ЕИСК info

В рамките на пленарното разискване относно бъдещето на търговската политика на ЕС в променящата се световна действителност ЕИСК подчерта, че само една открита, справедлива, приобщаваща и устойчива търговия би могла да осигури устойчиво възстановяване и да донесе просперитет на предприятията и хората. Той също така призна ключовата роля на Световната търговска организация в това усилие.

Картината на търговските отношения в световен план показва, че възстановяването следва различен ритъм.

Председателят на ЕИСК Криста Швенг посочи: „Международната търговия следва да бъде свободна, справедлива, устойчива и предвидима. Това е от жизненоважно значение за нашите предприятия и нашите граждани. Единствено устойчивата търговия може да осигури стабилно и устойчиво възстановяване след пандемията от COVID-19“.

Гост на октомврийската пленарна сесия на ЕИСК беше Жан-Мари Погам, заместник генерален директор на Световната търговска организация (СТО), който заяви, че международната търговска система е доказала устойчивостта си пред пандемията. „В началото бяхме свидетели на множащи се ограничителни мерки срещу търговията, но доста бързо държавите избраха пътя на сътрудничество и улесняване“.

Със становището си по собствена инициатива относно „Търговия и устойчиво развитие от следващо поколение — преглед на плана за действие от 15 точки“, свързано с този дебат, ЕИСК се стреми да гарантира, че този път посланието за „търговска програма, основана на ценности“ е ясно изложено като неразделна част от търговската стратегия на ЕС.

Докладчикът по становището Таня Буцек специално подчерта, че главите, посветени на труда и околната среда, не гарантират пълно спазване на правнообвързващите ангажименти по тях. „Ние предлагаме амбициозен преглед, включващ обновен подход на налагане на санкции с по-строг мониторинг от страна на гражданското общество, използване на иновативни инструменти и засилване на ефекта на лоста за главите за търговията и за устойчивото развитие (ТУР)“.

“Non aes sed fides” — не пари, а доверие

Г-н Погам определи като приоритет възстановяването на доверието в системата, което е било подкопавано от много заинтересовани страни и държави в продължение на години. „Първо, трябва да възстановим едно минимално равнище на доверие, без което не могат да се провеждат никакви преговори“ и добави категорично, че най-ценното предимство на СТО е non aes sed fides, не парите, а доверието.

Що се отнася до неотдавна публикуваната статия в Borderlex от Дейвид Хениг и неговите три възможни сценария за СТО — „възкресение, разпадане или регресия“ — г-н Погам избра „възстановяване“. ЕС и европейското гражданско общество следва да участват активно в този процес, защото, според г-жа Буцек „няма устойчивост без гражданското общество“.

В заключение г-жа Швенг заяви: „Активното участие и подкрепата на организираното гражданско общество, във всичките му компоненти, е основен елемент на устойчива търговска система, която дава резултати за хората“. (at)

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства новата стратегия на ЕС за бъдещето на Шенгенското пространство, предложена от Европейската комисия. ЕИСК обаче предупреждава, че ЕС и държавите членки са задължени да спазват Хартата на основните права по отношение на управлението на европейските и националните граници, полицейското и съдебното сътрудничество и политиките в областта на миграцията и убежището.

Призивът му за действие, отправен в приетото на октомврийската пленарна сесия становище относно новата стратегия, идва след тревожни сигнали за нарушения на основните права по външните граници на ЕС, което е повод за дълбока загриженост на ЕИСК.

„Призоваваме Европейската комисия и Европейската агенция за гранична и брегова охрана да наблюдават и решават тези тревожни ситуации и да предприемат незабавни последващи действия във връзка със сигналите за нарушения на основните права“, заяви докладчикът по становището Йонуц Сибиан.

ЕИСК отбеляза, че през последните години последователното прилагане на Шенгенското пространство е изправено пред някои сериозни предизвикателства. Бежанската криза от 2015 г. разкри недостатъци в подхода на ЕС към управлението на външните граници и миграцията, а пандемията от COVID-19 доведе до връщане на вътрешните граници. Смущенията в Шенгенското пространство вредят на предприятията, работниците, граничните общности и трансграничното сътрудничество.

ЕИСК подчерта, че Комисията би трябвало редовно и внимателно да наблюдава и оценява необходимостта и обхвата на тези повторни въвеждания, като предприема действия, когато е необходимо.

В становището Комитетът призова Съвета да предприеме бързи действия за прекратяване на продължаващото изключване на България, Хърватия, Кипър и Румъния от пълното прилагане на Шенгенското споразумение.

