Близо два месеца преди следващите избори за Европейски парламент дезинформацията придобива все по-голямо значение в европейския политически живот заради неблагоприятното влияние, което би могла да окаже върху изборните резултати.

В продължение на години вредните последици от дезинформацията предизвикват безпокойство сред обществеността като цяло и по-специално сред политиците. Демократичното общество и нашият космополитен начин на живот са поставени под въпрос. Крайнодесни и други екстремистки европейски сили и авторитарни режими в трети държави изграждат съюзи за провеждане на кампании за дезинформация, които подкопават европейското начинание, като за тази цел използват социалните медии и алгоритми. Те използват технологията като основен инструмент в тази злонамерена кампания.

Необходима е многофакторна стратегия за защита на демокрацията и за преодоляване на дезинформацията, а съществуващите технологии могат да ни помогнат успешно да се борим с нея. От решаващо значение е трите области на цифровата борба — дезинформация, хибридни заплахи и киберсигурност — да бъдат обединени ефективно, като се създадат полезни взаимодействия и се повиши сигурността, при същевременно зачитане на принципите на правовата държава.

От първостепенно значение е и да се регулира създаването и функционирането на алгоритми, така че хората да могат да решават дали да приемат или отхвърлят определени алгоритмични характеристики, и да се постигне правилният баланс между основните права на хората, от една страна, и правата на интелектуална собственост на дружествата, от друга. Неприемливо е обаче технологичните дружества да извличат печалба от манипулирането и речта на омразата. Частните интереси не могат да надделяват над обществения интерес.

Изключително важно е да се предоставя публична, плуралистична и независима информация на всички езици на ЕС, опираща се на безспорни факти, свързани с насърчаването на информацията на национално, регионално и местно равнище в държавите членки.

На дневен ред е създаването на европейски публичен информационен канал, достъпен на различни платформи, със сериозен ангажимент за редакционна независимост, който да предоставя на европейците достъп до информацията, от която се нуждаят, за да правят информиран избор. Класифицирането на журналистиката като европейско обществено благо, както предлага ЮНЕСКО, и засилването на средствата за защита на журналистите са необходими стъпки в тази посока.

Що се отнася до ограмотяването и овластяването на широката общественост, важно е да се следва отличният пример на Финландия за насърчаване на творческото мислене на хората. Това изисква мерки, които да предоставят инструменти за насърчаване на медийната, културната и демократичната грамотност на всички равнища на образованието и за всички възрастови групи и малцинства.

Демокрацията е управление на народа от народа и най-добрият начин тя да се защити е хората да изразят силното си желание да живеят в демокрация.

Европейският социален модел — чрез социално и регионално приобщаване и сближаване, равенство и солидарност — е най-ефективният (и най-рационалният) начин хората да разберат, че общото им благоденствие върви ръка за ръка с демокрацията, и така да бъдат убедени да се борят с дезинформацията.

С оглед защитата на демокрацията са спешно необходими по-задълбочен подход, цялостна стратегия и по-добро европейско регулиране на множеството измерения на това явление. Всичко тези въпроси са разгледани в становище TEN/830.

Карлуш Тринидад, член на ЕИСК