Настроенията в Беларус се промениха коренно. От 2020 г. насам се развива динамично народно движение, чиято кулминация са масовите протести — най-големите от срива на Съветския съюз. За разлика от предходните избори, тази мобилизация на местното население събра хора от всички сфери на живота, обединени от социалните медии и ръководени от жени.
Диктаторът на Беларус Александър Лукашенко загуби подкрепа и легитимност в очите на населението. Масовата мобилизация го изплаши. Оттогава режимът премина към режим на оцеляване и съсредоточи усилията си върху унищожаването на всяка форма на недоволство. Гражданското общество стана първата му цел.
Равнището на репресиите е най-високото в историята на страната след обявяването на независимостта ѝ. От август 2020 г. насам са задържани около 40 000 души. Броят на признатите политически затворници достигна почти 1000,
но беларусите никога не се предадоха. Те създадоха структури, които ще се превърнат в основите на нова Беларус. Разработиха реформи и набраха средства за помощ на нуждаещите се и за да се подкрепят помежду си. Двете най-големи инициативи за колективно финансиране, BySol и ByHelp, са разпределили 7 милиона щатски долара за предоставяне на финансова и правна помощ на жертвите на репресии. В отговор на това режимът обвини тези кампании във финансиране на екстремизма и започна наказателни дела срещу основателите им. В някои случаи банковите сметки на лицата, получили помощ от тези програми, бяха замразени.
Когато режимът на Лукашенко прибягна до насилие срещу протестиращите, правозащитниците работиха неуморно, за да документират жестокостта на държавата и да освободят политическите затворници. Въпреки че над 100 уебсайта бяха блокирани и всички основни независими медии бяха изгонени от страната, хората разпространяваха самоиздадени вестници и изпращаха своите свидетелски репортажи на журналисти в чужбина. Понастоящем 32 медийни работници са в затвора, но информационният поток не спря никога.
Днес беларуското гражданско общество е решително, устойчиво и по-креативно от държавата. Но то е подложено и на изключителен натиск. Арестите и глобите лишават организациите от човешки ресурси. Много от тях се преместиха в други държави, прекратиха дейността си или се наложи да направят работата си невидима за режима. Над 300 неправителствени организации бяха разпуснати. В Беларус и без това ограничените възможности за финансиране станаха още по-ограничени.
Сега е належащо демократичният свят да преразгледа стратегията си за подкрепа на гражданското общество в Беларус. Основната задача е да се запазят структурите по места и да се подпомогнат организациите, които бяха принудени да напуснат страната.
● На първо място, донорските организации би трябвало да вземат предвид увеличените оперативни разходи в контекста на репресиите и преместването, както и намалените възможности за получаване на доходи от гражданското общество в Беларус.
● Трябва да се отчита и промяната във форматите на дейността, когато тя се управлява извън страната. Понастоящем по-голямата част от организациите могат да съществуват само в чужбина, а дейностите в страната в повечето случаи са възможни неформално и ограничено. Въпреки че това е предизвикателство, е важно да се подкрепят хората в страната, където много организации продължават да поддържат персонала си.
● Понастоящем много организации не разполагат със свобода при планирането на стратегии, като подкрепата се предоставя в рамките на краткосрочни проекти с продължителност до една година. От решаващо значение е да се предложат повече възможности за дългосрочна и инфраструктурна подкрепа. Това важи в особена степен за преместените организации, за да поддържат комуникацията си с целевите групи в Беларус. Би трябвало да се изградят и поддържат хоризонтални връзки между активистите и инициативите.
● Освен това донорите и доверените бенефициери би трябвало да обменят информация, за да се гарантира, че помощта се използва по най-добрия начин и не се манипулира от НПО, основани от правителството и от организации, подкрепящи режима.
Лукашенко иска да държи Беларус „на тъмно“. Медиите се нуждаят от подкрепа повече от всякога
● На първо място е важно журналистите да получат спешна помощ, която би трябвало да включва правна, финансова и психологическа подкрепа.
● На второ, институционалната подкрепа за двете вече установени медии е от решаващо значение, както и развитието на децентрализирана мрежа от блогове и комуникационни канали в Беларус. Народът изпитва глад за ново съдържание.
● На трето място, би трябвало да се подкрепят по-силни мерки за противодействие на пропагандата и дезинформацията. От решаващо значение е да се противодейства на наблюдението на интернет и на беларуските журналисти да се предоставят инструменти за заобикаляне на цензурата, както и за повишаване на тяхната цифрова грамотност. Това е важен компонент, допринасящ за засилването на суверенитета на страната.
За подкрепата за гражданското общество би трябвало да се изготви дългосрочна стратегия, която да бъде достатъчно гъвкава и креативна, за да може да спомогне за създаване на култура на опозиция и почтен дебат, както и за укрепване на процеса на трансформация.
Хана Любакова