ЕИСК info

Няколко дни преди 27-ата конференция на страните по РКООНИК в Шарм ел-Шейх ЕИСК прие резолюция относно „Съвместни усилия за преодоляване на екзистенциалната заплаха: социалните партньори и гражданското общество за изпълнение на амбициозни действия в областта на климата“. Посланието на европейското организирано гражданско общество беше недвусмислено: институциите и държавите — членки на ЕС, трябва да продължат да играят водеща роля и да засилят амбициите си в областта на климата, независимо от това какво правят другите региони по света.

Според Евробарометър ясно изразено мнозинство от европейските граждани — 70 % — са обезпокоени от изменението на климата, като почти три четвърти са на мнение, че трябва лично да предприемат допълнителни действия, за да подпомогнат екологичния преход. Чрез своята резолюция и 7-членна делегация в Шарм ел-Шейх ЕИСК призовава всички заинтересовани страни да предприемат действия относно опасенията на гражданите и да засилят амбициите в областта на климата в съответствие с най-новите научни препоръки.

ЕИСК беше представляван от своите членове Петер Шмит, Исабел Каньо Агилар, Сандра Парти, Жусеп Пушеу Рокамора, Нежа Репаншек и Луц Рибе, докладчици по резолюцията, и от София Виганд, млада активистка в областта на климата.

„Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства, пред което е изправено човечеството през този век. Въздействието от него няма да започне с нашите деца, а още със самите нас, като промени драстично начина, по който живеем“, заяви Килиан Лохан, заместник-председател на ЕИСК, отговарящ за комуникацията, и активист в областта на климата. „Разбира се, знаем, че Европейският съюз прави повече от всички останали региони, както се вижда от Европейския зелен пакт и пакета „Подготвени за цел 55“. В качеството си на дом на европейското гражданско общество обаче трябва да настояваме Европейската комисия и държавите — членки на ЕС, да запазят водещата си роля и да убедят нашите глобални партньори да последват примера на Европа.“ (ks)

ЕИСК и Европейската комисия подписаха нов протокол за сътрудничество, който допълнително консолидира и засилва политическото и законодателното сътрудничество между двете организации, както и съвместните им усилия за комуникация относно Европа. Протоколът укрепва и стратегическата функция на Комитета по отношение на институциите на ЕС, както и ролята му за популяризиране на ценностите на европейската интеграция и демокрацията на участието.

Новият протокол, който беше подписан на 27 октомври, дава на ЕИСК по-силна роля както в изпълнението на Европейската гражданска инициатива, така и в рамките на европейския семестър — ключов инструмент на икономическата и фискалната политика.

„Важна новост в протокола е ангажиментът за ежегодно съвместно определяне на пет теми за проучвателни становища, след като Комисията приеме работната си програма. Това е много важен момент за нас, който ни дава възможност да работим по ориентиран към бъдещето начин“, коментира председателката на ЕИСК Криста Швенг.  Проучвателни становища се изготвят по искане на Европейския парламент, Европейската комисия или Съвета на ЕС по въпроси от голям интерес за гражданското общество.

Заместник-председателят на Комисията, отговарящ за междуинституционалните отношения и перспективи, Марош Шефчович заяви: „Преразгледаният протокол ще гарантира, че начините, по които си сътрудничим, са по-подходящи за времето, в което живеем, и за предизвикателствата, пред които сме изправени. В него отново се подчертава важната роля, която Комитетът играе в разработването на нашите политики, като полезните взаимодействия помежду ни допринасят за гладкото функциониране на ЕС“. (tk)

В становището „Инициатива срещу злоупотребата с воденето на съдебни дела срещу журналисти и правозащитници“ ЕИСК заяви подкрепата си за предложението на Комисията да се осигури защита на хората от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО). Това включва журналисти и правозащитници, които имат важен принос за дебатите по чувствителни въпроси.

ЕИСК прие становището на октомврийската си пленарна сесия и предложи да се разшири списъкът с мерки за ограничаване на ССПНСУО. Докладчикът по становището Томаш Анджей Врублевски заяви: „Ако не укрепим системата, това ще застраши свободата на словото“.

