни инициативи, които показват издръжливостта и силното чувство за взаимопомощ, които процъфтяват в нашите общности. Това, което научих през този период, е, че не бива да отлагам житейските си проекти! Да бъдем дейни, ни спасява в трудни времена.

След обявяването на локдаун, улиците опустяха. Това, което прави впечатление, е тишината. Край на бързането за работа, на пътуванията в чужбина за двучасови работни срещи, на шума от клаксоните в града, на очакването на автобуса, който не идва... Подобно на много други и ние приехме това принудително усамотение, опитвайки се някак си да се приспособим към този нов начин на живот. Ако за мен работата от разстояние беше лесна, то тя беше невъзможна за съпруга ми, тъй като професията му, а и инфраструктурата не бяха (и все още не са) подходящи за това. Това обаче му струваше няколко безсънни нощи в резултат на рекордния брой отсъствия от работа на неговите служители. Страхът се разпространяваше поне толкова бързо колкото вирусът.

Сега когато първата вълна отмина, си задавам въпроса в какво психическо, социално и икономическо състояние ще излезем от тази криза. Въпреки че пандемията създаде нова йерархия на потребностите и ни направи по-чувствителни към околната среда, тя беше свидетел на индивидуални поведения на национално и световно равнище. Никой в Люксембург не вярваше, че е възможно границите да бъдат отново затворени. Пограничната работа е много важна за Великото херцогство и ограничаването на свободното движение на хората за нас означаваше страх от недостиг на здравни работници, наред с други.

Тази криза е също възможност за интроспекция, да се вгледаме в собствената си уязвимост. Откриваме, че сме зависи не само от здравните работници, но и от поведението на другия.

Заедно ще постигнем икономическото възстановяване. Нека избягваме национализма и свиването на икономиките, въпреки че някои държави, в името на устойчивостта, говорят за национализация на веригите за създаване на стойност. На европейско равнище трябва да се разгледа въпросът за по-голяма автономност спрямо глобализацията. С тази криза имаме възможността да спрем за момент, което ще ни помогне да се замислим за себе си.

В качеството си на фармацевт по време на кризата с коронавируса работих интензивно по въпросите на равенството между половете в медицината. Именно в областта на психичното здраве разликите между половете при справянето с COVID са поразителни.

Има относително по-голяма вероятност мъжете, особено по-младите мъже, да постъпят в интензивното и по-често да умрат.

Откакто бяха въведени ограничения на движението, младите жени се разболяват по-често поради новото разбиране за тяхната роля: несигурна заетост, работа на непълно работно време, повече контакти, по-малко възможности за работа от вкъщи, полагане на грижи.

Трябва отново да разгледаме представите за ролята на жените и възрастните хора в семействата, тъй като и възрастните хора са подложени на дискриминация. Ще продължа да обсъждам тези въпроси.

Неотдавна, седнала на пейката пред нашата аптека, обсъждах това с членове на семейството, които с удоволствие споделяха своето мнение.

Освен това поздравявах от улицата възрастните хора в стаите им в старческия дом, а също и пяхме заедно.

Необходимо е да се преодолява самотата и да се помага на роднините. Това трябва да се отчита в политиките за насърчаване на създаването на работни места в тази област, но докато това не стане факт, трябва всички да се подкрепяме.

Също така сондирах мненията на родителите относно образованието и организирах видеоконференция с учители относно медийната грамотност.

В началото бяха страхът и изумлението

Страх, истински страх! Този, който спря всичко, който, всяка вечер, с броенето на мъртъвците, ни караше да се страхуваме за нашите близки, много млади или много стари, които са много уязвими. Този, която ни напомня, че демоните бродят, че ни чакат.

Изумлението дойде от констатацията за неподготвеността на централните френски здравни служби, медицинския корпус на предната линия и гражданите в тила, всички те не разполагаха с елементарни средства за защита и лечение. Изумление и от способността на обществото на една цяла страна, като Франция, включително отвъдморските територии, в един единствен момент, да спре всеки признак на човешка дейност, да изостави градовете и училищата, след цяла зима на легитимна социална ярост по улиците.

Светът, който в още по-голяма степен се глобализира в резултат на пандемията, се раздроби на множество, сведено до състояние на наредени един до друг индивиди. Пандемията увеличи всички неравенства.

Завръщане на държавата

Обществените услуги, по-специално здравните услуги, имат за задача да дават възможност животът да побеждава. Постепенно логистиката им беше предоставена, с мерки, понякога приличащи повече на „шоу“, като например преместване на няколко болни с влак или хеликоптер, докато частните клиники, които бяха готови за действие, не бяха привлечени за участие.

Държавата помогна на предприятията, които предоставят жизненоважни услуги в градовете, така че те да могат да изпълняват своята мисия – да запазват живота, да гарантират доставките, почистването...

Но техните служители се намираха в много различни ситуации по отношение на защитата от вируса и не винаги получаваха възнаграждение за своите услуги.

След това – съпротивлението

Съпротивлението дойде чрез връзката, на учителите с техните ученици, чрез мрежите, телефона, радиото, телевизиите, медиите, основни и развлекателни: необходимо беше да се запълни времето, да се управлява времето, да се работи. От своите прозорци гражданите приветстваха здравните работници всяка вечер в 20 часа; държавата не им отдаде цялото очаквано признание.

