ЕИСК info

Тежестта за укрепване на сближаването с цел деполяризация на обществата пада върху организациите на гражданското общество, които имат силата и мотивацията да защитават гражданското и демократичното пространство. Това беше основното послание от Седмицата на гражданското общество, организирана за втора година от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) за обсъждане на тревожната тенденция на повсеместна поляризация в обществата в ЕС.

Над 800 души, включително представители на организации на гражданското общество (ОГО), НПО и младежки групи, както и заинтересовани страни и журналисти, се събраха в ЕИСК от 17 до 20 март в чест на Седмицата на гражданското общество, за да обменят мнения и да обсъдят начини за укрепване на сближаването и участието в поляризираните общества.

По време на Седмицата на гражданското общество се проведоха 14 сесии, организирани от членове на Групата за връзка на ЕИСК и партньори по Деня на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), включително церемонията по връчването на наградата на ЕИСК за гражданското общество. Участниците изготвиха цялостен набор от осъществими действия и основни искания за по-сплотени общества, включително:

• укрепване на сближаването чрез образование и култура;
• осигуряване на устойчиви жилища на достъпни цени;
• засилване на участието на обществеността чрез ЕГИ;
• осигуряване на приобщаващ справедлив преход и зелен и син растеж;
• изграждане на силна европейска стратегия за гражданското общество;
• засилване на подкрепата и финансирането за организациите на гражданското общество;
• ангажиране на младите хора в изграждането на по-силна и по-устойчива Европа;
• насърчаване на иновациите и технологиите за общото благо.

На заключителната сесия председателят на ЕИСК, Оливер Рьопке, заяви: „В края на второто издание на Седмицата на гражданското общество аз съм дълбоко вдъхновен от енергията, издръжливостта и ангажираността на участниците от гражданското общество от цяла Европа. Тази седмица показа, че когато гражданското общество се обедини, можем да изработим решения, които укрепват нашата демокрация, насърчават социалното сближаване и изграждат Европа, която наистина обслужва своите граждани.“

От Европейската комисия, Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател за технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията, подчерта решаващата роля, която ОГО играят за ориентиране на обществата при зачитане на основните европейски ценности.

Виктор Негреску, заместник-председател на Европейския парламент, отправи силен призив за действие, като поиска от ОГО да покажат своята сила и да реагират на агресивна реторика: „Нуждаем се от силно гражданско общество и истинско партньорство между гражданското общество и лицата, отговорни за вземането на решения, за да надграждаме съвместно върху едно съгласувано общество с реално въздействие върху живота на хората.“

Представители на ОГО подчертаха, че гражданските общества са повече от доставчици на услуги — те са съществена част от демокрацията и участието. Наташа Вучкович, генерален секретар на фондация „Център за демокрация“ в Сърбия, изрази оптимизма си, че гражданското общество може да играе жизненоважна роля в борбата с първопричините и разпространението на антидемократични и антиевропейски послания както в ЕС, така и в страните кандидатки. Това може да се постигне чрез декодиране на Европейския съюз и гарантиране, че ползите от него достигат до всички граждани и всекидневния им живот. (at)

Нашите общества са разяждани от невидима болест — повсеместната несигурност, която кара хората да изпитват дълбоко чувство на безсилие и усещането, че са под властта на сили извън техния контрол, заяви Албена Азманова, университетски преподавател и отличен с награди автор, която произнесе въздействаща реч по време на Седмицата на гражданското общество на ЕИСК. В това интервю за ЕИСК Инфо тя анализира основните причини за тази епидемия, в т.ч. тенденцията да се отдава приоритет на равенството пред икономическата стабилност.

В основната си реч по време на Седмицата на гражданското общество говорихте за епидемия от несигурност, която е в основата на намаляващите политически свободи. Описахте сте я като невидима болест, която ни кара да губим разсъдъка си. Можете ли да ни кажете повече за това какво имате предвид под „епидемия от несигурност“? Как се е зародила?

Хората са все по-отчаяни, а смъртните случаи, предизвикани от отчаяние — особено самоубийствата на работното място — се увеличават в богатите общества. Това е най-болезнената и следователно най-видимата част на огромен, но невидим айсберг на несигурност, подхранван от несигурността, която изпитваме по отношение на нашия поминък. Не е само защото хората са възмутени и доверието в политическите институции намалява, въпреки че често чуваме да се говори за това. Недоверието може да бъде здравословно, тъй като повишава изискванията за отчетност. Гневът може да бъде продуктивен: може да даде начало на борби за справедливост и да доведе до значими трансформации.

Болестта, обхванала понастоящем нашите общества — това, което в работата си определям като „повсеместна несигурност“, е различна. Това е особен вид несигурност, остра форма на безсилие, тъй като хората чувстват, че са под властта на сили, които не могат да контролират.

Като отделни индивиди изживяваме несигурността като неспособност да се справим с основните задачи, които съпътстват ежедневието ни. Чувството, породено от тази неспособност, създава страх от изпадане, страх, че ще загубим това, което имаме — работата ни, спестяванията ни, способността ни за успех, здравомислието ни. Така че проблемът не е толкова свързан с бедността или неравенството, а с преживяната или очакваната загуба, страха от изпадане. Ето по този се изживява несигурността.

Обществата изживяват несигурността като неспособност да се самоуправляват и да се справят с бедите. Вземете COVID-19. Как така нашите богати, научно и институционално подготвени общества, допуснаха проблем, свързан с общественото здраве, причинен от вирус, който не беше нито напълно непознат, нито твърде смъртоносен, да прерасне първо в тежка здравна криза, а след това и в икономическа и социална криза? Отговорът е, че нашите правителства бяха намалили публичните инвестиции, включително в здравеопазването.

Има и друга характеристика на несигурността. Тя се задейства от специфични политики, от неолибералната комбинация от свободни пазари и отворени икономики, където решенията се основават на рентабилността. За да гарантират конкурентоспособността на държавите си или на ЕС на световния пазар, в рамките на планетарна конкуренция за печалби, елитите от център-ляво и център-дясно прибързано намалиха както сигурността на работните места (за да осигурят на предприятията гъвкавостта, която да ги направи конкурентоспособни), така и разходите за обществени услуги. Това означава, че всички са имали повече отговорности, но са разполагали с по-малко ресурси, за да ги изпълняват. Искаха от нас да правим повече с по-малко средства.