„Хората в Кипър, Румъния, България и Хърватия все още не се ползват изцяло от правата си на граждани на ЕС, тъй като са изключени от Шенгенското пространство. ЕИСК подкрепя тяхното включване. Тези държави желаят да участват, а България, Хърватия и Румъния вече контролират външните си граници в съответствие с Кодекса на шенгенските граници”, подчерта г-н Сибиан.

Освен това ЕИСК категорично подкрепя актуализирането на Кодекса на шенгенските граници, за да се включат поуките от пандемията. Комитетът призовава и за укрепване на Консултативния форум за основните права и участието на организираното гражданско общество чрез ЕИСК. (ll)

Въпросът за най-добрия начин да се гарантира стратегическата независимост на промишлеността в Европа беше основен акцент в дебата относно промишлената политика на пленарната сесия на ЕИСК през октомври

На пленарната сесия на ЕИСК на 21 октомври се проведе дебат с Падмашри Гел Сампат, сътрудник в центъра „Беркман Клайн“ в Харвардския университет, относно начините, по които промишлената стратегия може да подкрепи двойния преход към екологична и цифрова икономика, да допринесе за възстановяването на Европа и да повиши нейната стратегическа независимост и устойчивост.

Водещ експерт в областта на технологиите, развитието и глобалната политическа икономия, Падмашри Гел Сампат изложи аргументи в полза на нов вид публична интервенция, която не само акцентира върху преодоляване на пазарните дефекти, но и дава общественополезна насока на технологичните промени.

„Време е за преосмисляне на промишлената политика по смел и иновативен начин – заяви тя. – Не бива да се връщаме към неработещите модели от миналото.“

Първата стъпка към разработването на тази нова промишлена политика би била да се осъзнае, че упадъкът в областта на предприемачеството, иновациите и конкурентоспособността в развитите икономики постоянно се затвърждава от нови технологични парадигми и тенденции в множество сектори и процеси. Несигурността в света след COVID-19 е не само резултат от пандемията,  а също и отражение на многобройните ефекти на основаните на данни мрежи, на несправедливото разпределение на дивидентите от цифровизацията през последните 15 години, на натиска върху държавите във връзка с климатичните промени и с енергийния преход и на забавянето, което на моменти прераства в сривове, в глобалната търговия и веригите за доставки, внимателно изграждани от началото на глобализацията през 80-те години на ХХ век насам.

Втората стъпка включва разработването на нова стратегия въз основа на три амбициозни предложения:

1) Да се признае наличието на по-голяма взаимовръзка между трите широкообхватни тенденции на бъдещето – подготвеност на здравните системи при пандемия, действия в областта на климата и за енергиен преход и основаната на данни икономика, и тази взаимовръзка да се използва. Нямаме нужда от промишлена политика, която отдава приоритет едновременно на тези широкообхватни тенденции на бъдещето в различни направления, а имаме нужда от политика, която отчита тези трансформации в кръгов модел на промяната.

2) Да се насърчи динамизирането на технологичния сектор, като се постави акцент върху запазването на пазарите и пазарните резултати пред навлизането на пазарите във всички важни сектори, в които в момента се наблюдават силни олигополистични тенденции, особено в сектора на фармацевтиката и ваксините.
 
3) Да се възприеме истински секторен подход към промишлената политика отвъд общоприети ориентири като политиката в областта на конкуренцията, защото тези сектори имат съвсем различни характеристики, въпреки че са високотехнологични, извършват интензивна научноизследователска и развойна дейност и зависят от иновациите и възвращаемостта.

Госпожа Гел Сампат повдигна въпроса ако например наистина искаме да насърчим пазар на здравните услуги в Европа, основаващ се на вече съществуващи постижения, може ли ЕС да подкрепи програма с обществено предназначение за екосистема в здравеопазването като операцията „Светлинна скорост“, създадена в САЩ непосредствено след началото на пандемията от COVID-19. Може ли Европа да благоприятства увеличаването на постиженията на своите биотехнологични предприятия в подобни програми за публични инвестиции, които насърчават разработването на продукти?

Напоследък промишлената стратегия заема централно място в работата на ЕИСК. В процес на разработка е поредица от уебинари под надслов „Пътят към нашето промишлено бъдеще“, в която се разглеждат критичните въпроси за промишлеността в днешно време. Поредицата ще приключи с мащабна конференция през март 2022 г., на която ЕИСК ще обсъди заключенията си с френското председателство на ЕС и с Европейската комисия. (dm)

На Конференцията за основните права и принципите на правовата държава, организирана от Европейския икономически и социален комитет, бяха откроени сериозни нарушения и отрицателни тенденции в четирите области, обхванати от европейския механизъм за върховенството на закона (правосъдие, корупция, медии и принцип на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите). ЕИСК подчерта, че гражданското общество е динамичен участник в усилията за защита на този основен принцип на ЕС.

