От формулирането на идеята за единен европейски пазар през 1980-те години и нейното структуриране и лансиране в началото на 1990-те години досега настъпиха много исторически промени на нашия континент и извън него. Оттогава самият ЕС нарасна повече от два пъти на територия и по брой членове, като се справяше с кризи и конфликти, с природни, икономически, социални и технологични предизвикателства.

Оттогава драстично се промени и геополитическата ситуация. В Азия се издигна нова суперсила и се превърна в системен съперник за ЕС на много равнища. През годините принципите на вътрешния пазар, т.е. свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна ръка, се оказаха движеща сила за икономическите резултати на ЕС. Въпреки това той далеч не е съвършен.

Понякога общоприетите правила се прилагат разнородно, има прекалено много административни изисквания, а капацитетът за надзор на пазара е силно ограничен. Освен това понастоящем вътрешният пазар се бори с противоречащи си цели: искания за субсидии от страна на промишлеността и други участници на национално равнище срещу призиви за ограничаване на държавната помощ и за запазване на еднаквите условия на конкуренция във всички държави членки; изисквания към местното производство, за да се запазят създаването на стойност и заетостта в Европа срещу търсенето на отворени пазари и достъп до тях като начин за запазване на разходната конкурентоспособност спрямо световните конкуренти и за предоставяне на потребителите на достъпни продукти; достъп до незаменими суровини за производството на стоки от автомобили, вятърни турбини или слънчеви панели, до кухненски или градински уреди, срещу условия за доставка на тези ресурси, като гарантиране на трудовите и екологичните стандарти и работа с конкурентите за такива ресурси.

В свят, в който вече не се спазват многостранно договорените международни търговски правила, откритостта на пазарите и границите на ЕС, която беше ключов аспект на първоначалния замисъл за единния пазар, е недостатъчна. Всъщност съществува опасност да се превърне в слаба точка за ЕС, ако не разполага с някои предпазни мерки, като строг надзор на качеството и безопасността на продуктите, въвеждани на пазара на ЕС, или скрининг на инвестициите и свързаните с тях цели от страна на инвеститорите. В свят, който се отдалечава от многостранните системи, основани на правила, към държави, които ограничават или възпрепятстват достъпа до ресурси въз основа на своите национални интереси, вече не функционира икономиката на глобализацията, на международно интегрираните вериги на доставки.

Следователно вътрешният пазар, който се основава на тези правила, се нуждае от нова стратегия. Тя би трябвало да се съсредоточи върху няколко аспекта: европейска промишлена политика, благоприятна рамка за предприятията и МСП, предприятията от социалната икономика, публична подкрепа за европейския проект, добре организирани и ефикасни услуги от общ интерес и стъпки за запазване и развитие на нашия социален модел.

Според ЕИСК завършването на капиталовия пазар на ЕС е от решаващо значение за задълбочаването на единния пазар. Капиталовият пазар би трябвало да бъде съсредоточен върху производството, закупуването и потока от стоки и услуги, по-специално чрез подпомагане на научноизследователската, развойната и иновационната дейност на предприятията, както и услугите от общ интерес, и чрез насърчаване на предприемаческия дух.

Освен това следва да се даде приоритет на политиките, които осигуряват рамка за иновации от страна на частните дружества и благоприятстват иновациите чрез достъп до рисков капитал и сътрудничество между промишлеността и науката. Прилагането на достиженията на правото на ЕС трябва да бъде допълнителен приоритет за укрепването на вътрешния пазар. За жалост много от тези правила не са транспонирани на национално равнище или се прилагат по много различен начин или в много различна степен. Това е сериозна и съществена пречка за гладкото функциониране на вътрешния пазар.