От Стефано Малия, председател на група „Работодатели“ на ЕИСК

Предложението на Комисията е непълно и трябва да бъде част от дългосрочна визия за програма за конкурентоспособността.

На 1 февруари 2023 г. Европейската комисия представи първата си инициатива в отговор на безпрецедентния пакет в областта на климата на американския президент Джо Байдън — Закона за намаляване на инфлацията (IRA), с който на американската промишленост се отпускат рекордните 369 млрд. долара под формата на субсидии. Предложението има много положителни аспекти — предвидима регулаторна рамка, достъп до финансиране, подходяща квалифицирана работна сила и програма за отворена търговия; след направената първоначална оценка обаче работодателите в ЕС считат, че то се нуждае от доразработване предвид необходимостта от постигане на дългосрочна конкурентоспособност.

Първо, не бива да забравяме другата част от уравнението на екологичния преход, а именно цифровия преход.

Второ, важно е да се изтъкне, че сами по себе си субсидиите няма да постигнат търсените резултати. Реалният проблем при IRA е не толкова размерът на субсидиите, които на практика са по-малко от средствата от бюджета на ЕС и различните фондове, а по-скоро комбинацията от субсидии и ниски цени на енергията в САЩ. Взети заедно, тези два фактора правят IRA проблематичен за Европа. Ако добавим и сравнително ниската производителност на промишлеността на ЕС, действително сме изправени пред много опасна за европейската икономика ситуация. Субсидиите вече разделиха държавите от ЕС и в крайна сметка ще доведат до фрагментиране на единния пазар, пагубна надпревара и отслабване на регионалното развитие.

Трето, планът на Комисията изглежда се основава на остарелия подход „да заложим на печелившия“. В него се очертава сценарий, при който създателите на политики набелязват цели за промишления капацитет въз основа на специфичен за отделните сектори анализ и вземайки предвид целите вериги на доставки и създаване на стойност, което предопределя кои предприятия се ползват с предимство при получаването на регулаторна и финансова подкрепа. Самото понятие „сектор на чистите технологии“ е произволно, тъй като екологичният преход засяга всички сектори и всички видове предприятия.

Всички знаем какъв е истинският проблем: конкурентоспособността. Спешно необходимо е да възвърнем позициите си и преходът към екологосъобразна икономика ни предоставя такава възможност. Конкурентоспособността и създаването на работни места обаче трябва да се превърнат в начин на живот и да заемат централно място при разработването на нашите политики. Затова работодателите в ЕС настояват за създаването на програма за конкурентоспособността.