Председателят на групата „Основни права и правова държава“ Кристиян Първулеску изтъкна ролята на гражданското общество: „Не се обръщаме към представителите на гражданското общество само от принципни съображения; вслушваме се в гражданското общество, защото неговият принос е от първостепенно значение за тези изключително важни въпроси“.

Заместник-председателят на ЕИСК Джулия Барбучи заяви: „Предприеманите от ЕС правни и политически ответни мерки не могат да функционират самостоятелно. Трябва освен това да ангажираме по-активно участниците от гражданското общество, които са мостът между очакванията на широката общественост и институциите“.

Настоящата здравна криза и предприетите от властите мерки обаче изостриха вече съществуващите в тази област предизвикателства. В доклада на Комисията за върховенството на закона от юли 2021 г. се изтъкват тези негативни тенденции, но също и някои положителни процеси в определени държави членки.
Държавният секретар по външните работи на Словения Гашпер Довжан допълни, че „спазването на принципите на правовата държава не бива при никакви обстоятелства да се превръща в дилема или в жертва на която и да било криза“.

„Все още обаче има още много какво да се направи и дълъг път, който да се извърви“, отбеляза Матю Каруана Галиция. Неговата майка, малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, беше убита по време на журналистическо разследване за корупция, изпиране на пари и организирана престъпност. „Майка ми за съжаление е добър пример за това, че пропуските на правовата държава и широкоразпространената корупция не са престъпления без жертви“.

Участниците се обединиха около мнението, че принципите на правовата държава са от първостепенно значение за функционирането на ЕС като цяло, включително за неговата надеждност и устойчивост, както и за взаимното доверие.

Както обясни Деби Конър от Европейската мрежа от национални институции по правата на човека, четирите стълба, обхванати от европейския механизъм за върховенството на закона — правосъдие, корупция, медии и принцип на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите — са взаимосвързани.
Никол Ромен от Агенцията на Европейския съюз за основните права също изтъкна, че всички институционални участници трябва да положат по-големи усилия, за да информират широката общественост по въпросите на основните права и принципите на правовата държава.

Естер Наги от Съюза на европейските федералисти подчерта, че е крайно време ЕС да използва пълноценно всички свои инструменти, започвайки с обвързаността на бюджета с условието за спазване на принципите на правовата държава. (at)

Изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в повечето държави — членки на ЕС, се нуждае от по-ясни системи за управление. Разпределението на отговорностите между централното, регионалното и местното равнище все още е неясно. ЕИСК бие сигнал за тревога и в становището си относно „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“, прието на октомврийската му пленарна сесия и изготвено от Гонсалу Лобу Шавие, подчертава, че механизмите за включване на организациите на гражданското общество и социалните партньори във фазите на изпълнение, наблюдение и корекции на НПВУ се нуждаят от по-голяма яснота.

ЕИСК вече сигнализира за този проблем във февруарската си резолюция, но ситуацията остава непроменена въпреки усилията на Европейската комисия. Затова ЕИСК настоятелно призовава за по-голям надзор върху тези изключително важни аспекти за възстановяването на Съюза.

„Привличаме вниманието върху необходимостта от измерване на напредъка в изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост. Нуждаем се от добри показатели за мониторинг, тъй като те са от съществено значение за определяне на посоката на бъдещото развитие и възстановяване на ЕС. Държавите членки трябва да реагират по подходящ начин на това предизвикателство и е нужна смелост, за да се осведомят гражданите за огромните трудности, които предстоят“, заяви г-н Лобу Шавие по време на дебата.

В становището относно „Икономическа политика на еврозоната (2021 г.)“, изготвено от Кристи Събер, ЕИСК посочва също, че пандемията все още не е приключила и икономическите последици ще продължат няколко години. Поради това е необходим специален, и нов микс от извънредни икономически политики. Икономиките на ЕС и еврозоната отново отбелязват бърз растеж. Същевременно обаче ЕС преминава през най-тежкия период в икономическата история на европейската интеграция. В този критичен момент само държавните разходи могат да спомогнат за смекчаване на ситуацията.