Съдокладчикът Кристиан Моос отбеляза: „Това е неотложен, належащ политически проблем. Нужни са действия в защита на журналистите и хората, които се противопоставят на злоупотребата с власт и корупцията.“

Влиятелни лица, лобистки групи, корпорации и държавни органи използват ССПНСУО, за да заглушат журналисти и други лица, допринасящи за обществения дебат, като социални активисти, защитници на правата на човека, неправителствени организации, лица, сигнализиращи за нередности в широк смисъл, ангажирани граждани и профсъюзи. Те се възползват от пропуските в съдебните системи и завеждат неоснователни наказателни или граждански дела, които предотвратяват, ограничават или санкционират участието в обществения дебат на визираните лица или групи.

Предложението на ЕИСК включва въвеждане на преюдициално заключение за прекратяване на неотговарящи на изискванията производства и обединяване на производства в определена юрисдикция по искане на ответника. Може да се обмислят и други мерки, в това число определяне на преклузивен срок за производството или въвеждане на бърза процедура. Друго предложение е да се изключи възможността за финансиране на ССПНСУО от лице, различно от ищеца.

Преразглеждането на националното законодателство също би могло да спомогне да се определят механизми, с които да се противодейства на ССПНСУО. Трябва да се възприеме единен подход както при трансграничните, така и при националните производства, и да се направи преглед на националните законодателства, за да се декриминализира клеветата в държавите членки, в които тя все още е криминализирана.

ЕИСК предлага също така да се съкрати предложеният срок за извършването на оценка на предложената директива за ССПНСУО от пет на две години.

И последно, образованието и обучението са от първостепенно значение. Юристите и участниците в обществения дебат трябва да преминат подходящо обучение, за да могат да реагират срещу ССПНСУО и да защитават по-добре свободата на словото. (ll)

ЕИСК е ангажиран и изпълнен с решимост, що се отнася до декарбонизацията на енергийната система на ЕС и призовава създателите на политики на ЕС да се справят с последиците от продължилата десетилетия енергийна зависимост.

С тези думи председателят на ЕИСК Криста Швенг откри дебат, посветен на енергийния преход и постигането на стратегическа автономност на ЕС на пленарното заседание на 26 октомври 2022 г. На заседанието присъства проф. Леонардо Меус от Европейския университетски институт във Флоренция.

„Трябва да работим за екологичен преход с ритъм, който предприятията и обществата да могат да следват и със съпътстващи мерки, които да позволят на Европа да бъде конкурентоспособна и иновативна в световен план“, заяви г-жа Швенг. „ЕС има потенциала да намали зависимостта си от вноса на енергия, като развие местния си капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници, но трябва да се осигурят подходящи стимули за инвестиции“.

Що се отнася до предложените от Европейската комисия реформи на европейския енергиен пазар, проф. Меус посочи, че енергийният пазар, който изградихме през последните 20 години, може да бъде част от нашето бъдеще, при условие че го допълним и съчетаем с нови инструменти, които да дадат възможност за участие на потребителите и за модернизиране на мрежите.

Дебатът се проведе във връзка с приемането на становището относно Стратегическа визия за енергийния преход с цел постигане на стратегическа автономност на ЕС, изготвено от Томас Катниг, Луц Рибе и Томаш Анджей Врублевски.

В становището се излага визията на ЕИСК относно енергийния преход и неговата роля за постигането на стратегическа автономност на ЕС, като акцентът се поставя върху ускоряването на декарбонизацията, намаляването на зависимостта от вноса на енергия, повишаването на ангажираността с енергийния преход от страна на общностите и предприятията и подкрепата за уязвимите домакинства. (mp)

ЕС и държавите членки трябва да приложат мерки за подобряване на живота на лицата, които предоставят дългосрочни грижи за роднини с увреждания или с хронични или дегенеративни заболявания, заяви ЕИСК в становището по собствена инициатива „Ролята на членовете на семейството, които се грижат за хора с увреждания и възрастни хора“, прието на октомврийската пленарна сесия.

Докладчикът по становището Пиетро Виторио Барбиери заяви, че всички мерки следва да бъдат предприети съвместно от създателите на политики, работодателите (чрез социален диалог) и лицата, полагащи грижи за членове на семейството, и техните представителни организации.

„Първата стъпка е да се признае стойността на тяхната работа и да им се даде възможност да изразят мнението си за помощта, която предоставят. Втората стъпка е свързана с жилищните услуги и подкрепата за предотвратяване на изолацията, маргинализацията и физическото и психическото претоварване. Ясно е, че ако държавите могат да гарантират предоставянето на определени услуги, те ще поемат част от товара на членовете на семейството.“

Тези мерки включват предоставяне на подходящи здравни услуги на лицата, полагащи грижи за членове на семейството, включително профилактични здравни грижи, както и обучение за това как да се грижат за собственото си здраве. Необходима е и подкрепа за жилищно настаняване и услуги по домовете (в съответствие със здравните и медицинските нужди), както и психологическа подкрепа за полагащото грижи лице и семейното ядро.

