Заплахата на Кремъл да прекъсне доставките на руски газ увеличава натиска върху Европа. Освен Полша и България, Финландия, Дания и Нидерландия бяха добавени в списъка на държавите, изпаднали в немилост пред руското правителство, поради което се оказват с прекъснати доставки на газ.

На 18 май Европейската комисия представи своя план REPowerEU с бюджет от 300 милиарда евро за прекратяване на вноса на руска енергия до 2027 г. Правителствата от ЕС търсят решения за това как бързо да заменят руските енергийни доставки. Те ускоряват внедряването на възобновяеми енергийни източници и бъркат дълбоко в хазните си, за да изградят необходимата инфраструктура за внос на втечнен природен газ и за запълване на хранилищата на газ. Освен това те търсят и области, в които може да се спести енергия и да се замени газът. Междувременно часовникът тиктака и никой не знае коя ще бъде следващата мишена в играта на руска рулетка. Няма място за съмнение — положението е изключително сериозно и изисква безпрецедентни действия.

Изглежда, че няма да е лесно да се осигурят допълнителни инвестиции в инфраструктура и внедряване на възобновяеми енергийни източници, особено във времена на възстановяване на икономиките от COVID-19. Всяко изразходвано евро трябва да бъде генерирано в икономика, която понастоящем е изправена пред висока инфлация, а заемите, които са свързани с разходи, допринасят за риска от задлъжнялост. В същото време пазарните правила означават, че при наличие на по-голямо търсене цените също се увеличават. Освен това допълнителните разходи във връзка с безопасността и сигурността, причинени от войната, заплашват да доведат до още по-високи цени на енергията. Друго предизвикателство, пред което сме изправени, е нарушаването на веригите на доставки, което възпрепятства внедряването на възобновяеми енергийни източници.

С оглед ускоряване на въвеждането на чисти технологии планът REPowerEU основателно акцентира върху ускоряването на процедурите за издаване на разрешителни, като новите проекти за вятърна и слънчева енергия се обявяват за въпрос от „по-висш обществен интерес“. В съответствие със становището на ЕИСК относно съобщението за REPowerEU в плана също се призовава за въвеждане на „предпочитани зони“ на национално равнище в зони с нисък риск за околната среда. В същото време в него се предлага увеличаване на целта на ЕС за енергията от възобновяеми източници на 45 % до 2030 г. спрямо целта от 40 %, представена миналата година, както и увеличаване на целта за енергийна ефективност, предложена през юли 2021 г., от 9 на 13 %. В него се предлага и слънчевите панели да станат задължителни за обществените и новите жилищни сгради съответно до 2025 г. и 2029 г. Предвид настоящата ситуация на пазара е ясно, че постигането на тези цели просто не е възможно от техническа гледна точка. Хубаво е да се проявяват амбиции, но трябва да помислим доколко целите ни са реалистични и надеждни.

Комисията също посочва в плана, че прекратяването на вноса на руска енергия ще доведе до по-високи и нестабилни цени на енергията в Европа. В тази ситуация се изискват целенасочени временни мерки в държавите членки, които ще нарушат в най-малка степен пазара на ЕС, или мерки на равнището на ЕС, които няма да застрашат усилията за декарбонизация или енергийните доставки. Като цяло намесите на пазара са свързани с риск от подкопаване на по-дългосрочните цели, тъй като ще предизвикват несигурност по отношение на инвестициите и ще възпрепятстват декарбонизацията в енергийната промишленост.

Европейският пазар на електроенергия е доказал доброто си функциониране по отношение на недопускането на спад в производството на електроенергия или дори прекъсване на електроснабдяването в някои области. Солидарността между държавите членки на пазара на ЕС за електроенергия ще бъде от решаващо значение не само преди следващата зима, но и преди следващото завъртане на колелото в играта на „руска“ рулетка.

Алена Мастантуоно, член на ЕИСК