ЕИСК оценява бързата реакция за противодействие на пандемията както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, и приветства факта, че съвместните усилия се превърнаха в съществена част от стратегията за възстановяване. В изказването си на пленарната сесия г-жа Събер заяви: „Особено през първата половина на 2020 г. инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса спомогнаха за облекчаване на много трудните икономически условия, главно като стабилизираха пазарите, работните места и личните доходи. Тази първа стъпка беше последвана от NextGenerationEU (NGEU) — стабилен и идключително иновативен фискален принос. И двете инициативи бяха бърз и гъвкав отговор на пандемията.“ (mp)

Европейската комисия би трябвало да продължи с процеса на оценка на многосекторното въздействие на новите технологии 5G и 6G. Необходими са инструменти и мерки за справяне с рисковете и преодоляване на уязвимите места. В становището, изготвено от Думитру Форнеа и прието от асамблеята на пленарната сесия през октомври, ЕИСК заема твърда позиция и отбелязва, че е необходимо социалните, здравните и екологичните въпроси да бъдат проучени с участието на гражданите и всички заинтересовани страни, въпреки факта, че дебатът относно разгръщането на 5G мрежите се превърна в противоречива и политическа дискусия.

В изказването си на пленарната сесия г-н Форнеа заяви: „Бързата цифровизация и развитието на електронните комуникации оказват силно въздействие върху икономиката и обществото като цяло. Чрез отговорното използване на тези технологии човечеството има историческа възможност да изгради по-добро общество. При все това без надлежна проверка и демократичен контрол нашите общности могат да се сблъскат със сериозни предизвикателства във връзка с управлението на тези технологични системи в бъдеще.“

Пандемията показа, че инфраструктурата за електронна комуникация играе важна роля в обществото и може значително да подобри качеството на живот на гражданите, с пряко влияние върху борбата с бедността. Необходимо е обаче постоянно да се прави оценка на потенциалната опасност. Поради това ЕИСК препоръчва да се заделят европейски и национални средства за по-задълбочени мултидисциплинарни изследвания и проучвания на въздействието, насочени както към хората, така и към околната среда, както и към разпространението на тези резултати с цел образоване на обществеността и лицата, отговорни за вземането на решения. (mp)

Новата инициатива на Европейската комисия за ускоряване на растежа на пазара на устойчиви авиационни горива (УАГ) е стъпка в правилната посока, но са необходими някои изменения, за да се гарантира, че тя може да се приложи ефективно, без да създава нарушения. Това е основното послание на становището по предложението за ReFuelEU — сектор „Авиация“, изготвено от Томас Кроп и прието на октомврийската пленарна сесия.

„Вярно е, че ако устойчивите авиационни горива се произвеждат в достатъчни количества и са на разположение на всички авиокомпании, това значително би намалило емисиите на CO₂ в сектора. Не е ясно обаче дали следваният от Комисията подход би предотвратил нарушаването на конкуренцията“, отбеляза г-н Кроп.

Въздухоплаването е международен сектор на услугите и обхваща два отделни пазара с различна пазарна динамика: единния европейски пазар на ЕИП, от една страна, и международно регулирания пазар, от друга. Проектопредложението на Комисията следва ясно да отразява тази разлика и да има за цел да поддържа еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕИП, като същевременно насърчава проактивно и в световен мащаб приложими стандарти за устойчивост.

По темата за емисиите на CO₂ г-н Кроп изготви становище, озаглавено „Нотифициране относно схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA)“, което също беше прието на октомврийската пленарна сесия. В документа ЕИСК приветства предложението на Комисията за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на уведомяването относно компенсирането през 2021 г. и подкрепя неговото спешно приемане с цел постигане на правна сигурност. (mp)

Неотдавнашните събития, причинени от COVID-19, екстремните метеорологични условия, дължащи се на смущенията в климата, кибератаките и Брексит, показаха необходимостта от преосмисляне на приоритетите и подобряване на устойчивостта и издръжливостта на продоволствените системи на ЕС, чрез засилване на автономността им. Продоволствената сигурност не е даденост за много от гражданите на ЕС.

Според ЕИСК от ключово значение е да се разработи инструментариум, включващ мерки за управление на риска, които да помогнат на веригите за доставки на храни да се справят с екстремни ситуации, а на властите, земеделците и промишлеността да дадат възможност за предприемане на незабавни действия.
В становището си по собствена инициатива „Стратегическа автономност и продоволствена сигурност и устойчивост“ ЕИСК предлага определение за отворена стратегическа автономност, прилагана по отношение на продоволствени системи, което се основава на производството на храни, работната ръка и справедливата търговия, като първостепенната цел е да се гарантира продоволствена сигурност и устойчивост за всички граждани на ЕС чрез справедлива, здравословна, устойчива и издръжлива верига за доставки на храни.
„Земеделските стопанства, плодородната земеделска земя и водите са стратегически активи и трябва да бъдат защитени в целия ЕС: те представляват гръбнакът на нашата отворена стратегическа продоволствена автономност“, подчерта докладчикът по това становище Клаас Йохан Ошха.(mr)

ЕИСК призовава политиците да приложат всеобхватна и цялостна стратегия, която да благоприятства балансирано, съгласувано, справедливо и устойчиво развитие на селските и градските райони. За тази цел е необходимо да се извлече полза от ролята на местните общности, да се стимулират традиционните индустрии и да се създават нови икономически дейности и възможности за работа в селските райони, като същевременно се насърчават полезните взаимодействия с градските райони.

