Тази година в Египет се проведе 27-ата конференция на страните по РКООНИК — водещата проява на ООН за преговори в областта на климата. На нея бяха подобрени няколко рекорда — не на последно място за брой на участниците. Почти 35 000 души присъстваха лично — завръщане към нормалното положение след две години на COVID-19 и ограничения за провеждането на обществени срещи.

Първоначално организирана за постигане на споразумение относно предложения и решения за това как да се води борба с изменението на климата и за намиране на начини за смекчаване на последиците от него и адаптиране, Конференцията се превърна по-скоро в арена за изтъкване на въздействието от изменението на климата върху всички, независимо откъде са и как си изкарват прехраната. 27-ата конференция на страните по РКООНИК беше с претоварен дневен ред и обременена с очаквания. Освен усилията за намаляване на емисиите на CO₂, бяха проведени и преговори във връзка с редица различни въпроси на политиката, вариращи от здравето, равенството между половете до правата на човека. За първи път в дневния ред беше включено и селското стопанство. При все че това изведе на преден план тревожното въздействие на деградацията на земите и горите върху нашите продоволствени системи и поминъка на земеделските стопани, с това беше добавено и още едно измерение към и без това вече изключително сложен проблем.

Окончателният резултат, постигнат след като конференцията беше удължена с 36 часа, е по-скоро относно справедливост в областта на климата и в по-малка степен свързан с действия. Положителна изненада беше постигнатото споразумение относно фонд за „загуби и щети“, т.е. финансова подкрепа за компенсиране на екологични щети и деградация, причинени или причинявани вследствие на изменението на климата в най-уязвимите развиващи се страни. Тази тема чакаше реда си в рамките на конференцията за климата почти едно десетилетие, докато най-после беше включена в дневния ред на тазгодишната конференция.
По-малък напредък (или по-точно казано — никакъв) беше постигнат по отношение на по-силни действия в областта на климата, т.е. допълнителни усилия и ангажименти от страна на държавите за намаляване на емисиите на CO₂. Опитът на преговарящите от страна на Европейската комисия да обвържат подкрепата си за фонда за загуби и щети с отстъпки от страна на големите замърсители, а именно Китай, за значително намаляване на техните емисии, се провали. Имаше дори голяма опасност за отстъпление на някои държави от вече договорените цели в Парижкото споразумение от 2015 г. и от миналогодишната 26-а конференция на страните по РКООНИК в Глазгоу.

„Конференцията на страните по РКООНИК, ориентирана към изпълнението“, както беше представена срещата в Шарм ел-Шейх, в действителност доведе до риск от заличаване на постигнатия досега напредък, като по същество постави под опасност договорената цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса. Държавите се препираха относно статута на Китай (действително ли е все още развиваща се държава?), постепенното премахване или намаляване на всички изкопаеми горива или само на въглищата, условията, свързани със средствата и технологиите, и др.
Тази динамика повдига въпроса дали форматът все още е подходящ за целта. Основната цел — постигане на глобално споразумение относно необходимостта от намаляване на емисиите на CO₂ — беше постигната на 21-ата конференция на страните по РКООНИК в Париж. Начините за прилагането му, т.е. какви методи да се използват за отчитане на емисиите или за проверка на намаляването или кои субекти следва да отговарят за това и къде следва да бъдат разположени, са въпроси със силно технически характер, които може би не следва да бъдат договаряни между министрите на почти 200 държави, особено ако всяка конференция започва от самото начало по всяка тема, която не е по вкуса на някои страни. Изпълнението по-скоро следва да се разглежда на техническо, работно равнище, а не на годишни срещи на държавни или правителствени ръководители, като страните се събират през по-дълги периоди, когато са необходими нови споразумения за постигане на напредък по работата.

27-ата конференция на страните по РКООНИК в Египет не оправда очакванията по отношение на повече конкретни или амбициозни действия в областта на климата, макар че беше постигнат известен напредък по отношение на справедливостта в областта на климата. Тя обаче беше много успешна като платформа за свикване на активисти в областта на климата, правата на човека и околната среда, за представяне на действия в областта на климата или на липсата на такива, както и за продължаване на повишаването на осведомеността за реалните и настоящи опасности, свързани с изменението на климата.