От група „Многообразие Европа“ на ЕИСК

Ново проучване на ЕИСК относно„Последиците от COVID-19 за основните права и гражданското пространство“, проведено по искане на група „Многообразие Европа“ на ЕИСК, разглежда как пандемията от COVID-19 засегна работата на организациите на гражданското общество (ОГО) и как мерките, въведени от отделните държави — членки на ЕС, се отразиха на способността на ОГО да упражняват основните си права и свободи.

Според водещия автор на проучването Филип Паздерски основните констатации и препоръки на проучването са следните:

Преди всичко пандемията оказа разнородно и комплексно въздействие върху ОГО. От една страна, ОГО често първи реорганизираха своите дейности, като по този начин откликнаха по-бързо на нуждите на местните общности от публичните администрации или предприятията. Преминаването им към работа онлайн ускори цифровизацията. Всичко това позволи на ОГО да достигнат до нова аудитория и да увеличат ефективността и обхвата на своите дейности. Бяха улеснени изграждането на коалиции, насърчаването на обмена на опит и установяването на общи публични позиции. В резултат на това социалната видимост на ОГО се повиши и понастоящем има по-добро разбиране за тяхната ежедневна роля.

От друга страна ОГО бяха силно засегнати от продължителната здравна криза. Най-сериозните последствия бяха финансовите затруднения. По-специално по-малките организации, работещи извън големите градове и обединяващи по-голям брой групи, изключени от цифровите технологии, бяха принудени да преустановят работата си. До днес много от тях не са възобновили дейността си. Активистите бяха изправени пред предизвикателства, свързани с психичното здраве, умора от дистанционната работа и нарастваща несигурност за бъдещето, изострени от дългосрочната социална изолация. Често беше трудно да се поддържа балансът между професионалния и личния живот поради нередовното работно време.

Пандемията открои или задълбочи вече съществуващи проблеми. Възможността на ОГО да работят беше възпрепятствана от извънредно законодателство, тъй като то намали прозрачността на правителствата, възпрепятства надзора върху тяхната работа и ограничи свободата на събранията и изразяването. Тези рестрикции и ограничения се случиха под претекст за противодействие на пандемията. Понижиха се стандартите за граждански диалог в законотворчеството. ОГО често дори не бяха включвани в консултациите относно законите за справяне с последиците от кризата. 

За да се преодолеят тези предизвикателства, трябва да осигурим на ОГО по-гъвкаво и достъпно финансиране, да гарантираме пълноценното им участие в мониторинга на средствата на ЕС, да приемем стратегията на ЕС за гражданското общество, която изтъква ролята на сектора, постоянно да наблюдаваме и да реагираме на атаки срещу участници от гражданското общество и да осигурим по-структурирана рамка за открит, редовен и прозрачен граждански диалог на ЕС. Това не са нови идеи, но пандемията им придаде ново значение. Освен това ролята, която ОГО изиграха и видимостта, която придобиха, може в крайна сметка да спомогне за осъществяването на тези идеи на практика.

Окончателното проучване беше представено по време на Дните на гражданското общество през март. Повече информация можете да намерите тук.