Освен това ЕИСК призовава държавите членки да обмислят алтернативни форми на възнаграждение, включително финансова помощ, за лицата, полагащи грижи в семейството, които са изложени на риск от обедняване, когато са принудени да се откажат от платена работа или да намалят работното си време.
Също така работодателите следва да бъдат насърчавани да предоставят гъвкави схеми на работа и обезщетения, надхвърлящи минималния размер, който се изисква съгласно националните правила за служителите, които полагат постоянни грижи за роднини.

Пандемията от COVID-19 вероятно влоши положението на много от лицата, полагащи грижи в семейството, но няма достатъчно актуална информация относно мащаба на проблема, което възпрепятства усилията за справяне с него. (ll)

За да отбележи Седмицата на равенството между половете на Европейския парламент, ЕИСК прие две становища, в които се отправят препоръки относно насърчаването на овластяването на жените и подкрепата за лицата, полагащи грижи за членове на семейството. Комитетът подкрепи също така инициативата на Парламента с поредица събития, свързани с интегрирането на принципа на равенство между половете и интерсекциалността.

При откриването на дебата председателят на ЕИСК г-жа Криста Швенг заяви: „Настоящата разлика в заетостта между жените и мъжете е неприемлива и представлява значителна икономическа и социална вреда за ЕС. Трябва да създадем по-благоприятна среда за жени предприемачи, да премахнем бариерите и стереотипите и да открием повече ролеви модели за младите момичета и жените.“

Заместник-председателят на Европейския парламент г-жа Евелин Регнер подчерта необходимостта от интегрирането на принципа на равенство между половете и от обвързващи мерки: „Напредъкът е по-бавен в сравнение с предходните години. Но там, където са въведени обвързващи мерки, все още можем да постигнем известен напредък. Трябва да променим културата, за да се борим с предубежденията, но се нуждаем и от обвързващи мерки. И трябва да работим заедно — ЕП и ЕИСК, жени и мъже, млади и стари.“

Г-жа Озлем Йлдирим, докладчик по становището на ЕИСК относно подобряване на равенството в ЕС, призова за „ефективна антидискриминационна политика на равнището на ЕС, допълнена с наистина възпиращи санкции“.

Съдокладчикът г-н Кристиан Първулеску обясни, че „становището призовава за разработване на следващо поколение мерки за насърчаване на равенството в Европа въз основа на признаване на принципа на равенство и на задълженията за неговото прилагане.“

Комитетът прие също така становище относно ролята на членовете на семейството, които се грижат за хора с увреждания и възрастни хора. Докладчикът по становището г-н Пиетро Виторио Барбиери обясни, че „европейското благосъстояние се основава на семейни асистенти, полагащи грижи, които често са изключени от системата. По-голямата част от тях са жени, които са принудени да избират между предоставяне на грижи или продължаване на работата. Призоваваме европейските и националните институции да проучат задълбочено това явление в името на лицата, полагащи грижи, и тези, за които се полагат грижи.“ (gb)

В становище по собствена инициатива Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава многобройните ползи от една зелена стратегия на ЕС за разширяване на производството на растителни протеини и растителни масла и предлага насоки за тази стратегия. Тези ползи включват намаляване на зависимостта на ЕС от вноса и допринасяне за развитието на селските райони.

Практическите препоръки на ЕИСК за предложената стратегия са в съответствие с целта на ЕС за постигане на стратегическа автономност на доставките, заяви ЕИСК в становището, което беше одобрено по време на пленарната му сесия през октомври.

Докладчикът по становището Луц Рибе заяви на пленарната сесия: „ЕС е силно зависим от вноса на фуражи, като 75 % от неговите високопротеинови растения са с произход от чужбина. Насърчаването на производството на протеинови култури в ЕС е от съществено значение и също така ще окаже положително въздействие върху биологичното разнообразие и цялата околна среда, както и ще помогне на земеделските стопани да намалят използването на минерални торове.“

Многобройните ползи от разширяването на отглеждането на растителни протеини и маслодайни растения в ЕС и увеличаването на ролята на пасищата при храненето на животните са: увеличаване на сеитбооборота, самодостатъчност по отношение на горивото на тракторите и по-голяма наличност на растителни твърди вещества след преработката, тъй като те имат отличен потенциал за набавянето на протеини за добитъка.

