ЕИСК приветства новия план за действие относно необслужваните кредити на Комисията, но изразява съжаление, че в него по същество липсват нови предложения, пригодени за контекста на COVID-19, което оставя Европа да се справя с извънреден период с правила, написани за обичайни ситуации.

В становище, прието на пленарната сесия на ЕИСК на 25 март, ЕИСК анализира стратегията за справяне с необслужваните кредити. Европейската комисия изрази основните си опасения във връзка с конкретни сектори на икономиката, като банките, купувачите на кредити, лицата, обслужващи кредити. ЕИСК обаче очерта гледната точка на по-широкото европейско общество.

„ЕИСК се интересува много от стабилността на банковия сектор“, заяви докладчикът по становището Кестутис Купшис. „Но освен това ние сме загрижени за предприятията, които са задлъжнели и вече не могат да плащат дълговете си, както и за жизнеспособните предприятия, които може да се нуждаят от допълнителни средства от банките. Имахме предвид и уязвимите граждани, които са задлъжнели и може да станат жертви на „фондове — лешояди“. И накрая, имахме предвид всички данъкоплатци: когато или ако публичните средства се разпределят за закупуване на портфейли от необслужвани кредити, тогава именно данъкоплатците плащат, за да спасят банките от лоши дългове".

ЕИСК препоръчва на първо място да се обърне внимание на първопричините за необслужваните кредити, за да се предотврати тяхното натрупване в бъдеще. Най-добрият начин е да се гарантира постоянното повишаване на конкурентоспособността, като се постави ударение върху стопанската приемственост и икономическото възстановяване, докато се изграждат солидни системи за социална сигурност, води се борба с бедността, свръхзадлъжнялостта и безработицата, гарантират се адекватни заплати и се прилагат антициклични мерки за икономическа политика по време на криза.

Като се има предвид въздействието на коронавируса върху икономиката на ЕС, обемът на необслужваните кредити се очаква да нарасне в целия ЕС. За да се смекчат отрицателните последици, ЕИСК призовава облекчителните мерки за кредитните институции да вървят паралелно с мерките за помощ от правителствата за кредитополучателите, които са изпаднали в затруднение единствено в резултат на пандемията.

Въпреки че Европейската комисия предлага по-нататъшно развитие на вторичните пазари за необслужвани активи, ЕИСК счита, че необходимостта от трансграничен пазар на необслужвани кредити в целия ЕС е надценена. Опасно е да се предостави на агенциите за събиране на дългове „паспорт“ за извършване на дейност в целия ЕС без подходящ надзор както от държавата им на произход, така и от приемащата държава. Този ход би могъл да е обоснован само ако е налице балансиращ набор от мерки в помощ на защитата на изпаднали в затруднение кредитополучатели: стандарт, предназначен за агенциите за събиране на дългове за защита на потребителите в целия ЕС.

Освен това изключително спорно е дали трансграничните операции на купувачите на кредити осигуряват осезаеми икономически ползи за икономическата система като цяло, а не само за банките, купувачите на кредити и лицата, обслужващи кредити.

Що се отнася до продажбата на необслужвани кредити на дружества за управление на активи (наричани също „лоши банки“), ЕИСК счита, че това следва да остане изключение. Необходимо е да се отдава предпочитание на двустранните споразумения за преструктуриране между кредитната институция и кредитополучателя, с акцент върху непрекъснатостта на дейността и икономическото възстановяване.

Според Кестутис Купшис в документа на Европейската комисия се разглежда тясно, технократски въпрос, който засяга много групи от обществото по места. „Посланието, което искаме да отправим, е, че проблемът с необслужваните кредити не следва да се смесва с въпроси, свързани със запазването на финансовата стабилност“, отбеляза той. „Като цяло смятаме, че е правилно справянето с необслужваните кредити да е вътрешен въпрос за банките, а не кредитите просто да се пускат на пазара, когато станат несигурни. Дълговете не бива да се превръщат в стока!“ (na)