Бях истински шокиран, когато научих, че след обнадеждаващите новини, които чухме на 10 ноември, когато преговарящите екипи на Европейския парламент и на Съвета постигнаха съгласие по окончателните подробности за следващата многогодишна финансова рамка и фонда за възстановяване, две държави членки, към които по-късно се присъедини и трета, брутално са решили да вземат цяла Европа за заложник. Видеоразговорът между европейските лидери на 19 ноември също не доведе до намиране на изход от ситуацията.

Пакетът „Next Generation EU“ и многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г., възлизащи на общо 1 850 милиарда евро, са спешно необходими, за да се даде възможност за бързо и ефективно възстановяване във всички държави и за всички наши граждани. Ако скоро не бъде постигнато споразумение относно бюджета и фонда за възстановяване, очевидно ще бъдем изправени пред една от най-големите институционални и политически кризи в ЕС. Тази криза далеч няма да е само политическа и институционална, а ще задълбочи и икономическата и социална криза, в която се намираме понастоящем.

Реагирах незабавно на блокирането в Съвета с изявление за медиите, направено заедно с моите колеги Аурел Лауренциу Плосцеану, председател на SOC, и Кристиян Първулеско, председател на групата на ЕИСК за основните права и върховенството на закона.

Най-шокиращото е, че две правителства блокират фонда за възстановяване, с цел да избегнат обвързване на бюджета на ЕС със зачитането на върховенството на закона. Правата на човека и върховенството на закона са присъщи на демократичните общества. Тези ценности, залегнали в член 2 от Договора за ЕС не би трябвало да пораждат противопоставяне. Тези принципи не подлежат на преговори!

Позволете ми да завърша с положително послание: в дългата си история ЕС е доказал изключителната си способност за постигане на компромис, дори по спорни и сложни политически въпроси. Искрено се надявам, че в крайна сметка ще излезем от тази безизходица. На този етап не желая да мисля за друго решение.

Някои политически и икономически анализатори предложиха идеята да се постигне напредък по отношение на фонда за възстановяване в рамките на процедура за засилено сътрудничество и фондът да се отдели от МФР, ако не е възможно да се постигне споразумение между всички държави членки. Те твърдят, че Договорът предвижда тази възможност. Макар да мисля, че това би могло да бъде мярка, до която да се прибегне в краен случай, аз съм твърдо убеден, че целта трябва да бъде постигането на споразумение между всичките 27 държави членки, което да зачита върховенството на закона.

Времето изтича. По тази причина настоятелно призовавам държавите членки, и по-специално тези, които в настоящия момент блокират постигането на споразумение, да не лишават повече европейските граждани от толкова нужните пари за възстановяване.