Като цяло една стратегия на ЕС следва да отчита интересите на селските общности и да допринася за устойчивото развитие на селските райони в съответствие с дългосрочната визия на ЕС.

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да се запознае по-отблизо с Комисията за бъдещето на селското стопанство, сформирана от федералното правителство на Германия, и да проучи дали този формат не би бил подходящ и за изготвянето на европейска стратегия за протеините. (ks)

В нов доклад ЕИСК предлага ЕС да изготви пълноценен многогодишен стратегически план за действие с цел да се оползотвори пълният потенциал на културната дипломация.

Културата като инструмент на външната политика на Европейския съюз е част от неговия дневен ред през последните 17 години, но никога не е била истински приоритет. Сега обаче, когато на европейския континент отново бушува война, културата трябва да се превърне в основен стратегически двигател на външната политика на ЕС, изтъква ЕИСК в документа.

„Културата би могла да бъде ключов актив както в рамките на вътрешното развитие на Европа, така и като част от образа, който ЕС представя пред света“, отбеляза докладчикът по становището Лука Жайе.

Г-н Жайе изтъкна по-специално значението на културното наследство като политически чувствителен и много сложен въпрос, който е мощен допълващ дипломатически компонент на основания на мир, сигурност и устойчиво развитие подход на ЕС.

Силният многогодишен стратегически план за действие в областта на културната дипломация следва да обхваща опазването, реставрацията и възстановяването на наследството в райони, засегнати от природни бедствия, кризи и конфликти. Той следва да включва и картографиране на съществуващите инициативи с цел да се създаде платформа на ЕС за международни отношения в областта на културата и специална структура в рамките на Европейската служба за външна дейност, център на която да бъде фигурата на „специалния пратеник на ЕС за културните отношения“.

В становището по собствена инициатива относно ролята на културната дипломация, прието на октомврийската пленарна сесия на ЕИСК, се изтъква значението на културното измерение в настоящия геополитически контекст, което е в пълно съответствие с изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. (mt)
 

В становище по собствена инициатива, прието на октомврийската пленарна сесия на ЕИСК, Комитетът призова мобилността да бъде призната като индивидуално право и като обществено благо, което трябва да бъде достъпно за всички.

В становището на ЕИСК, изготвено от Кристина Крупавичиене и Довиле Юдкайте, се подчертава, че устойчивата мобилност може да превърне екологичното възстановяване на ЕС в реалност: общественият транспорт, който е екологичен и лесен за ползване, би могъл да бъде истински двигател на възстановяването след пандемията от COVID-19.

„Пандемията действа като катализатор, което показва, че общественият транспорт е основна услуга от обществен интерес, особено когато осигурява достъп до работни места и услуги за работниците на първа линия и уязвимите групи“, каза г-жа Крупавичиене.

Според ЕИСК ЕС се нуждае от стратегии за повишаване на мобилността и подобряване на обществения транспорт, като я прави по-привлекателна и по-достъпна за гражданите, особено за хората с ниски доходи.

Общественият транспорт може да играе ключова роля в възстановяването на Европа след пандемията: той може да помогне за справяне с проблемите, свързани с климата, и в същото време да подобри качеството на живот, като дава възможност на хората да работят, да се радват на социален живот и да имат достъп до култура. При все това постигането на устойчива мобилност изисква силна политическа ангажираност от страна на всички участници на всички равнища.

„Призоваваме Европейската комисия да определи измерими и амбициозни цели за насърчаване на преминаването от използване на лични автомобили към колективен транспорт и активна мобилност и да насърчи Европейския съюз и държавите членки да допринесат за прехода към по-екологосъобразни видове транспорт, като ги направят по-привлекателни като цяло“, каза г-жа Юдкайте. (mp)

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да разработят план за повишаване на подготвеността на ЕС за извънредни ситуации. По-специално чрез плана следва да се увеличи суверенитетът на ЕС по отношение на производството на енергия, храни и вода и добива на суровини.

С наближаващата зима и опасенията на гражданите във връзка с разходите за енергия ЕИСК насърчава ЕС да подобри своята издръжливост, за да бъде в състояние да се справя с бъдещи кризи.

