Eлен Тьонисен: „Творецът, който не може да твори се чувства като във вакуум“

Хората на изкуството са сред тези, които понасят „съпътстващите щети“ от тази пандемия. Театрите са затворени, въпреки че известно временно възобновяване на дейността. Много актьори, режисьори, музиканти, танцьори или технически лица от сферата на сценичните изкуства се оказват без работа при тези неочаквани обстоятелства. Основните последици от това положение са страхът за бъдещето и силна фрустрация.
Творецът, който не може да твори се чувства изпразнен от съдържание и безполезен.

За разлика от онези, което смятат, че този период може да се използва за четене, писане, редактиране на проекти или работа по други проекти, трябва ясно да се каже, че вдъхновението не работи по заповед. В условия на несигурност и тревожност, творците имат по-малко вдъхновение. Това „задължително“ време, което ни е наложено, е много трудно за използване, тъй като сякаш е замръзнало и не е определено от нашето желание. Творците са много отчаяни от това положение. И колкото по-дълго продължава то, толкова повече се отчайват. Това е третият път, в рамките на година, когато театрите затварят вратите си и представленията се отменят.
 
Освен това има и финансови последици. Вярно е, че „техническата безработица“ помага, но става въпрос за много дълги и сложни административни мерки. Парите пристигат със забавяне в банковите сметки, а техническата безработица покрива само част от заплатата. Поради това много творци се оказват в несигурно финансово положение.
 
Що се отнася до препрограмирането, ръководителите на театъра са затрупани от искания и трябва да правят избор, за да отложат за следващи сезони представленията, отменени поради здравната криза. Новите проекти ще бъдат последните, които ще бъдат взети предвид. В програмирането на представленията на театрите, операта, киното и културните прояви се наблюдава истинско „задръстване“. Перспективите са несигурни и това положение поражда безпокойство.

В тази несигурна обстановка намирането на начини да останеш организиран е почти невъзможно.
 
Да чуеш в медиите, че ние сме „несъществена“ категория за обществото, е изключително обидно, но също така поставя сериозни въпроси за всички, които работят в света на културата. Посветих целия си живот на професията си и да чуя, че цялата тази работа се възприема от държавата като „несъществена“ е отчайващо и обезкуражително. Хората на изкуството преживяват много труден от финансова и духовна гледна точка момент.
 
Необходимо е отново да станем от съществено значение.
 
Това има и положителни аспекти. На първо място – силна солидарност между хората на изкуството. След това, някои творци са използвали нови технологии чрез нови форми на изразяване. Необходимо беше да се измислят нови начини да съществуваме. Но никога няма да заменим реалното присъствие на артист на сцената. Това, което е прекрасно в представлението на живо, е уникалното и изключително единение с публика от плът и кръв. Физическото присъствие на артиста и публиката е абсолютно необходимо, за да възникне артистичното проникновение.
 
Хората започват да усещат липсата на културен живот и това също е положително. Когато местата за културна изява се отворят отново, мисля, че публиката ще бъде мобилизирана по различен начин, тъй като тя ще е осъзнала, че културата е от жизненоважно значение и че хората на изкуството са от съществено значение за свободата и хармоничното развитие на всички. Тогава може и се надяваме, че хората ще искат да се наслаждават на изкуството им повече от преди.
 
В нашата професия кризата затруднява живота на хората от всички възрасти. Най-тежко е за младите хора. В този момент в Консерваторията работя с моите студенти, стажант актьори, без дори да виждам техните лица. Те страдат силно и са фрустрирани. На тези, които току-що са завършили, понастоящем нищо не може да бъде предложено. Те вече нямат достъп до професионални мрежи. След тази криза те ще се нуждаят от силна подкрепа.
 
Всички поколения хора на изкуството обаче са засегнати от това прекратяване на дейността. Колкото по-голям е опитът ни, толкова по-голямо е желанието да бъдем на сцената. Най-възрастните се страхуват, че никога повече няма да ги потърсят и че този период на липса на активност ще отбележи края на кариерата им.
 
Борим се според личната ни енергия. Някои са в срив и нямат повече вдъхновение. Други, които имат двойна енергия, се опитват да вършат нещата на всяка цена. Например чрез социалните медии и новите технологии. И накрая, има такива като мен, които един ден имат енергия, а на следващия ден изобщо нямат.

Eлен Тьонисен