От Антие Герщайн, член на група „Работодатели“ на ЕИСК

На 23 февруари Европейската комисия представи своето предложение за директива относно надлежната проверка на корпоративната устойчивост, с която определя задължителна рамка за дружествата как да идентифицират и предприемат действия във връзка с неблагоприятните въздействия върху околната среда и правата на човека в рамките на своята организация — и по цялата верига за създаване на стойност.

За съжаление предложението в сегашния си вид не постига набелязаните цели. Важно е да се отбележи, че Комитетът за регулаторен контрол (КРК) на Комисията посочи сериозни недостатъци в оценката на въздействието, например описанието на проблема е неясно и докладът следва да бъде по-добре съгласуван с други инициативи.

Съзаконодателите следва да се стремят да се откажат от разпоредбите, които просто налагат задължения, и по-скоро да изберат подход, ориентиран в по-голяма степен към процеса, основан на ангажираност и изграждане на доверие. Това означава, че от предприятията следва да се очаква да планират своите процеси за дължима грижа в областта на правата на човека по начин, който е основан на риска и е пропорционален на тяхното потенциално и действително въздействие.

Тъй като дружествата се нуждаят от правна сигурност и трябва да сведат до минимум рисковете, свързани с отговорността им, те може да се почувстват принудени да скъсят веригите на доставки и да се оттеглят от региони с потенциално проблематично положение, свързано с правата на човека. Това би могло да има сериозни последици, тъй като световната търговия би била засегната и много работници в развиващите се страни и страните с бързо развиваща се икономика ще загубят работата си.

В становището на КРК и в становището на ЕИСК относно „Устойчиво корпоративно управление“ (INT/973) се подчертава необходимостта от регулаторна и политическа съгласуваност. Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и насоките на ОИСР са показатели, които ясно очертават задълженията и отговорностите на всички участници и трябва да се придържаме към тях.

Европейският парламент и Съветът на ЕС трябва да изберат дали искат да създадат подход към устойчивите световни вериги на доставки, който е едновременно конструктивен, основан на партньорство, ориентиран към бъдещето, резултатите и реален. Дали искат да гарантират, че паралелните инициативи, свързани с продукти, са по-добре съгласувани. Ако искат това, остава още много да се свърши. Можем да уверим съзаконодателите, че работодателите са поели ангажимент да дадат своя принос, за да гарантират успешен резултат. Настоящата директива засяга основната дейност на нашите членове. Нямаме друг вариант освен да го направим правилно.

Прочетете целия текст в информационния бюлетин на група „Работодатели“: https://europa.eu/!vYX7Wq.