В становището на ЕИСК „Към цялостна стратегия за устойчиво развитие на селските и градските райони“ се отправят различни препоръки, основаващи се на участието на различни заинтересовани страни и на подход „от долу нагоре“– два елемента с ключово значение на гарантиране на устойчивостта и ангажираността на местно равнище.

Хоризонталната координация и подходящите политики са с основно значение

„Изключително важно е в различните политики, които оказват влияние върху селските райони да се премине към интегриран подход за действие и финансиране. Необходимо е да се гарантира, че селските райони са не само устойчиви, но и привлекателни места за живеене. Качеството на живот в селските райони ще се измерва чрез увеличаване на броя на младите хора и нови инициативи, които осигуряват качествени, добре платени работни места”, посочи докладчикът Жусеп Пушеу Рокамора. (mr)

Фискалната рамка на ЕС трябва да бъде преразгледана. Това трябва да се направи не само за стабилизиране на икономиката в средносрочен план, но и за финансиране на социално-екологичната трансформация на нашата икономика и за гарантиране на пълна заетост, висококачествени работни места и справедливи преходи. Посланието на становището, изготвено от Доминика Бигон и прието от асамблеята на пленарната сесия през октомври, е недвусмислено: Европейската комисия трябва да продължи решително работата по преразглеждането на рамката за икономическо управление на ЕС.

В изказването си по време на дебата г-жа Бигон заяви: „ЕИСК се застъпва за прагматични решения за бъдещето на фискалната рамка на ЕС — нашето становище показва как могат да бъдат преодолени идеологическите разделения в дебата за държавните дългове. Фискалните правила на ЕС могат да бъдат значително подобрени, без да се променят Договорите на ЕС. Можем да сложим край на хроничната липса на публични инвестиции и да предоставим на държавите членки по-голяма свобода на действие, за да противодействат адекватно на бъдещи икономически спадове, без да застрашават фискалната устойчивост. Институциите на ЕС следва да не губят време и да предложат реформи, които да проправят пътя за устойчиво възстановяване и справедлив преход.“

Организациите на гражданското общество също трябва да участват по-активно в европейския семестър както на национално равнище, така и на равнището на ЕС. Принципът на партньорство, който отдавна е традиция в управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, следва да служи като модел за ефективно участие на гражданското общество. (mp)

В становище по собствена инициатива, прието на октомврийската пленарна сесия, ЕИСК изложи мерки, с които рекламата да се адаптира към предизвикателствата на изменението на климата и възстановяването след пандемията, като същевременно продължи да играе своята важна роля в европейската икономика и култура.

Европейският икономически и социален комитет препоръчва рамка за модерна рекламна индустрия, която да запази основната си роля за икономическия растеж, създаването на работни места и подпомагането на европейската култура, като междувременно се превърне в надеждно средство за насърчаване на отговорно потребление.

Според различни проучвания всяко евро, изразходвано за реклама, дава от 5 до 7 пъти по-силен тласък на икономиката на Европа. Разпространяват се нови продукти и услуги, конкуренцията се разраства и се финансира общественият достъп до медии, изкуство и спорт. В същото време обаче секторът често бива критикуван за това, че насърчава свръхпотреблението и оказва негативно въздействие върху обществото и околната среда.

„Опитваме се да проучим как би следвало да се развие този сектор, за да остане ефикасен, като в същото време се гарантира, че развитието му съответства на устойчивото развитие“, обясни докладчикът по становището Тиери Либар.

На първо място ЕИСК призовава предприятията и агенциите да обсъдят как да намалят своите емисии на парникови газове с 55 % до 2030 г. и да станат въглеродно неутрални до 2050 г.

Устойчивостта следва да бъде включена във всяка рекламна кампания. На практика рекламните оператори биха могли да бъдат насърчени да намалят енергопотреблението на цифровите билбордове или да повишат тяхната рециклируемост. За да се ограничи екологичното въздействие на печатната реклама, предприятията биха могли да преминат към хартия с обозначение PEFC и FSC от устойчиво управлявани гори и към мастила с ниска токсичност, отговарящи на стандартите на REACH и GreenGuard.

