Промишлената политика – време е ЕС да постигне нещо повече от преодоляването на пазарните дефекти

Въпросът за най-добрия начин да се гарантира стратегическата независимост на промишлеността в Европа беше основен акцент в дебата относно промишлената политика на пленарната сесия на ЕИСК през октомври

На пленарната сесия на ЕИСК на 21 октомври се проведе дебат с Падмашри Гел Сампат, сътрудник в центъра „Беркман Клайн“ в Харвардския университет, относно начините, по които промишлената стратегия може да подкрепи двойния преход към екологична и цифрова икономика, да допринесе за възстановяването на Европа и да повиши нейната стратегическа независимост и устойчивост.

Водещ експерт в областта на технологиите, развитието и глобалната политическа икономия, Падмашри Гел Сампат изложи аргументи в полза на нов вид публична интервенция, която не само акцентира върху преодоляване на пазарните дефекти, но и дава общественополезна насока на технологичните промени.

„Време е за преосмисляне на промишлената политика по смел и иновативен начин – заяви тя. – Не бива да се връщаме към неработещите модели от миналото.“

Първата стъпка към разработването на тази нова промишлена политика би била да се осъзнае, че упадъкът в областта на предприемачеството, иновациите и конкурентоспособността в развитите икономики постоянно се затвърждава от нови технологични парадигми и тенденции в множество сектори и процеси. Несигурността в света след COVID-19 е не само резултат от пандемията,  а също и отражение на многобройните ефекти на основаните на данни мрежи, на несправедливото разпределение на дивидентите от цифровизацията през последните 15 години, на натиска върху държавите във връзка с климатичните промени и с енергийния преход и на забавянето, което на моменти прераства в сривове, в глобалната търговия и веригите за доставки, внимателно изграждани от началото на глобализацията през 80-те години на ХХ век насам.

Втората стъпка включва разработването на нова стратегия въз основа на три амбициозни предложения:

1) Да се признае наличието на по-голяма взаимовръзка между трите широкообхватни тенденции на бъдещето – подготвеност на здравните системи при пандемия, действия в областта на климата и за енергиен преход и основаната на данни икономика, и тази взаимовръзка да се използва. Нямаме нужда от промишлена политика, която отдава приоритет едновременно на тези широкообхватни тенденции на бъдещето в различни направления, а имаме нужда от политика, която отчита тези трансформации в кръгов модел на промяната.

2) Да се насърчи динамизирането на технологичния сектор, като се постави акцент върху запазването на пазарите и пазарните резултати пред навлизането на пазарите във всички важни сектори, в които в момента се наблюдават силни олигополистични тенденции, особено в сектора на фармацевтиката и ваксините.
 
3) Да се възприеме истински секторен подход към промишлената политика отвъд общоприети ориентири като политиката в областта на конкуренцията, защото тези сектори имат съвсем различни характеристики, въпреки че са високотехнологични, извършват интензивна научноизследователска и развойна дейност и зависят от иновациите и възвращаемостта.

Госпожа Гел Сампат повдигна въпроса ако например наистина искаме да насърчим пазар на здравните услуги в Европа, основаващ се на вече съществуващи постижения, може ли ЕС да подкрепи програма с обществено предназначение за екосистема в здравеопазването като операцията „Светлинна скорост“, създадена в САЩ непосредствено след началото на пандемията от COVID-19. Може ли Европа да благоприятства увеличаването на постиженията на своите биотехнологични предприятия в подобни програми за публични инвестиции, които насърчават разработването на продукти?

Напоследък промишлената стратегия заема централно място в работата на ЕИСК. В процес на разработка е поредица от уебинари под надслов „Пътят към нашето промишлено бъдеще“, в която се разглеждат критичните въпроси за промишлеността в днешно време. Поредицата ще приключи с мащабна конференция през март 2022 г., на която ЕИСК ще обсъди заключенията си с френското председателство на ЕС и с Европейската комисия. (dm)