Ето ви един пример: Европейската комисия иска от държавите да полагат повече усилия за социална справедливост, но същевременно да намалят разходите си. Това несъответствие между все по-големите отговорности и все по-свиващите се ресурси води до чувство на несигурност и поражда съмнения в собствения ни капацитет да се справим. Тук не става въпрос за здравословна несигурност, която ни кара да откриваме широкия свят, да анализираме нашите възможности, да поемаме рискове или да се доказваме. Става въпрос по-скоро за токсичен страх, страх да не загубим препитанието си и страх, че ни очаква по-тъмно бъдеще.

Според Вас каква е причината за възхода на авторитарните лидери и десните партии? Как оценявате демократичните свободи и зачитането на основните ценности на ЕС днес в Европа?

Увеличаването на подкрепата за десни авторитарни лидери и партии се дължи на политически създадената несигурност.  Хората се чувстват несигурни, така че жадуват за сигурност и стабилност; те се чувстват безсилни, поради което възлагат надеждите си на силни лидери, които ще наложат незабавна стабилност с железен юмрук. Те, например, увеличават военните разходи и засилват правомощията на полицията, както ЕС е на път да направи това сега.

Причината за това състояние на нещата трябва да се търси в центристките партии, тъй като те направиха обществата ни по-несигурни по неолиберални причини. Според мен лявоцентристките партии носят особена отговорност за това жалко положение. Въпреки че, както прокламира самата социалдемокрация, нейното призвание е да се бори за справедливост, тя е съсредоточена върху борбата с една форма на несправедливост: неравенството. Междувременно това, за което хората копнеят, е икономическата стабилност: способността да управляват живота си и да планират бъдещето си.

Помислете: можем да имаме напълно равнопоставени, но дълбоко несигурни общества, а това трудно кореспондира с представата ми за процъфтяващо общество. Освен това хората не са непременно нетърпеливи да изкоренят неравенството, ако това означава да бъдат третирани като губещи, които са компенсирани (и унижавани) чрез скромно преразпределение: на първо място, те не искат да бъдат губещи.

В речта си говорите и за „олимпиади за виктимизация“. Бихте ли описали какво представлява това и защо трябва да го избягваме?

През последните пет десетилетия борбата срещу дискриминацията се води под формата на политика на идентичност. Групите, които в исторически план са били обект на дискриминация, бяха третирани като „защитени малцинства“, като техният статут беше повишен чрез положителни мерки за действие, като например целеви повишения и квотни системи. Когато това се случва в контекста на повсеместна несигурност, където добрите работни места и други ресурси са оскъдни, тези защитени групи започват да се конкурират за тези ограничени ресурси. В такъв климат „статутът“ на жертва се превръща във вид предимство: колкото по-голяма е усещаната виктимизация, толкова по-големи са изискванията за защита.

От една страна, това създава враждебност между конкуриращите се групи, като подкопава солидарността. От друга страна, нито една от групите не печели наистина, тъй като продължават да бъдат жертви. Всъщност именно това, че са жертва и обект на дискриминация, им дава основание да претендират за защита. Единствените победители в тази мръсна игра на конкуренция за достъпа до ресурси и специална защита са елитите, които великодушно предлагат закрила. Крайният резултат е, че обезсилените групи се борят едни с други като врагове, докато техните „закрилници“, политическите елите, консолидират властта си в тези битки. 

Като се има предвид всичко това, защо гражданското общество е толкова важно за запазването на демокрацията и гражданските свободи, които много от нас приемат за даденост? Защо антидотът срещу злоупотребите с власт е в гражданското общество, а не в демократичните избори?

Когато подаваме гласа си, ние сме сами. Чувстваме остро безсилието си и безпомощността, породена от несигурността, и изразяваме тази тревожност чрез нашия глас. Това обяснява възхода на реакционните партии на свободни и честни избори. Гражданското общество се ръководи от различна логика и има специален източник на сила: заедността. Когато сме с други, обединени около обща кауза, ние не сме сами, чувстваме се по-малко несигурни, по-малко безсилни, защото можем да разчитаме на подкрепата на нашите другари. След като несигурността намалее, страхът утихва и можем да мислим напред, можем да мислим мащабно.

Албена Азманова е професор по политически и социални науки в City St George's, University of London и съредактор на списание Emancipations. Последната ѝ книга Capitalism on Edge (2020 г.) печели много награди, включително литературната награда Michael Harrington, с която Американската асоциация за политически науки отличава „забележителна работа, която показва как академичните знания могат да се използват в борбата за един по-добър свят“. 

„Учим учениците, че фактите трябва да бъдат проверявани, но мненията трябва да се обсъждат уважително. Истинското критично мислене зачита плурализма на мненията“, казва Рихард Вашко от Словашката асоциация за дебати (SDA), носител на Наградата на ЕИСК за гражданското общество за борба с поляризацията със неговата Олимпиада по критично мислене. Рихард, чийто проект спечели първата награда, ни разказа за Олимпиадата и обясни защо преподаването на критично мислене е от решаващо значение в днешния поляризиран, доминиран от дезинформацията свят.

Бихте ли описали една игра или кръг от Олимпиадата по критично мислене? Можете ли да дадете пример за задача или въпрос?

В училищните и регионалните кръгове на Олимпиадата по критично мислене учениците участват в тестове с продължителност един до два часа, на които решават поредица от задачи. Те разполагат с пълен достъп до интернет и онлайн инструменти за проверка на фактите. Задачите са свързани предимно с медийната грамотност, откриването на манипулации и предубеждения, тълкуването на данни и проучвания, идентифицирането на логически грешки и формулирането на собствени аргументи.

Например наскоро учениците бяха помолени да напишат аргументирано становище относно това дали „в училищата следва да бъдат инсталирани камери за сигурност, за да се повиши безопасността“ — актуален въпрос в словашкия обществен дискурс. Друга задача изискваше от тях да анализират вирусен видеоклип в TikTok, популяризиращ конспиративна теория за Тейлър Суифт, и да идентифицират типичните характеристики на конспиративното мислене. В рамките на трета задача те трябваше да решат кой от двата видеоматериала е генериран от ИИ и кой е автентичен.

