Правилата за контрол на сливанията, конкуренцията и държавната помощ следва да бъдат преразгледани, за да служат на амбициите на Съюза в областта на климата и цифровите технологии и да спомогнат за постигането на стратегическа автономност, като всичко това ще изисква огромни инвестиции. В две нови становища ЕИСК обяснява как да се извърши това преразглеждане.

В дебата, проведен на 19 май по време на пленарната сесия на ЕИСК, беше поставен акцент върху две нови становища относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията и държавната помощ за здравни и социални услуги в променен глобален контекст.
В становището „Политика в областта на конкуренцията, съобразена с новите предизвикателства“ ЕИСК призова Европейската комисия да отиде по-далеч от всякога в процеса на обновяване на политиката на ЕС в областта на конкуренцията, която е в ход. 

Мерките, предприети за справяне с COVID-19 и по-късно с руската агресия в Украйна, оказаха огромна помощ на предприятията, но трябва да бъдат подобрени. Необходимо е също така да се гарантира, че критериите за допустимост позволяват на всички сектори да се възползват и да не затварят врати за най-тежко засегнатите предприятия. 

Що се отнася до общата рамка на правото в областта на конкуренцията, макар и приспособена към редица предизвикателства, тя не е достатъчно развита, за да могат да бъдат постигнати стратегическите цели на ЕС, т.е. екологичния и цифровия преход, но и устойчивостта. ЕИСК подчертава, че тези амбиции изискват огромни публични и частни инвестиции и следва да получат максимална подкрепа.

Мерките за контрол на концентрациите и сливанията понякога като че ли възпрепятстват запазването на конкурентоспособността спрямо САЩ и Китай. Разпоредбите относно злоупотребата с господстващо положение не са непременно съобразени с новите екологични и цифрови предизвикателства. 

„Предлагаме някои технически корекции, за да се улесни достъпът до подкрепа, но и по-добри начини за отчитане на иновациите и развитието на цифровите технологии. Направихме и предложения, за да се даде възможност на всички сектори да се възползват, а не само на промишлеността. По-специално имам предвид сектора на търговията и МСП“, казва докладчикът по становището Емили Прузе.

Във второто си становище ЕИСК разгледа въпроса за държавната помощ за здравни и социални услуги

„Пандемията от COVID-19 показа, че системите за здравеопазване и социална закрила трябва да са в състояние да се адаптират бързо към всякакви промени“, казва докладчикът Джузепе Гуерини (група „Многообразие Европа“, Италия) „и мерките, които предлагаме, биха спомогнали за опростяване и ускоряване на предоставянето на държавна помощ“.

ЕИСК отбелязва, че този сектор наистина не оказва голямо въздействие върху трансграничната конкуренция. Здравните и социалните услуги са организирани предимно на местно равнище в рамките на държавите и по същество се ползват там, където се предоставят. Държавната помощ за този сектор не следва да се счита за нарушаваща конкуренцията.

Друго важно предложение се отнася до максималния размер на разрешената държавна помощ. ЕИСК посочва, че за тези услуги таванът за уведомяване на Комисията за помощ (понастоящем 500 000 EUR за три данъчни години), който води до продължителен и сложен процес, следва да бъде по-висок от тавана за други услуги от общ интерес (УОИИ). Това би било оправдано от ролята им в обществен интерес, ограниченото им въздействие върху трансграничната търговия и връщането на инфлацията. (dm)