2022 г. — Европейската година на младежта, е към своя край. В доклад относно равното третиране на младите хора на пазара на труда ЕИСК се застъпва за подход, основан на съдържателна промяна на политиките и ангажираност на младите хора, за да се гарантира, че Годината на младежта е нещо повече от обикновена комуникационна дейност.

През годината ЕИСК пое водещата роля в предлагането на становища, основани на интересите на младите хора и начините, по които самият Комитет би могъл да подобри тяхната ангажираност.

Като част от този процес ЕИСК изготвя доклад относно „Равно третиране на младите хора на пазара на труда“. Целта на доклада е да се разгледат редица практики и правила, често на национално равнище, поради които младите хора са третирани по по-неблагоприятен начин на пазара на труда единствено въз основа на своята възраст, по-специално във връзка с минималните заплати, социалната сигурност и здравеопазването и безопасността.

Въз основа на информация от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), Европейския младежки форум, МОТ и Системата за взаимно информиране за социалната закрила в становището бяха изложени подробности относно някои от тези въпроси. Младите хора са особено зависими от минималната работна заплата, като по данни на Европейския младежки форум повече от 1 на всеки 4 получава минимална работна заплата в сравнение с 1 на всеки 10 пълнолетни лица. В няколко държави членки е определена конкретна „минимална работна заплата за млади хора“, която при всяко положение е по-ниска от общата минимална работна заплата за конкретни възрастови групи, а в други държави членки лицата под 18 годишна възраст са изключени от законодателството в областта на минималните работни заплати.

Друга област, в която може да има различно третиране на младите хора, са периодите на безработица. И те до голяма степен са в сферата на компетенции на държавите членки, особено що се отнася до размера на плащанията, сроковете за изплащане на обезщетенията и критериите. Налице е голямо разнообразие и голяма сложност в различните национални системи в цяла Европа. Можем обаче да си представим случаи, при които тези разлики в заплащането ще окажат влияние на въпроси като заетостта и свободното движение в рамките на ЕС.

Възможно е също така младите хора да бъдат в неравностойно положение в системите за обезщетения за безработица, тъй като може да не са извършвали „вноски“ към съответните системи през целия период, необходим за получаване на достъп. Неплатените стажове могат да бъдат определени като периоди на работа, подобни на тези на платените служители, които не са свързани с формално регламентиран и ясно определен процес на образование, обучение, доброволческа дейност или професионален опит. В различните държави членки съществуват различни системи с различни равнища на надзор и регулиране. В становището се поставя акцент върху резолюцията, приета от Европейския парламент, която показва по-голям интерес към този въпрос като конкретно проявление на ангажираността с Европейската година на младежта.