Всички предишни тестове са публично достъпни в Словакия на адрес www.okm.sk.

Какво се опитвате да постигнете с Олимпиадата по критично мислене? Какво Ви накара да започнете този проект?

Нашата цел е да помогнем на учениците, достигнали възрастта, когато започнат да използват социалните медии и потребяват цифрово съдържание, да развият уменията си да се ориентират в това пространство критично, внимателно и отговорно. Чрез редовна обратна връзка след всеки кръг и курсове за електронно обучение, които са на разположение за подготовка, учениците придобиват преносими навици и инструменти, които могат да прилагат в ежедневието. В крайна сметка се стремим да възпитаме поколение от информирани млади хора, устойчиви на дезинформация и способни да водят основан на факти конструктивен диалог.

Стартирахме този проект в отговор на критична празнина в нашата образователна система: медийната грамотност и критичното мислене все още са много слабо застъпени в официалните учебни програми. Над половината от словашките ученици никога не научават как да преценяват дали дадена информация е надеждна. Само 16% младите словаци редовно проверяват информацията, идваща от медиите. В резултат на това 56% от населението е склонно да вярва на конспиративни теории или явни лъжи. Искахме да променим това чрез инициатива, която да може да бъде разпространена и да окаже въздействие в училищата в цялата страна.

Защо смятате, че развиването на критично мислене е толкова важно в настоящия контекст? Имаме ли шанс да спечелим войната срещу фалшивите новини?

Фалшивите новини винаги са съществували под някаква форма, но сега живеем в епоха на безпрецедентно претоварване с информация. Тъй като социалните медии са основният източник на информация за много млади хора, всеки може лесно да разпространява дезинформация, невярна информация или изказвания, проповядващи вражда и омраза. Да научиш как да филтрираш и да се ориентираш в тази хаотична информационна среда се превърна в изключително важно житейско умение.

Въпреки това никога няма да успеем „да спечелим“ напълно войната срещу фалшивите новини — това е подвижна цел, която непрекъснато се променя. Но това, което можем да направим, е да предоставим на младите хора инструменти, които да им позволят да се ориентират по-добре в тази среда, да задават правилните въпроси и да мислят, преди да споделят.

Получавали ли сте обратна информация за Вашия проект? Можете ли да дадете пример?

След всеки кръг събираме подробна обратна информация и отговорите са изключително положителни. Например 93 % от учителите, чиито ученици са участвали в Олимпиадата, заявяват, че тя спомага за изграждането на устойчивост на учениците срещу дезинформация и изфабрикувани новини. Освен това нашата нетна оценка за препоръка — ключов показател за удовлетвореността на ползвателите — достигна + 76 в последния кръг, което се счита за отлично.

Какъв съвет бихте дали на други организации на гражданското общество, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми?

Всяка държава и контекст са различни и местните организации знаят най-добре какво работи за техните общности. Ето обаче няколко принципа, които сработиха добре за нас.

На първо място и най-важното е, че не казваме на младите хора какво да мислят. Истинското критично мислене зачита плурализма на мненията. Ако учениците смятат, че мненията им се отхвърлят или диктуват, те се отдръпват. Учим ги, че фактите трябва да бъдат проверявани, но че мненията трябва да се обсъждат уважително.

Второ, от ключово значение са достъпността и приобщаването. Няма да постигнем реално въздействие, ако не „спукаме балона“ и не достигнем отвъд елитните училища. Нашата програма е безплатна, изцяло онлайн, с безпроблемен достъп и е достъпна и на езика на най-голямото ни етническо малцинство. Тази година 53 % от участниците бяха от професионални гимназии.

Трето, обмисляне на възможностите за разрастване от самото начало и използване на новите технологии за постигането ѝ. Използваме ИИ, за да оценяваме отворени отговори, което ни позволява да поддържаме високо качество на образователната дейност, без да прибягваме до тестване с избор между няколко отговора. Въпреки че цифровата ера породи сериозни предизвикателства, тя ни предоставя и мощни инструменти за преодоляването им.

Рихард Вашко е член на Словашката асоциация за дебати от 12-годишна възраст. Печели конкурса на Словашката национална лига за дебати в гимназията и представлява Словакия в световните училищни състезания по дебати. Завършва първи във випуска си (право, политика и философия) в Уорикския университет, Обединено кралство, и понастоящем следва магистърска програма по философия на образованието (знания, власт, политика) в Кеймбриджкия университет.

От 2021 г. насам Рихард работи в Словашката асоциация за дебати, където основава и понастоящем координира Олимпиадата за критично мислене. Работил е и с Екипа за стратегическа комуникация на словашкото министерство на образованието (StratCom) и е съавтор на наръчници за обучение на учители по въпросите на медийната грамотност за Националния институт за образование и младеж. Провежда проучвания и организира мултиетническо лятно училище за деца в неравностойно положение с института „Матиас Бел“, неправителствена организация, която работи с етническите малцинства и маргинализираните ромски общности в Словакия.

Към момента водещата награда на ЕИСК за гражданското общество е присъждана 15 пъти. Тя отличава проекти, които възприемат особено творчески и иновативен подход към въпроси, които са от голямо значение за ЕС.

Кандидатурите могат да се подават от всички организации на гражданското общество, официално регистрирани в Европейския съюз и действащи на местно, регионално, национално или европейско равнище. За наградата могат да кандидатстват и лица, които живеят в ЕС, както и дружества, регистрирани или извършващи дейност в рамките на ЕС, при условие че проектите им са строго с нестопанска цел.

Всички допустими инициативи и проекти трябва да се осъществяват в ЕС. Те трябва да са вече осъществени или да са в процес на изпълнение преди крайния срок за подаване на кандидатури.

Целта на наградата е да повиши осведомеността за изключителния принос на гражданското общество за създаването на европейска идентичност и гражданство и да популяризира общите ценности, които укрепват европейската интеграция.

Всяка година се избира различна тема. През 2023 г. това бяха проектите, насочени към психичното здраве. През 2022 г. ЕИСК по изключение връчи награда по две теми — младежта и Украйна. През 2021 г. с наградата бяха отличени проекти в областта на климата, насърчаващи справедлив преход. През 2020 г. ЕИСК замени своята Награда за гражданското общество с еднократна награда за гражданска солидарност, която беше посветена на борбата с COVID-19. Други теми от предишните издания включват равенството между половете и овластяването на жените, европейската идентичност и културното наследство, както и миграцията.

