Свободата на словото е право, което трябва да ценим и защитаваме

Насилието все повече се превръща в основното гориво за социалните мрежи. Това явление може да доведе до словесно или физическо насилие срещу всеки орган, независимо дали е политически, полицейски, институционален или частен. Това създава впечатление, че в социалните медии всичко може да бъде казано и всичко може да бъде защитено – както вярното, така и лъжливото. Във Франция дадено лице може, например, да има чувството, че личното му недоволство е основателно и да зашлеви плесница на държавния глава.

Според Вас, като председател на dd hoc групата „Основни права и правова държава“, в този контекст, къде трябва да се постави червената линия по отношение на основните права и индивидуалните свободи, по-специално що се отнася до свободата на словото?

Кристиян Първулеску: свободата на словото заема централно място в нашите демократични общества. Тя е основно право, без което демокрацията не може да бъде упражнявана. Символично е също така да се констатира, че почти всички претендират за това право, включително онези, чиито намерения не винаги са свързани със защитата на демокрацията и правата на човека за всички.

Свободата на словото, обаче, често се разбира погрешно. Мнозина смятат, че това е абсолютно право и използват този аргумент, за да оправдаят всички възможни злоупотреби. Понякога, обаче, злоупотребите с езика подготвят почвата за неприемливо реално насилие. Именно на това станахме свидетели при неотдавнашните трагични събития, които поставят регулирането на социалните медии в центъра на дебата.

От правни гледна точка за прилагането на правата отговарят държавните власти. Те могат да ограничават свободата на изразяване на мнение, но само по строго изключение и много ограничено; в едно демократично общество трябва да става въпрос за мерки, които са необходими във връзка, например, с националната сигурност, предотвратяването на престъпността, защитата на здравето и т.н. В една правовата държава съдията е този, на когото се пада ролята да разрешава споровете и да начертава червената линия. Нито изпълнителната власт, нито отделните граждани или групи могат сами да раздават справедливост!

Освен това лидерите по традиция се изкушават да се опитват да ограничат свободата на изразяване, за да ограничат обществените искания и протести. В епохата на социалните медии, обаче, предишната цензура вече не е възможна. Поради това се наблюдава промяна на проблема в посока на допълнителния аспект на свободата на словото: правото на информация. В наши дни е много трудно ясно да разграничи информацията, основана на реални факти, и дезинформацията, разпространявана с различни цели.

Това, което е сигурно, е че застъпниците на подход, основан на истината – например разследващите журналисти, защитниците на правата на човека – са на предна линия. Ако работата им не се харесва на някои лидери или групи, вместо да ги цензурират, сега е по-лесно те да бъдат оклеветени онлайн, да бъдат представени в медиите и в социалните мрежи за врагове на нацията или чуждестранни агенти. Пример за това е журналистката Дафне Каруана Галиция. Тя беше обект на няколко десетки злонамерени съдебни процеси (известните съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността – „SLAPP“ на английски език) преди убийството ѝ. След като не можаха да я заглушат, някои решиха да я убият! Избухването на насилие срещу журналисти в Европа прави още по-ясна идеята, че свободата на словото е право, което трябва да ценим и твърдо да защитаваме в тази нова реалност.