През последната година конкурентоспособността се изкачи в скалата на приоритетите на ЕС в европейската политика и никой не може да отрече нейното значение за бъдещето на ЕС.
Конкурентоспособността беше основна тема на годишната реч на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза пред Европейския парламент през септември миналата година. Фон дер Лайен пое ангажимент да направи необходимото, за да защити конкурентното предимство на Европа.
Европейските предприятия срещат трудности при наемането на квалифицирана работна ръка, регулирането на ключови сектори е по-строго, отколкото в другите конкурентни държави, по-конкретно САЩ и Китай, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са по-ниски, а физическата и цифровата инфраструктура възпрепятстват търговията и икономическия растеж. Тези предизвикателства са добре известни и са документирани в множество проучвания.
Фон дер Лайен също така възложи на бившия ръководител на Европейската централна банка Марио Драги да формулира конкретни предложения как може да се подобри конкурентоспособността на ЕС — стъпка, която приветстваме. И все пак добрите предложения няма да бъдат достатъчни, трябва да има и политическа воля и способност за тяхното изпълнение.
ЕС си постави за цел да засили своята издръжливост и влияние в света, но губи необходимата за постигането на тази цел конкурентоспособност. Очаква се делът на ЕС в световната икономика постоянно да намалява от почти 15 % на едва 9 % до 2050 г.
Поради това е наложително да се повишат производителността и конкурентоспособността на ЕС. За тази цел ЕС трябва да приеме програма за конкурентоспособност, която, в съответствие с принципите на единния пазар и социалната пазарна икономика, да е ориентирана към бъдещето, добре определена и координирана и да насърчава просперитета на предприятията и работниците, подобрявайки способността им да въвеждат иновации, да инвестират и търгуват и да се конкурират на световния пазар за общото благо и да стимулират прехода ни към неутралност по отношение на климата. Това е от съществено значение не само за осигуряването на бъдещ просперитет, иновации, инвестиции, търговия и растеж, но и за създаването на качествени работни места и повишаването на жизнения стандарт.
Затова дружествата от ЕС имат ясни очаквания от този нов импулс и изискват пренареждане на позицията на конкурентоспособността в по-широката дългосрочна икономическа и обществена рамка.
ЕИСК работи за идентифициране на факторите и участниците, които оказват влияние върху дългосрочната конкурентоспособност и производителност и които трябва да бъдат взети предвид в рамките на една интегрирана визия. Работим в областта на екосистемите за конкурентоспособност с амбицията да обясним на Комисията кои показатели следва да се подобрят допълнително или допълнят.
Специфичният за всяка държава подход при оценката на проблемите и начините за тяхното решаване изглежда е ключов аспект, който Комисията не е разгледала в достатъчна степен в двете си съобщения относно дългосрочната конкурентоспособност.
В по-общ план Комисията е изготвила списък от 17 показателя за ефективност, които да бъдат оценявани ежегодно въз основа на определените от нея 9 измерения на конкурентоспособността. Необходимо е обаче държавите членки да ги спазват изцяло, а Комисията да разполага с подходящите средства за правоприлагане, за да ги задължи да направят това. Именно за това настояваме.
Що се отнася до показателите, на първо място в списъка са изложените по-долу:
- достъпът до финансиране е на разумна цена, но без да се ощетяват бъдещите поколения;
- що се отнася до обществените услуги и критичната инфраструктура, трябва да инвестираме и да калибрираме по-добре тези инвестиции. Във връзка с това предлагаме шест параметъра за оценка;
- що се отнася до научните изследвания и иновациите, от първостепенно значение е да се засили сътрудничеството, било то на публично/частно, регионално или глобално равнище;
- по отношение на мрежите за данни и енергетиката, ключовите думи са сигурност, цени и неутралност по отношение на климата;
- що се отнася до кръговостта, вече не е нужно да се демонстрира ролята на ЕС, а трябва да обърнем внимание на уравновесяването на конкуренцията между операторите;
- в областта на цифровизацията, законодателната рамка на ЕС е първопроходник по отношение на свързаността, изкуствения интелект, данните и др. В тази рамка трябва да намерим решение на предизвикателството да се постигне баланс между човешките аспекти и обещаващите перспективи на цифровите технологии;
- образованието и обучението трябва да могат да отговорят на демографските и социологическите предизвикателства;
- и накрая, що се отнася до стратегическата автономност и търговията, нашата слабост са нашите зависимости. Предприятията трябва да се реорганизират, а ЕС трябва да осигури благоприятна рамка за справяне с това предизвикателство.
В заключение, що се отнася до единния пазар, категорично потвърждаваме необходимостта държавите членки да спазват правилата на достиженията на правото на ЕС и принципите на Договорите. Премахване на пречките и упражняване на реален контрол. Политическа воля от страна на правителствата на държавите от ЕС да приложат договореното в Брюксел и способност на Комисията да работи в координация с различните служби, а не изолирано (което допринася за увеличаване на несъответствията). Именно от това се нуждаем.
Няма да се уморим да го повтаряме.
И в този контекст нека разчитаме на Брюксел за резултатите от проверките на конкурентоспособността и използваме регионалните промишлени клъстери на национално равнище. Нужните инструменти съществуват, нека ги използваме.
Свиване