През октомври 2024 г. ЕИСК стартира 15-ото издание на Наградата за гражданското общество, посветена на борбата с вредната поляризация на европейското общество

Темата за поляризацията е по-неотложна от всякога. На фона на множество припокриващи се кризи — включително пандемията от COVID-19, войната на Русия в Украйна и широко разпространената социална и икономическа нестабилност — нараства недоверието в публичните институции и органи, което подхранва вредна поляризация.

Гражданското общество играе ключова роля в борбата с това недоверие и в наблюдението на горещите точки на поляризацията онлайн и офлайн, както и по отношение на подобряването на социалното сближаване и отстояването на демократичните идеали. Заедно с публичните органи и гражданското общество то може да спомогне за защитата на либералната демокрация от авторитарни тенденции.

Поради тази причина ЕИСК реши да присъди последната награда за гражданското общество на инициативи с нестопанска цел, които осъществяват ефективна дейност чрез прилагане на превантивни мерки, мерки за ранно предупреждение и (когато е необходимо) за намаляване на напрежението, които гарантират отстояване на демократичните ценности и предотвратяване на вредната поляризация и актове на насилие вследствие на едностранчиви послания.

С 15-ата награда на ЕИСК за гражданското общество бяха отличени три организации от Словакия, Белгия и Франция за вдъхновяващата им работа в борбата с отрицателната поляризация на обществото в цяла Европа. Победителите бяха обявени на церемония на 20 март по време на Седмицата на гражданското общество.  

Наградният фонд беше разпределен между трите организации финалисти, като класиралата се на първо място получи 14 000 eвро. Втората награда беше споделена от останалите две, като всяка от тях получи 9000 евро.

С ПЪРВА НАГРАДА беше отличена Словашката асоциация за дебати за Олимпиадата по критично мислене

Словашката асоциация за дебати е неправителствена организация в Словакия. Нейната мисия е да насърчава отворената нагласа и критичното мислене и да стимулира активното гражданство сред младите словаци. С помощта на поредица от програми тя учи младите хора да оценяват факти и мнения, да формулират собствени аргументи и да разглеждат критично информацията от медиите, за да откриват надеждни източници. По този начин организацията създава пространство за открит обществен дебат по ключови въпроси, пред които е изправено словашкото общество.

Една от най-успешните програми, стартирала през 2021 г., е Олимпиадата по критично мислене. Тя вече придоби широка популярност, като миналата година участваха почти 9 000 ученици от над 300 училища. Този иновативен проект е конкурс, който цели да изгради устойчивост срещу невярната информация сред учениците. Дезинформацията е широко разпространена в Словакия: 61% от словаците нямат доверие на медиите, а над половината вярват в някакви конспиративни теории. Олимпиадата има за цел да работи непосредствено за преодоляването на това предизвикателство, изграждайки медийна грамотност и променяйки потребителските навици на младите хора.

В конкурса могат да участват ученици от три възрастови групи (от 8 до 13-ти клас). На участниците се предлагат поредица от предизвикателства от реалния свят на медиите в три кръга. Задачите са замислени така, че да отразяват съдържанието, на което учениците могат да бъдат изложени в ежедневието си. Участниците анализират видеоматериали от TikTok, проверяват създадено от ИИ съдържание, оценяват постове в Instagram и се опитват да направят разграничение между реалността и невярната информация. Освен това учениците участват в обществен дебат, по време на който трябва да представят аргументите си пред другите участници.

Олимпиадата по критично мислене допринася за деполяризацията на обществото, като учи хиляди ученици да водят диалог с хора, които мислят различно, да разпознават когнитивните предубеждения и да изразяват конструктивно възгледите си“, заяви Рихард Вашко, основател и координатор на програмата. „Като укрепваме критичното мислене и медийната грамотност чрез тази инициатива, основана на изграждането на умения, даваме възможност на младите хора да не се поддават на невярната информация и да се ориентират в обществените дебати.“

ВТОРА НАГРАДА беше присъдена на „Репортери на надеждата“ от Франция за проекта „Европейска награда „Млади репортери на надеждата“

Репортери на надеждата е френска асоциация с нестопанска цел, създадена през 2003 г. Тя постави началото на подхода „журналистика на решенията“. Тази форма на журналистика, която търси отговор на предизвикателствата, пред които е изправено обществото днес, вече се практикува широко. Организацията насърчава журналистите да възприемат тази положителна нагласа и отличава най-добрите репортажи и редакционни иновации на журналистите и младите хора чрез поредица от награди.

Европейската награда „Млади репортери на надеждата“ е инициатива, която има за цел да отличава и обучава журналисти по журналистика на решенията на френски език. Многостранната програма предлага на кандидатите възможността за обучение по журналистика на решенията чрез онлайн курс, организиран съвместно с Висшето училище по журналистика „Екс-Марсилия“. Всеки кандидат има свой ментор, който му помага да усъвършенства уменията за писане и говорене, и бива обучаван как да представя своите проекти и идеи. Освен това лауреатите биват поканени на 48-часово учебно пътуване в Париж, по време на което се срещат с други единомислещи журналисти и експерти от цяла Европа. След това шестима лауреати получават награди на обща стойност 10 000 евро.

„Борбата с поляризацията е присъща черта на журналистиката на решенията, която се стреми да покаже колко е комплексен светът, многообразието от участници, които действат на всички равнища и във всички страни, заедно или поотделно, като същевременно описва капацитета за разпространение на инициативи, подети на местно равнище“, заяви Жил Вандерпотен, директор на „Репортери на надеждата“.

По време на първите три издания на наградата бяха получени над 400 кандидатури от 25 държави. Настоящото четвърто издание е на път да надхвърли 300 кандидатури. Организацията вече е подкрепила над 75 кандидати да усъвършенстват писмения си и говорим френски език.

Идеята може лесно да бъде възпроизведена и екипът вече води разговори с журналисти в Испания, Италия и Белгия, за да установи сътрудничество с оглед на по-нататъшното разпространяване на идеята за такава награда.

„Нашата амбиция е наградата да надхвърли границите на френскоезичния свят и да обхване други езикови общности в Европейския съюз“, заяви г-н Вандерпотен. „Само така можем да привлечем все повече млади хора към „Европа на решенията“.

