Въпрос на ЕИСК Инфо: Как и кога може да бъде осъществена трансформацията към по-екологосъобразна, по-кръгова и по-цифровизирана промишленост, постигайки целите на Зеления пакт на Европейската комисия? Каква роля имат суровините в този процес?

Пиетро Франческо де Лото, председател на CCMI: Независимо дали става въпрос за четвърта, пета или шеста индустриална революция, често наблюдаваме провеждането на обществен дебат. Въпреки различните гледни точки по въпроса, сигурно е, че сме изправени пред дълбока революция в нашата промишленост, която включва двойно предизвикателство: тя да стане по-екологосъобразна и по-кръгова, както и цифровата трансформация. Това е революция, която се дължи на няколко фактора: общественото мнение, чувствителността на потребителите, преследването на глобална конкурентоспособност и необходимостта трудът да се адаптира към новите модели и др.

Както при всички революции крайният резултат ще бъде радикална промяна. В нашия случай това, надяваме се, ще означава европейска промишленост, която превърна екологизирането и цифровизацията в конкурентно предимство на световната сцена. Това е процес, който вече протича от няколко години, но е необходимо публичните власти да управляват подходящо тази трансформация, за да се гарантира, че ползите от нея ще достигнат до всяко дружество, всеки работник и всеки регион на Европа.

Борбата с изменението на климата и целите за устойчиво развитие са очевидно съществени стълбове на действията на ЕС, но трябва да гарантираме те да бъда възприемани все повече като възможност, а не като тежест от всички части на обществото и индустрията. Европейският зелен пакт, планът за действие за кръговата икономика, новата промишлена стратегия за Европа (и предстоящото ѝ актуализиране) и всички свързани дейности и законодателството са съществени инструменти за превръщането на тези разисквания в реалност на ежедневието, навсякъде в Европа, като никой не е изоставен в това съвместно усилие.

Суровините и особено суровините от критично значение са в центъра на този процес. Цифровизацията и екологизирането на промишлеността и обществото в ЕС изискват технологии, които на свой ред изискват суровини. Само един пример: вятърната енергия идва от турбини, които наред с другите материали съдържат редкоземни метали. ЕС разчита почти на 100% на Китай за доставката на такива елементи. И подобни сценарии съществуват за много технологии, които са от съществено значение за екологичния и цифровия преход — от акумулаторните батерии до фотоволтаичните системи, от роботиката до горивните клетки. Последните месеци изтъкнаха още по-ясно пред обществеността тези критични аспекти, тъй като пандемията от COVID-19 демонстрира необходимостта промишлеността и обществото в ЕС като цяло да станат по-устойчиви и стратегически автономни, включително в области като ваксини, лекарства и медицински изделия.

Планът на Комисията за действие относно суровините от критично значение, който също беше предмет на неотдавнашно становище на CCMI в ЕИСК, е добър инструмент, който съчетава отстраняването на настоящите недостатъци с действия за подготовка за евентуални бъдещи проблеми.

За да отговоря по-ясно на Вашия въпрос: искаме промишлеността на ЕС да процъфтява по екологосъобразен и цифров начин, но не искаме нашата промишленост и общество да преминат от една зависимост (например от определени изкопаеми горива) към друга, разчитаща изцяло на определени суровини от критично значение. За да се избегне това и да се гарантира, че екологичният и цифровият преход повишават издържливостта, конкурентоспособността и социалната справедливост, трябва да инвестираме в научноизследователска и развойна дейност, устойчиво местно минно дело, възстановяване на ценни материали от отпадъци и създаване на многостранни равни условия. Това е от съществено значение за успеха на зелените и цифровите революции и тяхната полза за промишлеността и обществото в ЕС като цяло.