В становище по собствена инициатива, прието на неотдавнашната пленарна сесия на ЕИСК, Комитетът подчерта, че във всички политики в областта на енергетиката следва да бъдат интегрирани постоянни подобрения с цел увеличаване на издръжливостта на енергийните системи при екологични, политически и други извънредни ситуации.

Това следва да обхване цялата производствена верига, включително научноизследователската и развойна дейност, преработката на материали, проектирането, производството, монтажа, пускането в експлоатация и поддръжката на съоръжения в рамките на единния пазар на ЕС. Автономността би спомогнала за елиминирането на енергийната бедност и безработицата.

Докладчикът по становището Паул Рюбих също отправи призив за подкрепа към гражданите и потребителите, които искат да инвестират в собствено производство на енергия и в собствената си енергийна ефективност: „Необходими са ни информационни кампании, данъчни стимули и субсидии. Трябва да изградим нова транспортна инфраструктура в целия единен пазар, но също и извън Европейския съюз“.

Освен това ЕИСК призовава доставките на материали от критично значение като мед, литий, кобалт и редкоземни елементи да бъдат гарантирани посредством нови стратегии на единния пазар за добив и рециклиране. Комитетът препоръчва да се защитят източниците на нефт, въглища, газ, уран, вода, храни и фуражи и да се разработят планове за режим на потреблението на енергия, храни, вода и санитарни съоръжения.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) препоръчва укрепване на цифровите иновационни центрове, за да се стимулира капацитетът на ЕС за иновации в рамките на прехода към устойчиво бъдеще. Цифровите иновационни центрове предоставят ценна инфраструктура на малките и средните предприятия (МСП), без която екологичният и цифровият им преход би бил затруднен.  

В сравнение със САЩ и Япония ЕС изостава по отношение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност спрямо БВП (2,32 % през 2020 г. в сравнение с 3,08 % в САЩ и 3,2 % в Япония).

ЕИСК счита, че ЕС следва да увеличи инвестициите в НИРД до 3% от БВП. В становище по собствена инициатива, прието на пленарната сесия на Комитета през октомври, той отправи редица препоръки относно това как да се използват цифровите иновационни центрове за постигането на тази цел.

Докладчикът по становището Джузепе Герини заяви: „Цифровият преход засяга цялото европейско общество, не само икономиката. Той ще окаже пряко въздействие върху постигането на свързаните с климата цели на Европейския зелен пакт и на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР), но преди всичко ще има социални последици в много области.“

Говорейки за значението на цифровите иновационни центрове съдокладчикът Никос Епиститиу добави: „Цифровите иновационни центрове изпълняват функцията на единно звено за контакт, което предоставя насоки на МСП относно цифровия и екологичния преход. Синдикатите, организациите на гражданското общество, асоциациите на работодателите и публичните власти трябва да работят заедно в рамките на тези центрове.“

Цифровите иновационни центрове се основават на регионалното сътрудничество на различни видове организации. Те служат за платформи за изпитване на технологични решения преди инвестиране и могат да се използват за обмен на добри практики и развиване на цифрови умения.

Мрежата на цифровите информационни центрове в Европа е в процес на голямо преструктуриране, но ЕИСК изразява безпокойството си във връзка с липсата на ясно визия относно бъдещото им развитие.

В две новоприети становища ЕИСК представя актуализирани мнения относно изготвения от Комисията Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г., в който се очертават предстоящите приоритети на ЕС в областта на икономиката и заетостта, както и относно препоръките относно икономическата политика на еврозоната за 2022 г. ЕИСК призовава за балансиран подход, който не застрашава социалните и екологичните цели на ЕС.

ЕИСК подчертава, че с повишаването на цените на енергията и храните следва да се създаде мрежа за социална сигурност за най-уязвимите. В условията на рекордните равнища на инфлация Европейската централна банка следва да анализира страничните ефекти на своята парична политика, например върху растежа и заетостта, а що се отнася до увеличаването на публичния дълг, необходимо е да се постигне напредък по реформата на Пакта за стабилност и растеж.

„Призоваваме за балансиран подход на политиката, който трябва да защитава справедливостта и екологичните цели, особено по време на криза“, отбеляза Юдит Форбах, докладчик по допълнението към становище относно „Годишен обзор на устойчивия растеж за 2022 г.“ „Този подход е основата за просперитета и конкурентоспособността на ЕС в миналото, настоящето и бъдещето, както и за по-голямо сближаване и устойчивост“.