ТРЕТА НАГРАДА получи белгийската FEC Diversité asbl за проекта „ESCAPE GAME EXTREME DROITE pour se dépolluer des idées d’extrême droite“ (игра с потапяне в ситуацията, за да се отърсим от крайно десните идеологии)

В Европа и по света десните идеологии засилват позициите си. Крайнодесните партии набират сила, а популизмът е във възход. Белгийската организация с нестопанска цел  FEC Diversité разработи начин за противодействие на разпространението на тези възгледи сред учителите, профсъюзите и обикновените граждани.

„ESCAPE GAME EXTREME DROITE pour se dépolluer des idées d’extrême droite“ е игра с потапяне в ситуацията, която дава възможност на играчите да се отърсят от идеите на крайната десница по забавен и увлекателен начин. Играчите биват информирани, че са били заразени с крайно десни идеологии и трябва да „се обеззаразят“ чрез поредица от задачи. В течение на играта те научават как крайно десните идеи се разпространяват и засилват в обществото.

Играта е разделена на четири „района“, във всеки от който играчите трябва да изпълнят различни задачи. В район А участниците обсъждат въздействието на крайната десница на работното място чрез взаимодействия с 19 предмета. В район Б играчите четат откъси от автентични разкази на мигранти, за да разберат техния път към Европа. В район В те слушат аудиозапис на „реч на крайната десница“, придружен от поредица от изображения. В район Г участниците се запознават с доклад, посветен на крайнодясна партия, преди да попълнят кръстословица.

Тази игра с потапяне в ситуацията включва треньори, облечени в противогазови костюми и маски, с променени гласове. Идеята е чрез различните предизвикателства да се ангажират и петте сетива с цел постигане на автентично преживяване и повишаване на осведомеността относно заплахите за демокрацията в Европа.

От стартирането ѝ през юни 2023 г. са били „обеззаразени“ почти 1000 играчи, а информация за нея се е разпространила сред работническите синдикати, организации и училищав Белгия и извън нея. Участници от Франция и България дойдоха да изпробват играта, с цел да разработят версия за своята страна.

„Гордеем се, че разработихме иновативен образователен инструмент, който разглежда въпроса за крайно десните идеи по увлекателен и интерактивен начин“, казва Малика Борбуз от FEC Diversité. „Насърчавайки диалога и колективния размисъл, нашата инициатива спомогна за намаляване на напрежението и насърчаване на по-приобщаващо общество.“

Тазгодишното издание на наградата привлече 58 кандидатури от отделни лица, частни предприятия и организации на гражданското общество в много европейски държави членки, което отразява широкото географско разпределение.

Проектите обхващат голямо разнообразие от теми — от ангажираността и овластяването на младите хора до социалното сближаване и приобщаване, от медийната грамотност и невярната информация до правата на човека и равенството между половете.

Редица инициативи са насочени към преодоляване на първопричините за проблема и допринасят за предотвратяване на поляризацията.

Инициативи като EUth Voices for Social Change на организацията с нестопанска цел Youthmakers Hub в Гърция имат за цел да дадат възможност на младите хора да развиват положителни промени в своите общности. Тези проекти са насочени към борба с вредната поляризация, изграждане на култура на толерантност, насърчавайки хората да участват в конструктивни диалози и да се противопоставят на разединяващите послания, например чрез обучение в областта на цифровата грамотност и подкастинг.

Други проекти се борят с поляризиращите послания и радикализацията, преодолявайки културните, етническите и поколенческите различия, обществените разделения, насърчавайки взаимното разбирателство и сътрудничество, защитавайки основните права и вдъхновявайки социалното сближаване.

DEMDIS Digital Discussion, инициатива, стартирана от  DEMDIS в Словакия, създаде нова софтуерна платформа за провеждане на равнопоставени цифрови дискусии — дори по спорни теми. Ползвателите гласуват твърденията и биват разпределени в различни групи в зависимост от мненията. С намирането на допирни точки проектът изгражда мостове между тези поляризирани лагери.

Ръководството за правата на човека на Baltic Human Rights Society’s (Балтийско общество за правата на човека) е пример за начина, по който гражданското общество може да работи за отстояването на основните права. Ръководството функционира като образователна платформа в областта на правата на човека и предлага многоезични обяснения за това как правата на човека могат и следва да функционират в конкретни ситуации в ежедневието.

Сред тазгодишните кандидатури имаше и някои културни и художествени подходи за борба с поляризацията като Геополитическия атлас на културата и независимите медии в Европа на Arty Farty. В тази инициатива се очертават приоритетни теми за мрежа от независими културни и медийни организации в цяла Европа като приобщаването, намаляването на териториалните разделения или необходимостта от борба с дезинформацията. Тези проекти показват, че културата и медиите могат да играят преобразуваща роля за деполяризирането на обществото.

Европейската гражданска инициатива се доказа като ефективен инструмент за увеличаване на участието на гражданите в политическия живот на ЕС. Сега обаче е необходимо тя да бъде засилена, за да се предотврати риска от отчуждаване между институциите на ЕС и европейските граждани.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е механизъм на ЕС за участие, предназначен за укрепване на пряката демокрация, позволява на европейските граждани (след събиране на най-малко един милион подписа, с определен минимален брой поддръжници в най-малко седем държави членки) да поискат от Европейската комисия да предложи законодателен акт в област, в която държавите членки са прехвърлили своите правомощия на ЕС.

От стартирането на механизма за ЕГИ през 2012 г. Европейската комисия е регистрирала 119 инициативи, а техните организатори са събрали общо около 20 милиона подписа. До момента 11 инициативи са счетени за валидни и Комисията вече е отговорила на 10 от тях.

Денят на ЕГИ, организиран ежегодно от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), е важен форум и платформа, където организаторите и заинтересованите страни на вече регистрирани и бъдещи ЕГИ могат да обменят информация и опит, да представят своите ЕГИ и свързаните с тях дейности пред обществеността.

Тази година Денят на ЕГИ се проведе на 18 март като част от Седмицата на гражданското общество.

„ЕС следва да предприеме по-нататъшни стъпки към демокрация на участието, за да допълни своята представителна ориентация. Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е първият инструмент за демокрация на участието на транснационално равнище“, заяви Laurenţiu Plosceanu, заместник-председател на ЕИСК, отговарящ за комуникацията.

