Пиетро Виторио Барбиери

Процесът не може да приключи с приемането на становище относно гражданския диалог Това със сигурност е основна стъпка към напредъка, като се има предвид, че то е изготвено по искане на белгийското председателство и следователно може да бъде включено в дневния ред на Европейския съюз.

Вместо да се описва становището, би било по-полезно да се разбере процесът. Гражданският диалог е преди всичко място, където хората могат да обсъждат своите програми и цели, където институционалните и неинституционалните заинтересовани страни се срещат като равнопоставен участници.

Въпреки това представителната демокрация трябва да бъде защитена от нелиберални опити за нейното подкопаване. Различните форми на популизъм будят дълбока загриженост, тъй като подкопават пространството за гражданско участие. Ето защо е жизненоважно и неотложно да се приложи член 11 от ДЕС. Когато тази статия беше написана за първи път, стана ясно, че либералната демокрация изисква участието на посреднически органи като социалните партньори и организациите на гражданското общество. Тези органи изразяват мнението на хората — предприемачи, управляващи големи дружества или МСП, работници, специалисти, потребители, малцинства като мигранти, хора с увреждания и роми, както и всички, които участват в европейски и международни сдружения за правата на човека. „Сред основните ценности, на които се основава Европейският съюз, са свободата, демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава. Те са залегнали в Договорите за ЕС и са в основата на идентичността на ЕС. Тези ценности обаче са подложени на сериозен натиск през последните години. Европа е изправена пред безпрецедентни кризи, които увеличиха социалните и икономическите неравенства и поставиха под въпрос доверието на гражданите на ЕС в демократичните институции,” заяви Оливер Рьопке в своята реч по случай встъпването си в длъжност. Гражданският диалог е от ключово значение, за да се отговори на тези предизвикателства, и както посочи новият председател, когато говореше за ЕИСК като за институция на ЕС, вратите на институциите на ЕС трябва винаги да бъдат отворени, за да се чува какво искат да кажат хората.

Дебатът в проучвателната група, която изготви настоящото становище, беше добър пример за граждански диалог, при който участниците се изслушват взаимно и преговарят по формулировката, съдържанието и целите.

Постигнахме съгласие по някои искания, които ще бъдат представени на европейските институции с оглед на укрепването на гражданския диалог. Целта беше да се постигне междуинституционално споразумение, което е основа за стратегия и план за действие.

Това е напредък, една от многото стъпки напред, които ЕИСК направи от 1999 г. насам чрез вътрешни дискусии между представляваните от него субекти. Сега обаче тази стъпка трябва да бъде приложена и подкрепяна и по пътя към приемането ѝ от Европейския съюз.