Юрай Сипко, докладчик по допълнението към становището относно „Икономическата политика на еврозоната (2022 г.)“, добави: „Трябва да работим заедно, за да преодолеем безпрецедентните системни сътресения, пред които е изправен понастоящем светът. Забавянето на приемането и прилагането на мерките може да има мащабни последици не само по отношение на материалните загуби, но и по отношение на човешкия живот.“ (tk)

Огромните предизвикателства, пред които агресията на Русия постави Европа, бяха предмет на годишния семинар на ЕИСК за специалисти по комуникация от гражданското общество Геополитически сътресения пред портата на Европа: гледната точка на гражданското общество, който се проведе в Загреб, Хърватия, на 24 и 25 октомври 2022 г.

На семинара, организиран в партньорство с Икономическия и социален съвет на Хърватия, беше подчертано, че Европейският съюз би трябвало не само да подкрепя Украйна в нейното военно всекидневие, но и да мисли за възстановяването на Украйна в дългосрочен план и за нейния път към членство в ЕС.

В рамките на семинара бяха проведени три тематични дискусии: относно разширяването на ЕС, комуникацията във време на криза и енергетиката.

В своето встъпително слово в Загреб председателят на ЕИСК Криста Швенг заяви: „Нека се опитаме да си представим Украйна след няколко години. Знам, че е трудно да се гледа на ситуацията позитивно на фона на постоянните новини от бойното поле, когато ракетите продължават всеки ден да удрят украински градове, нанасяйки щети на водопреносната мрежа и причинявайки прекъсвания на електрозахранването. Нашите днешни мисли и дейности трябва да се ръководят от начина, по който искаме да видим бъдещето на Украйна. Аз я виждам като възстановена просперираща страна, която се основава на европейските ценности дава на своите граждани възможност да се върнат към достоен живот в родната си страна.“  

„Как Западът направи грешка по отношение на Владимир Путин?“ - Галя Акерман, френско-руски писател, журналист и историк, разгледа въпроса в своето основно изказване. Според нея, откакто е започнал своето управление в Русия, Путин преследва неявни цели.

Въпреки това някои хора на запад не са успели да видят целите на Путин, а други предпочитат да не ги виждат. „Обученият в КГБ Владимир Путин притежава манталитета и етиката на КГБ. Споделям мнението, че човек, който у продукт на КГБ, може да притежава умения, с които да заблуди по-голямата част от света“, заяви г-жа Акерман.

Сред ораторите, които откриха проявата, бяха хърватският министър на труда, пенсионните системи, семейството и социалната политика Марин Пилетич, ръководителят на Бюрото за връзка на Европейския парламент в Хърватия Виолета Симеонова Станчич, началникът на отдел „Медии“ на Представителството на Европейската комисия в Хърватия Андреа Кович Видовичи председателят на Хърватската асоциация на журналистите Хрвое Зовко.

Трите тематични дискусии бяха представени от председателя на група „Организации на гражданското общество“ на ЕИСК Шеймъс Боенд, председателя на група „Работници“ на ЕИСК Оливър Рьопке и членът на група „Работодатели“ на ЕИСК и председател на секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ (SOC) на ЕИСК Аурел Лауренциу Плошчану.

Дискусията, с която се откри семинарът, беше озаглавена В сянката на войната: новият геополитечески контекст на Европа и следствията за бъдещето на ЕС и беше посветена на въздействието, които действията на Русия оказват върху Балканите, и на поуките за Украйна с оглед на разширяването на ЕС.

Борбата на Запада с Путинова Русия, изразяваща се в „стълкновение на посланията“, беше една от темите на дискусията Комуникация по време на криза. Дискутиращите подчертаха влиянието, с което Русия разпространява своята пропаганда извън Европа и Северна Америка, и посочиха, че нараства необходимостта от професионални и доброволчески армии, които да се борят с техниките на дезинформацията в Европа.

Тежките проблеми на енергийния пазар, усложнени поради войната, бяха тема на дебата Революцията в енергетиката между войната и целите в областта на климата - предизвикателства за Зеления пакт. Дневният ред включваше предизвикателствата пред екологичния преход, поуките от зависимостта от Русия (които сега се отнасят и за Китай) и плюсовете и минусите на ядрената енергия.

Семинарът се проведе и с подкрепата на Бюрото на Европейския парламент и Представителството на Европейската комисия в Хърватия. (ll)