Според Европейския омбудсман Teresa Anjinho, въпреки че Европейска гражданска инициатива е мощен инструмент, тя все още не е достигнала пълния си потенциал. „Трябва да подобрим комуникацията относно нейните цели и функции. Кампаниите за повишаване на осведомеността трябва да трябва да бъдат засилени, така че да предоставят на хората изчерпателна информация относно възможностите и ограниченията на дадена ЕГИ, така че гражданите да могат да действат по съответния начин. Запазването на ЕГИ като значим инструмент изисква прозрачност, честност и комуникация. Ако се провалим в това, не бихме могли да запазим доверието в този инструмент, както и в бъдещето на нашия Съюз“, заяви г-жа Anjinho.

По време на Деня на ЕГИ бяха представени девет инициативи, включително тези относно: достъпа до вода, продоволствената сигурност, абортите, правата на ЛГБТК+ лицата, защитата на съществуващите сгради от разрушаване, опазването на наследството от видеоигри, нов модел за намаляване на емисиите чрез квоти за полети, както и относно нови здравни стандарти за медицинската употреба на психеделици.

Adriana Mungiu, ръководител на екипа на ЕГИ в Генералния секретариат на Комисията, отговори на призивите за предоставяне на средства на ЕГИ, като прикани активистите да не разчитат на нови и отдалечени във времето бюджетни решения, предназначени само за ЕГИ. Вместо това те следва да използват в по-голяма степен наличните средства в настоящия бюджет на ЕС, включително в главите „Гражданско участие“. (at)

От Даниела Ванчич

ЕГИ е наистина уникална: няма друг инструмент никъде по света, който да позволява на гражданите да имат пряко въздействие върху законодателството. При все това тя все още очаква отдавна дължимото признание, пише Даниела Ванчич, ръководител в областта на европейските политики и застъпничеството в Democracy International, която сподели три идеи за повишаване на въздействието на ЕГИ.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е един от най-мощните демократични инструменти на ЕС, на второ място след изборите за Европейски парламент. Като ангажира над 20 милиона граждани през 13-те години от съществуването си, ЕГИ се доказа като съществена платформа за участие. Въпреки потенциала си обаче ЕГИ рядко получава признанието, което заслужава.

Ето защо ЕГИ е важна — и три идеи за това как тя да има още повече въздействие.

Ролята на ЕГИ в един поляризиран свят

Какво прави ЕГИ наистина уникална? Никъде по света няма инструмент като този. ЕГИ дава възможност на гражданите да оказват пряко влияние върху законодателството чрез събиране на подкрепа в поне седем държави — членки на ЕС. В момент, когато политическата поляризация се засилва, ЕГИ действа като жизненоважен мост между гражданите и създателите на политики, като насърчава сътрудничеството, изгражда връзки и стимулира реални промени.

В основата си ЕГИ има за цел да вдъхновя хората да участват в оформянето на политиката. Тя обединява различни групи, предизвиква обществен дебат и засилва гласа на европейската сцена. Така например инициативата „Моят глас, моят избор“, която наскоро събра над един милион подписа, мобилизира мрежа от активисти, организации и обществени фигури (включително международни фигури като Барак Обама) и предизвика по-широка дискусия за основните ценности. Този вид мобилизация създава трайна полза както за самата демокрация, така и за съответната кауза.

Навременните действия са от ключово значение

ЕГИ има огромен демократичен потенциал, но за да се отключи той напълно, навременните действия от страна на институциите на ЕС са от съществено значение. Въпреки че някои инициативи, като кампанията „Край на клетките“, доведоха до положителни промени в политиките на ЕС, често има значително забавяне между подкрепата на обществеността за ЕГИ и последващите законодателни действия във връзка с нея. Това може да доведе до разочарование както за гражданите, така и за гражданското общество, които рискуват да загубят вярата си в процеса.

За да се запази набраната инерция, ЕС следва да обмисли ускорени ЕГИ, които получават огромна обществена подкрепа. Въпреки че законодателството на ЕС отнема време, когато ЕГИ има ясна, широка подкрепа, тя следва да получи специално отношение и внимание. Гражданите трябва да могат да виждат, че техните идеи бързо се преобразуват в действия, което ще превърне ЕГИ в катализатор за своевременна промяна, както и в инструмент за влияние.

Ролята на организациите на гражданското общество в стремежа към европейска реформа

Организациите на гражданското общество винаги са били в основата на ЕГИ, като мобилизират гражданите и повишават осведомеността относно потенциала на инструмента. От самото начало организации като Democracy International изиграха решаваща роля за развитието и подкрепата на ЕГИ. Но ролята на гражданското общество не спира дотук.

Тези организации трябва да продължат да се застъпват за реформи, които могат да укрепят ЕГИ като демократичен инструмент. Така например ЕГИ би трябвало да може да предлага промени в Договорите на ЕС — сила, която все още е недостъпна, но би могла да окаже дълбоко въздействие върху бъдещето на Европа. Дискусиите относно реформата на договорите се разгръщат и все повече се приема, че ЕС се нуждае от договор, който е подходящ за посрещане на предизвикателствата и възможностите на нашето време, така че е по-важно от всякога ЕГИ да се разшири, за да се даде място на гражданите на масата за преговори.

Нека ЕГИ да бъде източник на вдъхновение за политиките

Нека повишим равнището на амбиция за ЕГИ. Една от идеите за разгръщане на пълния ѝ потенциал е да се вземат предвид ЕГИ, дори ако те не отговарят на официалните критерии за ЕГИ. Не всяка голяма идея ще достигне прага от един милион подписа, но това не означава, че не си струва да се обмисли. Провеждането на кампания за ЕГИ не е лесно, особено когато включва транснационални, многоезични и многонационални усилия. Въпреки това някои от най-добрите идеи може да не разполагат с ресурси, за да достигнат определения горен праг за успех на ЕГИ.