Рекламните практики могат също така да подтикнат потребителите да намалят своя колективен екологичен отпечатък. Така например рекламите биха могли да насърчат съвместното ползване на автомобили, показвайки по-малко шофьори, пътуващи сами в своите автомобили. Добрите практики следва да бъдат укрепени, като се постави по-силен акцент върху екологичните въпроси в университетските курсове в областта на комуникациите.

Друг въпрос, който трябваше да бъде обсъден отдавна, е нереалистичното представяне на продуктите, например на вредни продукти за еднократна употреба, които се представят като „устойчиви“. Проучване от 2020 г., проведено от националните органи за защита на потребителите и Европейската комисия, установи, че 42 % от твърденията за екологосъобразност на продуктите, поместени на уебсайтове на предприятия, са неверни или преувеличени.

Постигането на по-широк консенсус в рекламните среди относно необходимостта от предоставяне на фактическа и точна информация би дало възможност на повече потребители да идентифицират продукти с реално по-малко въздействие върху околната среда, отбелязва ЕИСК. В това отношение Европейската комисия играе роля при изготвянето на общоевропейски разпоредби, които да подкрепят рекламната индустрия в борбата ѝ срещу дезинформацията.

Подходът следва също така да предоставя стимули за рекламодателите, които спазват тези стандарти. Подкрепата ще намали риска рекламодателите да мигрират към чуждестранни технологични дружества, които контролират голяма част от системите за цифрова реклама, и ще укрепи сектора, който продължава да играе централна роля в прехода на Европа към по-устойчиво потребление. (dm)

 

Промишлената стратегия за периода след пандемията, целяща да гарантира стабилно възстановяване, трябва да включва гражданското общество, подчертава ЕИСК в неотдавнашен доклад относно проекта за нова промишлена стратегия на ЕС. Тя трябва да бъде съсредоточена върху устойчивостта и благосъстоянието, да измерва социалното въздействие и да насърчава изграждането на ефективна и достъпна здравна система.

Пандемията от COVID-19 открои слабостите в икономическия пейзаж на Европа, по-специално регионалните неравенства, недостига на умения и рисковете за единния пазар и доставките на стратегически стоки. В светлината на извлечените поуки Европейската комисия актуализира проекта си за по-екологосъобразна, по-цифрова и по-конкурентоспособна промишлена среда — Новата промишлена стратегия за Европа.

ЕИСК изготви доклад относно актуализациите и допълнително становище, в което се очертават условията за приобщаваща и иновативна здравна екосистема, която може да подпомага промишлеността в ЕС.

В доклада ЕИСК призовава всички групи, които са част от икономиката на Европа, да участват във формирането на нейното бъдеще — от синдикатите, промишлеността и МСП до останалите организации на гражданското общество и публичните органи. Настоящата стратегия е съсредоточена върху бизнеса, но е изключително важно идеите на социалните партньори да бъдат включени при определянето на необходимите за извършването на успешна промяна цели, задачи и показатели, отбелязва ЕИСК. Комитетът добавя, че конкурентоспособността не може да бъде единственият показател за жизнеспособна дългосрочна стратегия. Необходим е по-широк набор от ключови показатели за ефективност (КПЕ) от предвидения в предложената стратегия. Според ЕИСК конкурентоспособността и инвестициите не са достатъчни. Ключовите показатели за ефективност трябва освен това да насърчават социалното благоденствие и устойчивия растеж, за да могат европейските промишлени отрасли да бъдат наистина устойчиви.

Важни области, които трябва да бъдат измервани, са въздействието на условията на труд и производство върху обществото и околната среда, както и качеството на работните места.

Друг набор от показатели следва да оценява преминаването към кръгова икономика без отпадъци. И накрая, факторите, които засягат всички отрасли, като инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, следва също да бъдат следени, за да се гарантира, че дружествата и работните места имат дълъг жизнен цикъл.

Важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) са общоевропейски проекти, които подпомагат развитието на иновациите, които са от решаващо значение за екологичния и цифровия преход. ЕИСК счита, че първо, знанията и опитът на организациите на работниците са необходими за доброто изпълнение на тези проекти. Второ, ВПОИ трябва да бъдат оценявани от гледна точка на стойността и работните места, които създават, както и на уменията, от които работниците и предприятията се нуждаят за модернизираните отрасли.

Стандартите са друг важен инструмент за възстановяване на водещата позиция на Европа в промишленото производство. Комитетът настоява разработените от европейските дружества стандарти да не бъдат разпространявани единствено от самите дружества: Комисията следва да оказва подкрепа и да спомага за тяхното разпространение.

