В началото на новата година Франция пое председателството на Съвета на Европейския съюз. Започващо с големи амбиции от самото начало, в основата си председателството има програма за проучване на нов модел за растеж за Европейския съюз. Това е абсолютно необходимо в епохата на преобразяваща промяна.

Въпреки че основните съставки за растежа — образование и умения, предприемачество и финанси — и добре функционираща държава със стабилни институции винаги ще бъдат необходими, убедителният и устойчив растеж ще изисква тройна промяна.

В основата на постигането на добри резултати стои сътрудничеството в областта на политиката, а не конкуренцията. Концепциите за конкуренция и еднакви условия на конкуренция определят по-голямата част от действащите национални и международни разпоредби. Появата на световни технологични гиганти и навлизането на Китай на световните пазари обаче означава, че е много трудно да се контролират и поддържат условия, които гарантират лоялна конкуренция за всички. Концепцията за равни условия предполага, че всички сме равнопоставени. Макар да ни се иска да е вярно, факт е, че не всички държави са еднакви. В стремежа към еднакви условия на конкуренция това просто се забравя. От друга страна, сътрудничеството и координацията имат за цел постигането на резултати, които са приемливи за всички. В процеса на вземане на решения трябва да се постави акцент върху начините за насърчаване.

Като пример в Европа ЕС може да спечели много повече, ако координира действията си във вътрешен план и се стреми да постигне единен глас във външен план. Решителният, бърз и ясен отговор на ЕС по време на пандемичната криза и със сигурност в сравнение с този по време на финансовата криза показа колко ефективно може да бъде сътрудничеството за постигане на добри резултати.

Екологизиране, а не заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Несъмнено и с основание ЕС е определил изключително амбициозни цели за своята политика в областта на климата.  Той обаче има огромни проблеми, които трябва да бъдат преодолени, включително доколко е искрен, когато става въпрос да върши това, което проповядва. Оповестената неотдавна таксономия на това какво всъщност представляват „зелени“ инвестиции е пример за много важен инструмент, който обаче може да бъде оспорен в това отношение. По същия начин Европейската централна банка, която е важен участник, правилно е поставила екологизирането на паричната политика сред своите основни цели. Тя обаче не разполага с необходимите инструменти за постигането на тази цел и по никакъв начин не е в състояние да поеме разходите, свързани с неизпълнението на целите в областта на климата, без да навреди на другите си финансови цели. По подобен начин, въпреки че ЕС се справя добре с екологизирането на своето производство, той съвсем не е екологизирал потреблението си. Опитът за данъчно облагане на замърсяващия внос, до голяма степен предстоящо, е добър опит в тази посока, но ще трябва да се гарантира, че така няма да се възпрепятства достъпът на по-бедните държави до пазара на ЕС. Това е много деликатен баланс, който ЕС ще трябва да постигне, тъй като стимулите за заблуждаващи твърдения за екологосъобразност са много видими.

Време за съюзи на „неединомислещите“. Твърде често чуваме, че за да се справим с глобалните проблеми, трябва да сформираме стратегически съюзи на единомислещите. Водена, разбираемо, от желанието за постигане на напредък, Европа трябва да говори с тези, които мислят и говорят по същия начин. Аргументът е, че това ще придаде мащаб, а оттам и по-големи възможности за водене на преговори с онези, които нямат сходни възгледи. Въпреки това, когато става въпрос за решаване на глобални проблеми, частичните стратегически съюзи, които постигат споразумения, след това трябва да информират за тези споразумения „другата страна“. А тези от другата страна на съюзите не са склонни да им се предлагат споразумения от вида „всичко или нищо“. Що се отнася до глобалните обществени блага, като климата, всеки трябва да бъде в позиция да преговаря за „всичко“ и да допринася с темп, който е съизмерим с неговия капацитет. За постигането на устойчив напредък е от изключително значение да се работи със заинтересованите страни, които не мислят като нас.

Необходими са леки промени в подхода, когато става въпрос за решаване на глобални и вътрешни проблеми. Вече не можем да си позволим „перфектна конкуренция“, добри намерения или дори да говорим само с онези, които мислят като нас. Надяваме се, че 2022 г. ще бъде годината, в която ще се положат допълнителни усилия.

Мария Демерцис, заместник директор на института Брьогел