Времето на ограниченото движение беше странно време за себепознаване. От една страна, сякаш се сбъдна мечтата ми да си остана вкъщи и да имам достатъчно време да свърша всичко, което съм искала, но за което не съм имала време. От друга страна, помогна ни да осъзнаем колко е важна социализация е за хората — да се срещаме, да общуваме, да се докосваме, да виждаме други хора на живо, а не на екран. И колко трудно се живее без това.

Този опит променя ценностите и ни кара да мислим по различен начин. Но също така показва нови начини за съвместна работа. Възможно е след тази криза да провеждаме повече срещи онлайн, което е много по-лесно, но в същото време не ни позволява да създаваме заедно нови идеи и да разработваме нови форми на сътрудничество.

Има и ще има много поуки за нашето общество. Няма да мога да спомена всички, затова може би ще подчертая само някои от тях в областта, която познавам най-добре — хората с увреждания.

Тази криза показа колко лошо е положението в центровете за дългосрочни грижи. Там починаха много хора с увреждания и много възрастни хора, а някои държави дори не са включили тези смъртни случаи в статистическите данни за коронавируса. Преди пет години нашият Комитет изготви становище относно „Деинституционализация на грижите“. Оттогава настъпиха някои промени, но кризата показа колко много още трябва да направим.

В същото време говорихме толкова много за системите за подкрепа на най-уязвимите групи в обществото, а кризата показа, че въпреки всички мерки за подкрепа хората с увреждания са едни от първите, които загубиха работата си.

Кризата е прекрасна възможност да се видят най-слабите звена в нашите системи за подкрепа и сега е моментът да направим всичко възможно, за да подобрим тези системи.

Ролята на организациите на гражданското общество по време на тази криза беше и ще продължи да бъде много важна, тъй като те са най-близо до всички членове на обществото. Трябва да бъдат подкрепяни хора от различни групи, а организациите на гражданското общество са най-подходящи да им я окажат.

Освен това тези организации знаят най-добре от какъв вид помощ имат нужда хората, така че е изключително важно те да бъдат включени в процеса на вземане на решения.

Опитът ни в областта на уврежданията показа, че съществуват много различни подходи. Някои държави са включили организации на хора с увреждания в правителствените органи за вземане на решения (Италия), други са им предоставили възможност да изразят мнението си на много високо равнище (Испания), но в някои други тези организации просто бяха забравени (Латвия). Това разкрива в каква степен правителствата на различните европейски държави оценяват значението на различните им съграждани.