От група „Работници“ на ЕИСК

Във време, в което различните видове кризи и преходи оказват въздействие върху сферата на труда, социалният диалог може да бъде основен инструмент за постигането на три ключови цели, а именно: предвиждане и управление на промените, дължащи се на екологичния, цифровия и демографския преход; подобряване на превенцията на трудовите злополуки и професионалните заболявания и повишаване на подготвеността за реагиране на потенциални бъдещи здравни кризи.

Успоредно със социалния диалог трябва да се приемат нови регулаторни мерки от Европейския съюз, където това е необходимо, както и да се предоставят насоки по въпроси като дистанционната работа и актуализация на европейското рамково споразумение от 2002 г.

Пандемията e възможност за създаване на нов колективен капацитет за справяне с бъдещите кризи и за смекчаване на последиците от тях върху здравословните и безопасни условия на труд. Плановете за възстановяване следва да дадат възможност за засилване на ролята на социалните партньори в тези държави членки, в които тя има най-малка тежест.

Разходите за професионални заболявания, като например сърдечни заболявания и burn-out, трябва да бъдат наблюдавани задълбочено, за да се определят съответните мерки на подходящото равнище в подхода „Нулева смъртност“, насочен към премахване на свързаните с работата смъртни случаи в ЕС.

Мерките в областта на здравословните и безопасни условия на труд, изпълнявани посредством социалния диалог, допринасят положително за здравето на работниците, могат да подобрят рентабилността на предприятията и намаляват разходите за грижи и отсъствията от работа. Разходите за обществото, свързани с нараняванията и заболяванията на работното място, се оценяват на 3,3 % от БВП на ЕС (476 млрд. евро), или повече от половината от средствата по плана за възстановяване.

Ето защо трябва да създадем култура на превенция чрез обучение на участниците в социалния диалог, повишаване на осведомеността за възникващите рискове, укрепване и разпространение на наличните ресурси.

Двустранните преговори между европейските социални партньори са от решаващо значение, когато става въпрос да се решават проблеми, свързани със здравословните и безопасни условия на труд. Прилагането на самостоятелните споразумения обаче понякога е неравномерно в зависимост от относителната тежест на социалния диалог и на многообразието на системите на професионални отношения в държавите членки. Ето защо е необходимо регулиране в някои области, например в областта на психосоциалните рискове и на заболяванията на опорно-двигателния апарат. (prp)