Служителите преоткриха собствените си способности за новаторство. Работата от разстояние, която понякога беше отказвана на някои служители, се е разпространи с пълна скорост. Родителите, особено майките, трябваше да упражняват две професии – своята и тази на учителите.

Ролята на профсъюзите като посредници между работниците, работодателите и правителството осигури легитимност на дейността им в страната. Трябва да се надяваме, че те не само ще бъдат изслушани, но преди всичко ще бъдат чути.

Европа

С първите си изявления Комисията също предизвика изумление!

Беше оповестено много повече от плана „Маршал“. Каква глътка въздух за възстановяването! Правителствата и Парламентът, обаче, бързо намериха причините за да отлагат, които познаваме.

При това, множество малки магазини в страната — с малък брой работници, с малко средства — вече фалираха, малки ресторанти бяха продадени на загуба, млади хора, които току-що бяха стартирали своята дейност... За тях банките липсваха. Работниците имат право да получават обезщетения за частична безработица до септември, но след това? Големи предприятия, въпреки получената от държавите помощ, като например Air France-KLM (7 милиарда евро, получени от Нидерландия и Франция), Airbus... скандално уволняват своите служители. В момент, в който на пазара на труда след лятото пристигат 700 000 млади хора...

Следващия ден?

Той започва все повече да прилича на предния ден! Първо, защото вирусът продължава да се разпространява. Второ, защото реформите, които се извършваха „преди“, ще се завърнат „след това“, въпреки че светът на труда във Франция не ги иска. Правителството уверява гражданите, че данъкът не би трябвало да финансира спадът с 13 % от БВП; но серията от съкращения на работни места и увеличение на цените няма край това лято, засягайки сектори като енергетиката, транспорта, плодовете и зеленчуците...

Като се вземат предвид поуките от кризата, организацията на работата ще се развие. Работата от разстояние, работата в платформи и видеоконференции ще се нуждае от регулаторни разпоредби, които все още не съществуват. След съпротивлението е необходима бдителност. Дали кризата ще покаже, че най-силните от икономическа гледна точка продължават да се справят най-добре и че другите, разполагащи с по-малко средства, страдат все по-силно. В региона на Париж най-много болни имаше в най-бедния департамент. За съжаление, има ли нещо ново?

Когато на 11 март в Дания се разрази предизвиканата от корованируса криза, ние с моите колеги бяхме заети с организираното преустановяване на дейността за нашите членове. На много служители се наложи да работят от домовете си, други бяха в стресови ситуации в болници, хосписи и в сектора на услугите, останали отворени по време на кризата. Ясните отговори и тясното сътрудничество с колегите бяха необходимост. 

Аз съм също така заместник-председател на Европейското профсъюзно движение ETUC и поради това трябваше да работя и с колеги от други държави. Радвам се, че на 14 март ние — датското правителство и социалните партньори, сключихме тристранно споразумение за временна компенсация на заплати. Споразумението обхваща служителите, работещи в частни дружества, които изпитват особено големи трудности във връзка с COVID-19.

Предприятията използваха новата схема за компенсация на възнагражденията, когато се отказваха от съществуващите договорености за временно уволнение на служители без заплащане. Бяха създадени схеми за подпомагане за малки предприятия, самостоятелно заети лица и лица на свободна практика. Скоро изтича срокът на някои части от споразумението и в момента преговаряме за това то да бъде заменено, така че служителите да бъдат защитени и занапред.

Самият аз работих откъщи и бързо се превърнах в суперюзър на новите виртуални инструменти. Това време, прекарано у дома, би могло да бъде много стресиращо поради несигурността за бъдещето, но в крайна сметка то ми даде възможност да се съсредоточа изцяло върху моята работа и да прекарвам повече време със семейството си. Убеден съм, че през последните месеци с моите колеги се съсредоточихме повече върху нашата основна мисия и това допринесе за по-голяма дисциплина на заседанията. За мен лично това означаваше също възможност да се концентрирам върху най-важните неща в собствения ми живот.

Далеч от националистическото затваряне в себе си и изкушението на авторитаризма сътрудничеството се оказва от жизненоважно значение на европейско равнище. От съществено значение е държавите да си сътрудничат за борба с вируса и последиците от него, особено като се има предвид, че бъдещите пандемии – както и замърсяването, изменението на климата или кризата на биологичното разнообразие – не познават граници. Европа разполага с мощни лостове, за да постави общия интерес в центъра на развитието на континента. Чрез подобряване на Зеления пакт, общата селскостопанска политика и многогодишната финансова рамка бихме могли да извършим значително преориентиране на европейските и националните проекти и финансиране, за да се гарантира, че Европа — водеща световна сила — тръгва по пътя към свят, в който може да се живее.

Да се предпочете сътрудничество пред конкуренцията, да се премине от индивидуалното към международното равнище далеч не е просто. Да защитаващ само собствения си интерес изглежда толкова удобно. Изправени пред това изкушение трябва да си припомним, че тази недалновидност ни води към провал: резултатите от нея ще се върнат към нас като силно хвърлен бумеранг. Кризите са исторически, предизвикателството изглежда огромно и поотделно няма да успеем да ду дадем отговор.

Ето защо моят призив е недвусмислен: за да излезем от тези кризи, да оставим егоизма си настрана и да си сътрудничим в полза на общия интерес. Погрижете се за себе си, за близките ви, за непознатите в нужда, за живата среда, която ви заобикаля и да се опитаме да разгърнем нашите енергии, за да излезем успешно от тези безпрецедентни кризи, през които преминаваме.