В свое неотдавнашно становище ЕИСК призовава за повече действия срещу хората и организациите, които са в основата на дезинформацията, като се даде приоритет на превантивния, а не на палиативния подход.
Пандемията от COVID-19 изведе заплахата от дезинформацията на преден план. В този контекст и в резултат на критична оценка Европейската комисия публикува през май 2021 г. насоки за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията с цел създаване на по-сигурно и по-надеждно онлайн пространство.
В становище, публикувано в отговор на тези действия, ЕИСК заявява, че Комисията се фокусира твърде много върху съдържанието и неговото модериране — и не достатъчно върху онези, които са в основата на разпространяването му.
„Съдържанието се изменя постоянно, използваните платформи се развиват, но основните разпространители остават като цяло едни и същи и мотивите им не се променят“, заявява Тиери Либар, докладчик по становището.
ЕИСК отбелязва, че дезинформацията е процъфтяващ бизнес и приветства усилията на Комисията да противодейства на капацитета й да генерира приходи. Фалшивата информация се разпространява шест пъти по-бързо от истинската, харесвана е и се споделя по-често, създава повече активност и привлича повече внимание, генерира повече посетители и следователно повече стойност и повече приходи от реклама.
Както наскоро разкри Франсис Хауген, подала сигнал срещу Фейсбук, нейният работодател не само че не се бори с това явление, той го е превърнал в неразделна част от своя бизнес модел.
Въпреки това, за да се справи по-добре с дезинформацията при източника, Комисията следва да разгледа „арсенал“ от по-обвързващи икономически, правни и финансови инструменти, които надхвърлят доброволните ангажименти на онлайн рекламодателите.
„Европейският съюз трябва да придобие повече правомощия, за да може да се бори ефективно с дезинформацията, която се разпространява систематично от враждебни сили, които често се управляват от правителствата на определени трети държави, сред които се отбелязва най-вече Русия, но и Китай“, заявява докладчикът.
Националните органи се нуждаят от повече подкрепа от разузнавателните служби, заявява ЕИСК, като същевременно призовава за сътрудничество и обмен на знания в целия ЕС. Въпреки това, тъй като свободата на медиите и правните системи са изложени на риск в редица държави от ЕС, Комисията трябва да гарантира, че борбата срещу дезинформацията не се използва като претекст за ограничаване на обществените свободи — преди всичко свободата на изразяване.
За държавите, които граничат с Русия по-специално, Комисията следва да насърчава по-широки действия по отношение на съдържанието, създавано на езици, различни от английския, и да насочи усилията си не само към големите имена, но и към не толкова известни платформи като VKontakte, Rumble, Odysee, Gab и Parler. Въпреки че аудиторията им е по-ограничена, дейността им е по-непрозрачна и по-лесно могат да се насочват към конкретни групи.
Тъй като постоянно се появяват нови мрежи, тъй като средствата, които използват са все по-усъвършенствани (като „дълбинни фалшификати“), и някои приложения са на границата между платформа и услуга за лични съобщения (Telegram), борбата с новите рискове трябва да се води още при самото им откриване.