Никола Гро-Верейд: Опасността от недемократична Европа вследствие на COVID-19

Предприетите от редица европейски страни мерки в името на здравето биха могли да доведат до „странична жертва“ — върховенството на закона

Ако появата на COVID-19 през февруари—март 2020 г. беше изненадваща за всички и налагаше спешни импровизирани мерки, днес случаят вече не е такъв. Драстичните мерки за овладяването на тази здравна криза могат да бъдат оправдани. Техните последствия обаче трябва да бъдат прогнозирани в по-голяма степен и преди всичко — тези мерки трябва да бъдат по-добре контролирани по демократичен начин. В момента това не е така.

В повечето случаи мерките се вземат от изпълнителната власт набързо, след заседания на съвети по отбрана или други консултативни комитети, чийто състав остава таен, без реална консултация (в смисъл на предварително информиране, със срок за размисъл) с различните партньори (социални, икономически, политически) и без никакво решение на съответния национален парламент.

Така някои основни принципи, произтичащи от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) или Хартата на основните права, очевидно биват „отменени“ за неопределен срок от време. Свободата на събранията и свободното сдружаване (член 11 от ЕКПЧ) е накърнена и драстично ограничена. Правото на изразяване на мнение — чрез начини на изразяване като кино, театър — е забранено. Свободното движение е значително ограничено – вечерен час от 18,00 ч. (във Франция), разрешения за излизане от страната (в Белгия) и др. Свободата на изповядване на религия (член 9 от ЕКПЧ), правото на образование и правото на упражняване на професия (член 14 и член 15 от Хартата на основните права на ЕС) са драстично ограничени, без да говорим за правото на зачитане на личния и семейния живот (член 8 от ЕКПЧ).

Веднага щом бъдат взети, тези решения се прилагат незабавно, по емпиричен начин, често на произволен принцип. Кое е наложителна причина, оправдаваща пресичането на граница, и кое не? Или кое е съществена причина и кое не? Грижата за проверката е оставена на полицейските органи или дори на обикновените служители на авиокомпаниите. Което е много деликатен въпрос.

Почти не се провеждат консултации с европейските институции. Така например Париж не уведоми Европейската комисия за повторното въвеждане на някои гранични проверки, както е предвидено в Кодекса на шенгенските граници. Аналогично, белгийските мерки, шокиращо дискриминиращи по отношение на европейските работодатели, предизвикаха само едва доловим шепот от страна на европейската изпълнителна власт.

Що се отнася до националните парламенти, те, както и Европейският парламент, изглеждат ужасени под натиска на кризата. Всеки се опасява, че ако призове за зачитане на правилата, може да бъде възприет като размирник в това, което се превърна в нещо като национална кауза по време на война, борбата срещу епидемията. Въпреки всичко обаче не сме във война. Впрочем в нито един момент правителствата не прибегнаха до тази разпоредба в техния конституционен арсенал, която всъщност е доста добре регулирана.

Дори клаузата за дерогация от Европейската конвенция за правата на човека, известният член 15, не беше изтъкната като аргумент, освен от няколко страни. Старите демокрации на континента не посмяха да го направят по символични причини. Истинско „карантиниране“, както пише Фредерик Сюдр, професор емеритус от Университета в Монпелие, един от най-добрите специалисти в областта на ЕКПЧ.

За момента нарушаването на демокрацията, посегателствата срещу върховенството на закона, разбира се, се толерират от населението. Въпреки това те причиняват щети, макар и невидими. Те биха могли да предизвикат изблици на гняв, колкото непредсказуеми, толкова и необуздани. При следващите избори те биха могли да доведат до приплъзване към най-крайния популизъм. Преди всичко те биха могли да дадат силни аргументи на противниците на европейското единство както в рамките на континента, така и извън него. Поведението на Русия спрямо ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел в Москва на 5 февруари не е просто случайно явление. Време е да се съвземем.

Никола Гро-Верейд:

Главен редактор на B2 – bruxelles2.eu