От Елена Калистру

Неотдавнашните кризи подложиха на изпитание икономическата структура на Европа, като най-голямата тежест беше понесена от обикновените хора. Нашето становище „Преодоляване на кризите“ предлага план за икономика, която защитава гражданите и предприятията, вместо да ги подлага на икономически сътресения.

Открояват се три икономически императиви:

Първо, икономическото прогнозиране трябва да се промени от ретроспективен анализ на предварителна интервенция. Когато настъпи инфлация, тя засяга първо кухненските маси и след това икономическите показатели. Нуждаем се от усъвършенствани системи за ранно откриване, които откриват затруднения в доставките и аномалии в преноса на цените, преди те да доведат до недостъпни сметки за отопление и хранителни стоки. Домакинствата, които са най-уязвими на икономически сътресения, са именно тези с най-малък капацитет да ги поемат — реалност, която изисква подробно картографиране на уязвимостта, за да се гарантира целенасочена защита.

Второ, фискалният капацитет трябва да премине от спешно реагиране към интегрирано стабилизиране. NextGenerationEU беше впечатляващ, но импровизиран инструмент. Постоянните механизми за фискална стабилизация с надзор от страна на гражданското общество ще гарантират, че ответните мерки при кризи защитават хората, изложени на най-голям риск. Когато икономическото управление пренебрегва ефектите на разпределение, произтичащият от това социален натиск подкопава самата устойчивост, която се стремим да изградим. Социалните условия във финансирането от ЕС не следва да се разглеждат като бюрократични пречки — те биха могли да гарантират, че икономическият растеж води до подобряване на стандарта на живот за всички.

Трето, пазарната интеграция трябва да се ускори там, където е от най-голямо значение за потребителите. Разходите за енергия, които значително надвишават тези на конкурентите, не са само макроикономически показатели — това са месечни сметки, които свиват бюджетите на домакинствата в цяла Европа. Стратегическите инвестиции в трансгранична инфраструктура и интеграция на енергийния пазар представляват не само абстрактни икономически цели, но и осезаемо облекчение за семействата и предприятията, изправени пред натиск от разходите за живот.

Икономическата политика, разработена без участието на гражданското общество, е като навигация без местни познания — възможна от техническа гледна точка, но на практика — неразумно начинание. Когато политиките се разработват с пълноценното участие на онези, които ще понесат последиците от тях, те винаги водят до по-добри резултати. Не става въпрос за консултация като формалност, а за използване на колективната интелигентност на организираното гражданско общество през целия цикъл на политиката.

Конкурентната социална пазарна икономика на Европа трябва да бъде осъвременена, а не изоставена. Необходимостта да се избира между конкурентоспособността и защитата на гражданите се насърчава от хора с ограничено икономическо въображение. Предстоящите предизвикателства изискват институционално творчество, което поставя икономическата устойчивост и благосъстоянието на хората в центъра на икономическото управление на Европа.