Например ЕГИ за Акта за единната тарифа в областта на комуникациите от 2012 г. не беше „успешна“ ЕГИ съгласно стандартното определение, но вдъхнови политиката „роуминг като у дома“, която влезе в сила пет години по-късно, като донесе полза за милиони мобилни европейци, които вече могат да използват роуминг на данни през границите, без такси. Това показва, че дори ЕГИ, които не отговарят на целта за събрани подписи, могат да предизвикат промяна в политиката. ЕС би трябвало да бъде отворен за разглеждане на всички идеи, продиктувани от гражданите, дори тези, които не достигат прага от един милион подписа, и да ги използва като източник на вдъхновение за бъдещо законодателство.

Основни изводи

ЕГИ е изключително ценен инструмент за укрепване на демокрацията в Европа, особено в момент, когато демократичните ценности са застрашени в световен мащаб. Тя дава възможност на гражданите да представят идеите си на равнището на ЕС, като мобилизира обществена подкрепа и създава значимо въздействие. Тъй като ЕГИ навлиза в юношеска възраст, време е да се помисли как да се засили този уникален инструмент и да се създаде по-силна и по-пряка връзка между гражданите и институциите.

С непрекъснатата подкрепа на гражданското общество ЕГИ може да спомогне за изграждането на по-активен и по-адаптивен Европейски съюз, затвърждавайки неговото място като световен лидер в демокрацията.

Даниела Ванчич е ръководител в областта на европейските политики и застъпничеството в Democracy International, където от 2017 г. насам защитава демокрацията на участието и пряката демокрация. С повече от десетилетие опит в процесите на гражданско участие тя е признат експерт по Европейската гражданска инициатива. През 2022 г. тя е един от съставителите на книгата „Допълваща демокрация: изкуството на съвещателното вслушване“.

Европейската гражданска инициатива „Моят глас, моят избор“ призовава за безопасен аборт, достъпен за всички жени в целия ЕС. Стартирана през април 2024 г. и координирана от словенския институт „8 март“, тя успя да събере над един милион подписа много преди крайния срок. ЕИСК Инфо разговаря с организаторите относно неотложния характер на тяхната кампания в настоящата политическа ситуация, в която жените все повече губят контрол върху своите репродуктивни права.

Какво ви накара да поставите началото на инициативата „Моят глас, моят избор“ и каква е крайната Ви цел?

Започнахме да мислим за кампания в защита на правото на аборт в Европа преди почти три години, когато в САЩ беше отменено решението „Роу срещу Уейд“. Жените в САЩ внезапно загубиха конституционното си право и веднага разбрахме, че трябва да защитаваме абортите и в Европа. В Полша жените умират в болниците поради почти пълна забрана на абортите. През последните няколко години те проведоха най-големите протести за правото на аборт. В Малта жените все още могат да отидат в затвора, ако направят аборт. Тази година Джорджия Мелони разреши на групите, които са против абортите, да протестират в клиниките за аборт и да тормозят жени, опитващи се да направят аборт. Над 20 милиона жени в Европа нямат достъп до аборт.

Ето защо започнахме кампанията „Моят глас, моят избор“. Работихме по нашето предложение с екип от международни адвокати и създадохме силна мрежа с организации в цяла Европа.

Нашата цел е да защитим правото на аборт на равнището на ЕС и да подобрим достъпа до аборт за жените, които понастоящем трябва да пътуват до други държави, тъй като абортите са забранени (като например жените в Малта и Полша) или процентът на откази поради вътрешни убеждения е висок (както се вижда в Италия и Хърватия), или за жените, които понастоящем просто не могат да си позволи аборт (в държави като Германия или Австрия).

Именно настоящият политически климат е причината за неотложния характер на нашата кампания. Трябва да се обединим и да покажем, че повечето хора подкрепят правото на аборт и се противопоставяме на ограниченията на репродуктивната свобода. Повечето европейци подкрепят правото на аборт и трябва да бъдем единни, за да го защитим.

Какви конкретни стъпки искате да предприеме Европейската комисия? Как може да се постигне това, като се има предвид, че здравеопазването е от компетентността на държавите членки?

Предлагаме Европейската комисия да създаде финансов механизъм, който да работи като механизъм за участие на държавите членки и да покрива разходите за процедурите за аборт. Той ще функционира подобно на програмите за профилактика и лечение на рака.

Идеята е, че всеки, който трябва да пътува до друга държава за аборт поради тежки ограничения в собствената си държава или висок процент на отказ поради вътрешни убеждения, няма да трябва да плаща за процедурата от собствения си джоб. В момента хиляди жени пътуват до други държави, където понякога плащат хиляди евро за процедурата. Не всеки може да си позволи това.

Абортът може да не попада в сферата на компетентност на Европейската комисия, но финансовите програми, свързани със здравеопазването, попадат и именно поради тази причина успяхме да регистрираме нашата ЕГИ. 

Защо решихте да продължите това чрез ЕГИ? Доколко се надявате на положителен отговор от страна на Комисията?

Нашата словенска организация, Институтът „8 март“, която координира кампанията „Моят глас, моят избор“, има богат опит с национални граждански инициативи, събиране на подписи и референдуми. Чрез националния механизъм за гражданска инициатива вече променихме успешно 15 закона в Словения и спечелихме два национални референдума. Ето защо пожелахме да открием подобен инструмент за пряка демокрация на равнището на ЕС. Така се запознахме с ЕГИ. Искахме да постигнем непосредствена промяна, която би имала трайно въздействие върху репродуктивните права за всички в Европа, и затова решихме да започнем да събираме подписи.

По време на кампанията осигурихме политическа подкрепа от всички лявоцентристки политически групи в Европейския парламент, получихме подкрепа от видни политици на национално равнище в много държави — членки на ЕС, поддържахме добри контакти и установихме отношения с европейските комисари. Надяваме се, че те ще се вслушат в гласа на тези над 1,2 милиона души, които стоят зад нашата инициатива. 

Как успяхте да убедите хора в различни страни от ЕС да подкрепят вашата инициатива и да помогнат за събирането на подписи? Какви канали използвате, за да разпространите информацията?

По време на кампанията изградихме силна мрежа с повече от 300 организации и създадохме хубава общност с над 2 000 доброволци от цяла Европа. Искахме да присъстваме на улиците на европейските градове и села с нашите доброволци, готови да събират подписи. Успяхме да създадем силно онлайн присъствие в нашия профил в Instagram, но използваме също така различни канали като Facebook, TikTok, YouTube, BlueSky, X и други платформи на социалните медии.

