От Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ в Европейския икономически и социален комитет

С мъдростта от последните две десетилетия и седемте вълни на разширяване от началото на европейския проект вероятно би било уместно да се отбележи годишнината от разширяването с „голям взрив“ през 2004 г. с факти и цифри, за да се разредят емоциите по време на дебатите преди изборите за Европейски парламент през юни.

Тригодишната война в Украйна изведе въпроса за разширяването на челно място в европейския геополитически дневен ред. Статутът на страна кандидатка, който бързо беше предоставен на Украйна, Молдова, Босна и Херцеговина и Грузия, както и преговорите за присъединяване, които в крайна сметка започнаха със Северна Македония и Албания, са положителни пробиви за политиката, която от години е в застой.

За да се гарантира, че ще се запази този нов импулс, трябва да посочим ясно икономическите аргументи.

Разбира се, демократизацията и принципите на правовата държава са ненарушими принципи, както и основаният на заслуги подход на процеса на разширяване, който не позволява никакви недостатъци. Но в края на краищата хората трябва да бъдат уверени в потенциалните икономически ползи и просперитет за следващото поколение европейци.

Ако миналото ни подсказва нещо за бъдещето, можем със сигурност да кажем, че икономическата обосновка е безспорна. По време на официалния предприсъединителен процес от 1994 г. до 2004 г. търговията между старите и новите държави членки нарасна почти три пъти и пет пъти сред самите нови държави членки. Растежът в тогавашния ЕС-15 беше средно 4 % годишно от началото на процеса на присъединяване до 2008 г., като между 2002 г. и 2008 г. процесът на присъединяване допринасяше за половината от този растеж и генерира 3 милиона нови работни места.

COVID-19 и войната в Украйна показаха, че ЕС трябва да преосмисли икономическата си устойчивост, особено в контекста на екологичния и цифровия преход. REPowerEU предвижда увеличаване на европейското производство на енергия от възобновяеми източници. В Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии и Законодателния акт за суровините от критично значение се призовава 40 % от зелените вериги за създаване на стойност и веригите за създаване на стойност в сектора на суровините да бъдат пренасочени към ЕС. Страните кандидатки за присъединяване към ЕС, по-специално Украйна, могат да играят важна роля, като осигуряват по-голяма икономическа сигурност.

Що се отнася до природните ресурси, Украйна разполага с най-големите запаси от газ в Европа след Норвегия. Тя произвежда и някои от най-големите количества водноелектрическа енергия в Европа и би могла да увеличи производството си и от други екологични енергийни източници като вятърна, слънчева и биомаса. Също така Украйна е основен износител на метали и разполага със залежи на литий и редкоземни метали, които са от решаващо значение за екологичната и цифровата промишленост.

В същото време селскостопанската промишленост на Украйна е една от най-големите в света. Интегрирането ѝ в единния пазар би увеличило значително продоволствената сигурност на ЕС.

Ползите от засиленото участие в единния пазар са очевидни и за държавите от Западните Балкани. Показателно е, че БВП на Хърватия постоянно нараства след присъединяването ѝ към ЕС през 2013 г., което води до по-високи доходи за нейните граждани, със средно увеличение на БВП на глава от населението от 67 % (от 10 440 евро през 2013 г. на над 17 240 евро).

Пътят към членство в ЕС за до девет нови държави ще бъде мъчителен, но няма друга алтернатива: ако ЕС иска да бъде световна сила, той трябва първо да бъде местна сила.