През март 2020 г. започнахме да осъзнаваме, че пандемията от COVID-19 не е само здравна криза и че тя ще повлияе на много аспекти от нашия живот. Освен това за сдруженията и активистите беше ясно, че ще бъдем изправени пред нови предизвикателства в обичайната ни дейност. Както се оказа, положението беше дори по-лошо от очакваното.

През май 2020 г. организирахме „виртуално събиране на питие“. След два месеца социална изолация и работа онлайн решихме да се срещнем и да обсъдим първоначалните си размисли за този период.

Заедно с колеги от Европейския граждански форум – транснационална мрежа, обединяваща над 100 сдружения и НПО в 27 страни в Европа, които работят активно по въпроси като гражданското образование, защитата на правата на човека и застъпничеството за демокрация прекарахме няколко часа в разгорещен дебат. Всеки имаше своята национална перспектива, но заключенията бяха сходни.

Въз основа на тези дискусии извлякохме следните поуки:
Първо: Нашата сигурност зависи от сигурността на другите хора
Необходими са универсална здравна защита и социална закрила за всички в нашето общество и по целия свят.

Второ: Ние сме уязвими и съдбите ни са преплетени.
В основата на международните отношения и ежедневието на хората трябва да бъдат солидарността, равенството, правата и грижата.

Трето: Общото благо съществува
Публичните институции трябва да защитават, прилагат и служат на общото благо, а не на конкретни интереси.

Четвърто: Най-важният антивирус, от който се нуждаем всички, е демокрацията
Гражданското съзнание и участие, надеждната информация, публичните изследователска дейност и образование, както и прозрачните институции гарантират общото благо.

Пето: Глобалната пазарна система се оказа неуспешна
Трябва да релокализираме производството, да приложим принципите на кръговата икономика и да въведем универсален базов доход за всички.

Шесто: Ние сме пазители на Земята, а не нейни собственици
Природата използва нашата социална изолация, за да се възстанови от щетите, които сме причинили. Трябва да възстановим екологичната справедливост в света.

Седмо: Работещите в секторите от критично значение са истински герои. Жените са на предната линия
Приносът на жените трябва да бъде признат в социалната йерархия. Тези, които са невидими, трябва да могат да се ползват в пълна степен от правата си.

Осмо: Времето трябва да забави ход
Социалната изолация ни принуди да отредим дължимото място на социалните връзки, търпението, съчувствието: трябва да запазим това в дългосрочен план.

Девето: Нуждаем се от човешка, социална, екологична сигурност
Ангажираме се със справедливо възстановяване и справедлив преход в страната си, в Европа и в целия свят.

Десето: Бъдещето трябва да бъде различно от миналото
Трябва да се поучим от преживяното и да действаме заедно.

Имаме ли шанс да научим повече след кризата? Способни ли сме да превърнем кризата в нов шанс?
Убедена съм, че бъдещето трябва да бъде различно от миналото.