От Алена Мастантуоно

Всяка година над 10 милиона пациенти в Европа се възползват от ядрената медицина чрез диагностициране и лечение на заболявания като рак, но също и сърдечносъдови и невросъдови заболявания.

Радиологичните и ядрените технологии са от съществено значение в борбата с рака на всички етапи от грижите, при ранното откриване, диагностиката, лечението и палиативните грижи.

Броят на пациентите, които се възползват от ядрената медицина, нараства, главно благодарение на научните открития. Европейските изследователи и предприятия разработиха някои от най-новите иновативни радиолигандни терапии на рак като фармацевтични продукти, насочени към канцерогенни тумори и метастази на ендокринната система и на простатата. Например лутеций-177 е много обещаващ радиоизотоп за лечение на рака на простатата, който е причина за 90 000 смъртни случая в Европа всяка година. В сравнение с традиционните лечения съвременната радионуклеидна терапия предлага добро таргетиране на раковите клетки и често е по-малко вредна за организма. Десетки хиляди пациенти с рак се нуждаят от таргетирана радионуклидна терапия, която често е единственото лечение.

Преди да достигне до пациента обаче, веригата на доставки на ядрената медицина е много комплексна. Тя включва снабдяването с изходни материали и тяхното съхранение, облъчване, обработка, логистика и прилагане. След като бъдат произведени, радиоизотопите трябва да бъдат обработени, транспортирани и използвани в рамките на сравнително кратък срок, някои в рамките на същия ден, други — за по-малко от няколко дни, в зависимост от времето им на полуживот. Те са много нетрайни и се разпадат много бързо.

Доста изненадващо е, че тези характеристики не са отразени в трансграничните транспортни и митнически процедури. Например при трансграничния транспорт съществуват няколко пречки, водещи до ситуации, в които може да се даде приоритет на скаридите пред радиоизотопите, които се транспортират, за да спасят живота на пациент.

Ето защо в становището си относно доставката на радиоизотопи за медицински цели ЕИСК призовава за по-добро сътрудничество между държавите членки за премахване на регулаторните пречки. В становището се разглежда всеки един етап от веригата на доставки на радиоизотопи в Европа и се посочват пречките пред трансграничните доставки, както и зависимостите от трети държави. В него също така се предлагат решения във връзка с липсващата инфраструктура в Европа и необходимостта от координирана научноизследователска и развойна дейност.

Препоръките, представени в нашето становище, са съобразени със заключенията на срещата на държавните и правителствените ръководители от ЕС през април, в които беше подчертана необходимостта от намаляване на стратегическите зависимости на Европа в чувствителни сектори като здравеопазването и критичните технологии. В съответствие с доклада на Енрико Лета в тях беше изтъкната и необходимостта да се постави акцент върху трансграничното предоставяне на услуги, както и върху трансграничното движение на стоки, включително основни стоки като лекарства.

Европа трябва да осигури стимули за производство, за да се гарантира по-добра стратегическа автономност при доставките на радиоизотопи. Въпреки че е световен лидер в доставките на радиоизотопи за медицински цели, Европа има критична зависимост от САЩ и Русия за доставката на метален нискообогатен уран с високо съдържание (HALEU) и за доставките на някои обогатени изотопи за целите за производство на радиоизотопи.

ЕС продължава да бъде силно зависим от Русия за доставките на стабилни изотопни таргети, които позволяват производството на някои радиоизотопи, използвани в модерни или експериментали молекулярни радиотерапии, например итербий-176, използван за производството на лутеций-177.

Това представлява истинско предизвикателство за веригата на доставки за този конкретен радиоизотоп, чието търсене в световен мащаб се очаква да се утрои през следващите години.

Веригата на доставки зависи и от производствените системи, използващи реактори или ускорители, както и от обработката и доставката до болниците. За да се гарантира равен достъп до грижи, държавите членки, по-специално научноизследователските центрове и болниците, следва да работят в по-тясно сътрудничество. Достъпът до лъчетерапии не е еднакъв в различните държави членки, особено на етапа на разработване и в пилотната фаза. Целта е да се осигури по-бърз достъп до лекарства във фазата на научните изследвания или за състрадателна употреба, както и да се подобри достъпът на малките болници, които може да не разполагат с експертен опит и инфраструктура. За някои пациенти този достъп може да бъде животоспасяващ.

Европейското финансиране на научните изследвания, развойната дейност и иновациите в ядрената медицина, по-специално в рамките на програмите „Хоризонт“ и Евратом, е от решаващо значение, за да се отговори на нуждите на пациентите. Европа следва да има стратегически проекти от общ интерес в тази област по линия на бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР). Стратегическата програма на Европейската комисия за приложенията на йонизиращи лъчения в медицината (SAMIRA) и инициативата за европейски център за радиоизотопи (ERVI) във връзка с европейския план за борба с рака са ценни проекти. Европейската комисия следва да отиде по-далеч и да отреди по-видно място на ядрената медицина в европейския план за борба с рака и в мисията за борба с рака на „Хоризонт Европа“.

Държавите членки също следва да финансират политики в областта на общественото здраве с акцент върху медицинските радиологични и ядрени технологии. Това ще отправи добър сигнал към промишлеността и ще даде възможност за развитие и растеж на научните изследвания и иновациите, както и на промишлената инфраструктура в Европа. Освен това така ще бъдат привлечени повече хора в сектора.

В заключение, ще можем да подсигурим по-добре доставките на радиоизотопи в Европа и да отговорим на нарастващото търсене от страна на пациентите само ако вземем смели политически решения.