В допълнителното становище се разглежда как стратегията би могла да подобри достъпа до по-справедливо и по-добре координирано здравеопазване в Европа.

ЕИСК препоръчва да се постави акцент върху управлението, диверсифицирането на предлагането и цифровото здравеопазване, които са свързани помежду си. По-доброто управление на предприятията ще позволи на единния пазар да функционира по-гладко, давайки тласък на новите предприятия. От своя страна, по-големият брой на производителите и предоставянето на стимули за връщане на производството на основни материали и продукти обратно в Европа биха направили достъпа до здравни стоки и услуги по-надежден.

Въвеждането на мерки за създаване на цифрови здравни системи, които да се ползват между организациите и отвъд националните граници, ще укрепи допълнително единния пазар за промишлеността и ще подобри предлаганите грижи. По същите причини ЕИСК призовава за действия за засилване на полезните взаимодействия между публичния и частния сектор, големите предприятия и МСП, както и за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и обучение на всички работници, свързани със здравеопазването. (dm)

След диалога относно прехода към неутрално по отношение на климата общество, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) призова за предприемане на повече действия за защита на европейската стъкларска промишленост.

ЕИСК отправя искане към създателите на политики от ЕС да поставят стъкларския сектор в центъра на настоящите приоритети на политиката, като например пакета „Адаптиране към цел 55“, пакета за кръговата икономика, Програмата в областта на цифровите технологии, програмата за стратегическите вериги за създаване на стойност и международната търговска политика на ЕС и свързаните с нея инструменти.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства политиките на ЕС за подкрепа на стъкларската промишленост с цел да се даде възможност за преход към неутрално по отношение на климата общество. Комитетът разглежда вълната на саниране в ЕС като огромен източник на възможности за стопанска дейност за стъкларството, предизвикащ привличането на инвестиции и същевременно допринасящ значително за намаляването на емисиите на CO₂ от сградите. Въпреки това ЕИСК настоятелно препоръча енергийният преход да се извърши и в стъкларския сектор, който ще получи финансова подкрепа както за капиталовите, така и за оперативните разходи и няма да бъде изложен на нелоялна конкуренция извън пазара на ЕС.

В становището си по собствена инициатива на тази тема, прието на октомврийската пленарна сесия, ЕИСК призовава за множество паралелни действия за подобряване на екологичността и енергийната ефективност на стъкларската промишленост, в съчетание с повишаване на конкурентоспособността и запазване на качествените работни места.

„Стъклото е във всички сектори – от мобилността, до строителство, от отбраната до смартфоните. За да се използва пълноценно потенциалът на новите пазари на стъкло, като същевременно се отговори на предизвикателствата на екологичния и цифровия преход, ЕС се нуждае от промишлена стратегия за стъкларството“, заяви Аурел Лауренциу Плосцеану.

ЕИСК призовава Комисията и Парламента да разработят нови политики на ЕС по отношение на целите в областта на климата, за да се възобнови производството на фотоволтаични клетки в Европа и да се защити производството на други стратегически изделия от стъкло и веригите за създаване на стойност, към които те принадлежат.

ЕИСК счита, че стъкларската промишленост на ЕС е на кръстопът. От една страна, стъкларството трябва да се справи със структурните трансформации, съпътстващи цифровия и екологичния преход. Производството ще трябва да постигне неутралност по отношение на въглеродните емисии и кръговост за три десетилетия, а през следващите години ще настъпи още по-голяма автоматизация и цифровизация на процесите.

От друга страна стъкларството ще бъде начело на тези преходи и през следващите години ще има нови възможности за икономическа дейност за много стъкларски продукти.

„ЕС би трябвало да класифицира стъклото като дълготраен материал и да признае ползите от него за устойчивите системи за опаковане и кръговата икономика. Стъкларският сектор крие голям потенциал за създаване на нови работни места в сектора за рециклиране на стъкло и за привличане на нови талантливи работници“, заяви съдокладчикът по становището Жералд Крьозер.

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да признае, че стъклото е абсолютно необходимо за производството на „зелена“ енергия. (ks)

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изрази определени резерви във връзка с неотдавнашното предложение на Комисията за въвеждане на смесено обучение — традиционно обучение, ръководено от учител, съчетано с онлайн или друга самостоятелна работа — в основното и средното образование, като постави под въпрос навременността му, като се има предвид колко силно засегна пандемията от COVID-19 образователните системи в Европа и на други места.

В становището относно смесеното обучение, прието на пленарната сесия през октомври, ЕИСК изрази също и опасения относно пригодността на този режим на учене за ученици от основни училища и в началното средно образование. Според него той следва първо да бъде въведен в по-горните класове, тъй като по-младите ученици, особено в началните години на средното образование, като цяло нямат необходимата зрялост за самостоятелно учене.