Преминахте прага от един милион точки, необходими за успеха на една ЕГИ, месец преди крайния срок за събиране на подписи. Какъв вид обратна връзка и подкрепа, включително финансова подкрепа, сте получили до момента?

Успяхме да достигнем един милион подписа през декември, след като ги събрахме в продължение на девет месеца, и приключихме събирането на подписи преди крайния срок, когато те станаха 1,2 милиона.

Успяхме да съберем подписите с помощта на нашата мрежа и общност, но също така кандидатствахме за различни възможности за финансиране по време на цялата наша кампания кампания, за да я поддържаме. Иниициативата „Моят глас, моят избор“ спечели и наградата на Словенското общество по социология и е номинирана за наградата SozialMarie. Получихме също така подкрепата на всички лявоцентристки политически групи в Европейския парламент и индивидуална подкрепа от различни членове на ЕП, заместник-председателя на Европейския парламент Николае Щефънуца, френския сенатор Мелани Вожел, президента на Словения Наташа Пирц-Мусар и министър-председателя Роберт Голоб. Много активисти и лица от различни държави от ЕС също подкрепят кампанията, като например Луиза Нойбауер от Германия и Алис Кофен от Франция.

Моят глас, моят избор е инициатива, която прераства в едно от най-големите феминистки движения в Европа. Тя включва над 300 организации, безброй поддръжници и специални доброволци от целия ЕС, които работят заедно, за да гарантират безопасен и достъпен аборт в Европейския съюз. 

Татяна Поваляева представляваше Украйна на тазгодишното издание на Твоята Европа, твоето мнение!“ (YEYS) заедно със своите ученици. Учител в средно училище в Харкив, тя за последен път е била с класа си през февруари 2022 г. и оттогава преподава онлайн. Тя описва предизвикателствата, свързани с работата на преподавател в град, разположен само на 40 километра от руската граница и обстрелван непрекъснато от началото на войната.

Като преподавател, като учител можете ли да ни кажете как войната се отрази на способността Ви да преподавате и на образователната система в Украйна като цяло?

Днес в Харкив почти всички училища преминаха към онлайн обучение, тъй като не разполагаме с достатъчно убежища, за да осигурим безопасността на нашите ученици по време на присъствените занятия. Правим това от три години и за последен път видях учениците си в клас на 23 февруари 2022 г.  Много ученици напуснаха страната, наложи им се. Сега те живеят в различни европейски държави и като учител на мене ми е много мъчно. Учениците ми липсват и знам, че те трябва да се справят с много неща. Понякога трябва да учат както в европейски, така и в украински училища. За тях това е огромно натоварване. Междувременно тези от нас, които все още се намират в Украйна, живеят в постоянна опасност. Никой не заслужава да премине през това.

Преподаването и подкрепата на учениците по време на война е нещо, с което никога досега не се бяхме сблъсквали. Едно от най-големите предизвикателства за мен е че се чувствам безсилна да помогна на някои ученици. Знанията и опитът ми понякога не са достатъчни, за да се справя с техните здравословни проблеми, причинени от стреса и неговите последици. Виждала съм сериозни личностни промени у учениците, дължащи се на посттравматично стресово разстройство, при което те имат по-спешна нужда от лекар, отколкото от учител. Мъчително е да осъзнаваш, че не можеш да защитиш учениците си от тези страдания. Въпреки това оставаме близо до нашите ученици, готови да им помагаме, да ги подкрепяме и да се грижим за тях.

Друга трудност е да запазя своята издръжливост и да остана добра опора за моите ученици не само по отношение на предмета, който преподавам, но и в други аспекти на живота. Един силен и издръжлив учител може да предложи повече на учениците, но въпросът е: как поддържаме тази сила? Учителите, които живеят и работят в условията на война, се нуждаят от подкрепа като всички други хора, защото подкрепяме децата, които са нашето бъдеще. Колкото по-положителни чувства изпитва един учител, толкова повече подкрепа и грижа получават учениците.

Защо смятате, че е важно да насърчавате учениците си да проявяват интерес към политиката или гражданския живот или да участват в международни събития като това?

Една от основните задачи на учителите е да насърчават своите ученици да бъдат активни. Още по-важно е да ги вдъхновяваме да продължат да участват в политическия живот, тъй като политиката оказва значително въздействие върху живота на хората. Участието в политиката е ценна възможност да се предлагат идеи и решения на много от проблемите, пред които сме изправени днес.

Участвайки в международни прояви като „Твоята Европа, твоето мнение“, учениците могат да намерят съмишленици и поддръжници, с които да споделят идеите си, да работят заедно за намиране на най-добрите решения и да обменят ценен опит. Без съмнение, срещите с връстници дават възможност на учениците да помислят колко са напреднали самите те, какви планове, цели и перспективи имат и от какъв вид личностно израстване може да се нуждаят все още.

Ако можете да се обърнете към другите учители или другите училища, какво бихте искали да им кажете като учител в Украйна в този момент?

Имам само три неща, които бих искала да споделя с колегите си и техните ученици. Първо, ако наистина искате да научите истината за войната, попитайте хората, които живеят в условията на война.

Второ, трябва да си дадем сметка колко е важно да бъдем единни, за да помагаме на другите и да бъдем готови да предотвратяваме катастрофите. Също така трябва да се разбере колко важно е да сме част от силна общност с общи морални ценности, интереси и перспективи за бъдещето.

Третият и според мен най-жизнеутвърждаващ факт е, че сме живи. Живеем, борим се и постигаме резултати. Променяме се към по-добро; надяваме се на по-добро и правим много, за да докажем, че дори в най-трудните времена има надежда и жажда за живота. Уважаваме тези, които жертват живота си за нашето независимо бъдеще, и им помагаме с каквото можем. Изпитваме благодарност към всички, които помагат.

Украинските ученици участват в множество национални и международни прояви, състезания и олимпиади, където постигат големи резултати и печелят световно признание. Същевременно се учим да оцеляваме физически, интелектуално и емоционално в най-тежките условия на живот и това ще бъде част от нашия опит в сърцето на Европа.

Татяна Поваляева преподава английски език в Лицей № 99 в Харкив, Украйна от почти 26 години. Тя взе участие в тазгодишното издание на „Твоята Европа, твоето мнение!“ като придружител на своите ученици.