Носителят на първата награда — испанската Фондация „Секретариадо хитано“ (Fundación Secretariado Gitano) — стартира своя проект „Учене чрез практика“ през 2013 г. През 10-те години от своето съществуване проектът даде възможност на повече от половината от младите роми, които са участвали, да намерят работа, а една трета — да се върнат в образователната система, за да завършат задължителното си средно образование. Най-впечатляващото обаче е, че 87 % от младите хора, взели участие, заявяват, че животът им се е подобрил, а 94 % от дружествата, които участваха в проекта и ги наеха на работа, заявяват, че биха искали да го направят отново. Ето какво още разказва Раул Перез от фондацията.

EESC info: Какво Ви накара да започнете този проект или инициатива?
Програмата „Апрендер Трабахандо“ (Учене чрез практика) беше стартирана през 2013 г. в период на сериозна световна икономическа криза, която, поне в Испания, доведе наред с останалото до високи равнища на безработицата. Безработицата засегна тежко най-младата част от населението: „През 2013 г. равнището на безработицата сред младите хора възлизаше на недопустимите 55,48% (Доклад за младите хора и пазара на труда, юни 2014 г., Министерство на заетостта и социалната сигурност). В случая на ромското население в Испания, 60 % от което е на възраст под 30 години и чието равнище на безработица обикновено е три пъти по-високо от това на населението като цяло, положението беше утежнено от факта, че тези хора често не притежават основните задължителни квалификации (само 17 % завършват задължително минимално образование) и нито са преминали обучение, нито имат предишен трудов стаж (66 % от младите роми не участват нито в някаква форма на образование, нито имат работа) (Сравнително проучване на положението на ромското население в Испания по отношение на заетостта и бедността (2018 г.). Fundación Secretariado Gitano).

В отговор на тази ситуация бяха въведени различни мерки на национално равнище (напр. стратегията за предприемачество и младежка заетост за периода 2013—2016 г.) и на равнището на ЕС (например Гаранцията за младежта). По онова време Фондация „Секретариадо хитано“ получаваше финансиране от оперативната програма за борба с дискриминацията по линия на ЕСФ, за да разработи „Акседер“ — програма за обучение и заетост за ромското население. Така тя имаше възможността (предоставена от европейските фондове) да изпробва нов модел за обучение на младите роми с произход от уязвима среда.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които сте помогнали? (Бихте ли посочили евентуално някакъв пример?)
По време на 10-годишното си развитие „Апрендер Трабахандо“ осигури обучение на над 3500 роми на възраст до 30 години, като бенефициери на националната схема „Гаранция за младежта“, които са били неучещи или неработещи. Тя даде възможност на 55 % да започнат работа, а 32 % се завърнаха в образователната система, за да завършат задължителното си средно образование. 87% от младите хора, които участваха, заявяват, че животът им се е подобрил, а 94% от дружествата партньори биха искали да работят отново с „Апрендер Трабахандо“ (според Доклада за изпълнението на „Апрендер Трабахандо“ за периода 2013-2021 г.).

По-долу ще намерите разказите на бивши участници в „Апрендер Трабахандо“, които може да чуете във видеоматериала, подготвен във връзка с 10-ата годишнина: 10 години. Апрендер Трабахандо, 2022 г.:
„Бях безработен в продължение на две години. В крайна сметка останахме без дом, местихме се от едно място на друго, без да имаме представа къде ще се озовем. Свързах се с „Апрендер Трабахандо“, тъй като исках да уча и да си намеря работа.“ Това е разказът на Мануел Лизарага, който участва в „Апрендер Трабахандо“ в клона на Фондация „Секретариадо хитано“ в Бургос. В момента той работи в дружеството Алкампо.
Мария Бруно гордо заявява: „Искам да работя и да реализирам потенциала си като всеки друг човек. Да си ром не означава, че това не е възможно.“ Мария участва в „Апрендер Трабахандо“ в Мадрид с дружеството Брикодепо, което се намира в Хетафе. „Наистина работата ми носи удоволствие. Обичам мястото и съм заобиколена от чудесни хора. Те се отнасят с мен като с човек и не ме разглеждат като новото момиче или новата ромка.“

Как ще използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността? Планирали ли сте вече нови проекти?
От самото им създаване програмите „Акседер“ и „Апрендер Трабахандо“ се осъществяват до голяма степен в градовете, като се развиват в основните градове на Испания и често се съсредоточават върху заетостта в сектора на услугите, предимно в градските райони. Всичко това ограничава техния обхват, като изключва ромското население в селските райони, което е изправено пред проблеми, подобни на тези в градовете по отношение на дискриминацията или ограниченията на достъпа им до заетост, но не разполага със същите възможности за достъп до този вид подкрепа.

Следователно едно от предизвикателствата би било този опит да се разшири до възможно най-голям брой роми, като моделът се адаптира така, че да се обхванат районите, в които живеят значителен брой роми, но в които организацията няма офиси (главно селски райони), и да бъдат включени предприятия от сектори, различни от традиционните сектори на търговията и хотелиерството.

За тази цел, когато обстоятелствата го позволяват, планираме да използваме тези средства за финансиране на проучване (или част от проучване), за да адаптираме модела на „Апрендер Трабахандо“ към селските райони и към нови сектори, различни от търговията и хотелиерството.
Ако в крайна сметка не е възможно средствата да бъдат насочени към това проучване, те ще бъдат реинвестирани в самия проект „Апрендер Трабахандо“, чрез закупуване на материали за дейностите в теоретичната фаза.

Какъв съвет бихте дали на други организации, за да постигнат резултати с подобни дейности и програми?

• Всеки проект за интеграция на работното място трябва да включва сътрудничество с дружествата по време на целия процес на проектиране, изпълнение и мониторинг.
• Важно е да се започне с пилотни проекти и да се предвиди по-нататъшно разрастване от самото начало, ако опитът се окаже положителен.
• Въвеждане на ролята на наставниците както от страна на НПО, така и от страна на дружеството и гарантиране, че процесът на комуникация и координация между двете страни е ясен.
• Съчетаване на теоретичното и практическото обучение в реална работна среда като ефективен начин за обучение, което отговаря на изискванията на пазара на труда, и като начин за насърчаване на възможностите за последваща заетост.
• Адаптиране на обучителните курсове и процеси към потребностите и обстоятелствата на целевата група, за да се гарантира, че те имат равен достъп до ресурси за обучение и заетост.

Смятате ли, че ЕС прави достатъчно, за да помогне на младите хора в неравностойно положение? Имате ли някакви съвети или препоръки за конкретни действия?
Необходимо е да се въведат механизми, за да се гарантира, че държавите (на национално, регионално или местно равнище) изпълняват ефективни проекти за интегриране на пазара на труда на младите хора в най-неравностойно положение и че тези проекти действително достигат до тези, които най-много се нуждаят от тях, като например ромското население. От съществено значение е да се гарантира, че интервенциите имат дългосрочен мащаб, което е от ключово значение за постигането на реални промени в живота на тези млади хора.
Може би е възможно да има по-голямо съфинансиране на такива проекти от европейските фондове, за да се улесни инвестирането в тях в тази насока.
Когато се използват европейски финансови ресурси, свързани с набиране на персонал (напр. големи инвестиции, които се правят или предстои да бъдат направени по линия на NextGenerationEU), следва да се насърчава включването на клаузи за наемане на млади хора в неравностойно положение.