„Съмняваме се, че моментът е подходящ за въвеждане или насърчаване на смесено обучение в училищата. Пандемията от COVID-19 оказа огромно въздействие върху образователните системи и децата, особено малките деца, които току-що са започнали образованието си. Смесеното обучение включва самостоятелно учене, за което са необходими определени умения“, заяви докладчикът по становището, Татяна Бабраускиене.

ЕИСК заяви, че той признава възможността смесеното обучение да подобри достъпа до образование, обучение и цифрови умения, както се видя по време на свързаната с COVID-19 криза.

Пандемията обаче също така показа, че някои ученици не разполагат с ресурсите — от практическо или лично естество — да се учат по този начин, което в най-лошия случай може да доведе до преждевременното им напускане на училището. Освен това се видя, че образованието с близки контакти с връстниците е от съществено значение за социализацията на децата и психичното им здраве.

„Не можем да подценяваме стойността на социалната роля на образованието. Не става въпрос само за наука, физика или математика, а за това децата да ходят заедно на училище, да прекарват време заедно и да се срещат с връстниците си. Това е въпрос на физическо образование и психично здраве“, заяви съдокладчикът, Майкъл Маклоклин.

ЕИСК отправи 21 препоръки относно начините за гарантиране на положителна роля на смесеното обучение. Много важен аспект е то да се прилага и финансира за подобряване на образованието и обучението за всички ученици с особен акцент върху тези с произход от семейства с по-ниски доходи, с увреждания или в селски райони.

По време на свързаната с COVID-19 криза стана ясно, че смесеното обучение изисква значително количество време и творчество от и без това натоварените учители, които са от основно значение за успешното разработване на самостоятелното учене и надзора върху него.  

В Европа вече има недостиг на учители, което отчасти се дължи на заплащането и трудните условия на труд. Поради това е важно да се наблюдава въздействието на смесеното обучение върху условията и работното натоварване, за да се избегнат случите на изтощение. За да се намали натискът, ЕИСК призовава националните власти да подкрепят учителите по време на обучението им за този нов метод на учене. (ll)

Изключително високата смъртност по време на пандемичната криза изведе на преден план структурни и системни проблеми в модела за грижи в центровете за здравни грижи. Освен това удължаването на средната продължителност на живота и произтичащото от това увеличаване на броя на възрастните хора през следващите години изтъкват необходимостта от реформиране на модела за грижи.

Начините за гарантиране на по-добра достъпност (включително и финансова) и качество на грижите, както и адекватен брой лица, полагащи грижи, с по-добри условия на труд са сред основните предизвикателства, установени по време на изслушването на ЕИСК на тема „Към нов модел за грижи за възрастните хора — поуки от пандемията от COVID-19“.  Информацията от това изслушване ще бъде отразена в становище по собствена инициатива, което Комитетът подготвя по темата.

Докладчикът по становището, Мигел Анхел Кабра де Луна, заяви: „Това становище няма за цел да предложи всеобхватен подход по отношение на въпроса за застаряващото население, а да акцентира върху темата за грижите за възрастните хора, тъй като те бяха засегнати в най-голяма степен от пандемията от COVID-19“.

По време на изслушването бяха представени модели на здравеопазване от няколко държави членки, които демонстрират различните подходи и трудностите в резултат на пандемията.

Според доклада от 2021 г. за дългосрочните грижи, изготвен от Комисията и Комитета за социална закрила, застаряването на населението се очаква да доведе до ясно изразено увеличаване на търсенето на дългосрочни грижи. През следващите 30 години се предвижда броят на хората на възраст над 65 години да се увеличи с 41 % до 130,1 милиона души.

Мачей Кухарчик, генерален секретар на Age Platform Europe, заяви: „Разработването на добри системи за грижи представлява възможност, а услугите са средствата за оказване на подкрепа на автономността и независимостта на хората, както и на качеството им на живот“.

Тъскани Бел от Европейската синдикална федерация на работещите в сектора на обществените услуги (EPSU) заяви: „За да предоставим адекватни услуги на хората, които се нуждаят от грижи, се нуждаем от подходящи условия на труд и достатъчно квалифициран персонал. На практика недостатъчен брой лица, полагащи грижи, се грижат за твърде много хора“.

Тъй като активният живот на възрастните хора представлява хоризонтален въпрос, който засяга икономически и социални политики, е необходима координация между социалните и здравните служби, с което дългосрочните грижи да се направят по-достъпни и да се даде възможност на възрастните хора за достоен живот. (at)