В нов пакет от становища ЕИСК твърди, че цялата верига за създаване на стойност в областта на полупроводниците трябва да бъде укрепена, включително крайните етапи на производството, където COVID-19 разкри критични пропуски.

На своята Юнска пленарна сесия ЕИСК прие пакет от становища относно инициативата „Европейски законодателен акт за интегралните схеми“. ЕИСК приветства предложенията на Комисията като много добра инициатива в общи линии за справяне с недостига, възникнал по време на COVID-19, но подчерта, че Комисията следва да отиде по-далеч в някои конкретни области. 

Преди всичко ЕИСК счита, че за да може европейската промишленост да постигне стратегическа устойчивост, трябва да се вземе предвид целият сектор на полупроводниците: „Принципът на Комисията „от лабораторията до производството“ не стига достатъчно далеч, тъй като веригата за създаване на стойност не свършва с производството”, подчертава Хейко Вилемс, докладчик по становището на ЕИСК относно „Европейски законодателен акт за интегралните схеми“.

ЕИСК обръща внимание на факта, че следващите етапи от производството пакетиране, тестване и сглобяване – не са обхванати напълно. „Произведените в Европа продукти понякога се транспортират до Югоизточна Азия за опаковане и след това се изпраща обратно в Европа: Това не е правилният подход към стратегическата автономия, предвид опасностите, с които се сблъскахме през последните години”, заявява Дирк Беграт, докладчик по становището на ЕИСК относно Европейската екосистема в областта на полупроводниците (Законодателен акт за интегралните схеми).

Същевременно е важно Европа да остане отворена, тъй като секторът на интегралните схеми е една от най-глобализираните вериги за създаване на стойност в света. Създаването на затворена верига за създаване на стойност няма да има икономически смисъл. Според ЕИСК постигането на правилния баланс между укрепването на капацитета на Европа и укрепването на партньорствата с държави със сходни възгледи е правилният път, който трябва да се следва. 

За да се намали недостигът на полупроводници в дългосрочен план, ЕС трябва да обърне внимание на редица проблеми: достъп до суровини, съоръжения за научни изследвания и развойна дейност, интелектуална собственост и технологично ноу-хау, както и наличие на квалифицирана работна сила. Това изисква много инвестиции и подкрепа от публичния сектор. Комисията планира да набере 43 милиарда евро през следващите години. Голяма част от този бюджет обаче вече е предназначена за други програми като „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“ и само ще бъде преразпределена. 

„Къде са свежите пари за промишлеността?“ пита Стоян Чуканов, докладчик по становището на ЕИСК относно съвместното предприятие „Интегрални схеми“. „Сравнете това със САЩ, които инвестират 52 милиарда щатски долара между 2021 г. и 2026 г., и с Китай, който се стреми да мобилизира 150 милиарда щатски долара до 2025 г. Дори една по-малка страна като Корея планира да инвестира 450 милиарда щатски долара до 2030 г.“ 

ЕС ще се нуждае от допълнителни публични средства и ЕИСК призовава Комисията да изложи по-подробно своите инвестиционни планове. Частните инвестиции също ще трябва да бъдат стимулирани, за да се събере сумата от 43 милиарда евро. 

Комисията дава възможност за държавна помощ в размер до 100 % от недостигащите финансови средства за първите по рода си инструменти, т.е. такива, които все още не съществуват в Европа, за подкрепа на технологични сегменти, които са особено уязвими поради геополитически съображения или поради своето стратегическо значение. 

„Всички сме съгласни, че ако имаме силни зависимости в Европа и липса на капацитет там, където се нуждаем от сила, проектите ще трябва да бъдат финансирани и с публични средства“, заявяват тримата докладчици - „но 100 % държавна помощ предизвиква тревога, тъй в резултат на това можете да получите проект, който не е истински устойчив.“ Икономическата жизнеспособност на такива съоръжения трябва да бъде гарантирана, поне в средносрочен план, без надпревара за субсидии, без създаване на свръхкапацитет и без нарушения на пазара.