ЕИСК счита, че случващото се в Беларус е европейски проблем и следва да получи подобаващо внимание. ЕС и неговите държави членки могат да помогнат за предаване и разпространение на независими новини от Беларус в цяла Европа, като ги направят достъпни на други езици. 

От президентските избори в Беларус през август 2020 г., които се считат за фалшифицирани от опозицията и от западните демокрации, авторитарният режим на Александър Лукашенко предприе брутални действия, за да потуши безпрецедентното протестно движение в страната, като започна масово нападение срещу гражданското общество и новинарските медии. Над 35 000 души са били арестувани, хиляди са станали жертви на побой от страна на правоприлагащите органи, а няколко протестиращи са били убити. 

През целия този период журналистите, блогърите и писателите отразяват протестите, като документират полицейското насилие, предоставят достоверна информация и търсят работеща интернет връзка в града, за да качват видеоматериали, и същевременно се опитват да избегнат арести. Благодарение на тях целият свят научи за безпрецедентната криза с правата на човека в Беларус. Важно е да признаем невероятната работа на беларуските журналисти, усилията, които полагат, често с риск за живота и сигурността на семействата си само за да ни представят истината, както и да отдадем почит на всички смели и мирни демонстранти, намерили най-творческите начини да изразят протестната си позиция.

ЕИСК изтъква, че случващото се в Беларус е европейски проблем и следва да получи подобаващо внимание. ЕС и неговите държави членки могат да спомогнат за разпространението на новините от Беларус пред по-широка аудитория, като се свържат с различни независими новинарски агенции от Беларус и направят тяхното съдържание достъпно на други езици. 

В свой неотдавна публикуван информационен доклад ЕИСК посочва важни стъпки, които държавите — членки на ЕС, могат да предприемат, за да подкрепят независимите медии в Беларус и евентуално в други държави:

• да дадат световен пример за подкрепа на свободата на медиите по време на криза чрез предоставяне на помощ и включване на беларуските журналисти, търсещи убежище от репресии, в инициативи за подслон при извънредни ситуации и премахване на визите;
• да основат европейски и национални фондове за подкрепа на беларуските свободни медии и журналисти — модел, който евентуално може да се приложи и за други държави, в които е наложена диктатура. Това следва да включва извънредна помощ за репресирани и преселени журналисти, които имат нужда от правна, финансова и психологическа подкрепа.
• да се разработи стратегия за канализиране на подкрепата по начин, който да направи работата на журналистите устойчива; 
• да търсят начини за интегриране на независими беларуски журналисти в националните медии в държавите — членки на ЕС, или да им предлагат възможности за стипендии;
• да увеличат помощта и да осигурят гъвкавост, като намалят бюрократичната тежест в процеса на получаване на финансова подкрепа от ЕС;
• да търсят алтернативни начини за предоставяне на интернет връзка от ЕС, когато тя е била прекъсната от държавния доставчик; 
• да подкрепят иновациите в прехвърлянето на информация; 
• да спрат доставките на оборудване или софтуер, които могат да се използват за цензуриране на интернет и уебсайтове в Беларус, и да се санкционира националната телекомуникационна компания Beltelecom, която има монопол върху пренасянето на международен интернет трафик и стои зад спирането на интернет в страната.
• да противодействат на наблюдението на интернет, като на беларуските журналисти се предоставят инструментите за заобикаляне на цензурата и за повишаване на тяхната цифрова грамотност. 

Освен това ЕИСК е на мнение, че ЕС следва спешно да включи в списъка със санкции всички съдии, прокурори и полицейски служители, участващи в преследването на журналисти и активисти.

Татяна Бабраускиене, член на ЕИСК