След въвеждането на първите ограничителни мерки заради COVID-19 делът на дистанционно работещите от работната сила в ЕС нарасна главоломно от 5 % на 40 %. Година по-късно, когато дистанционната работа се запазва като тенденция, все още е трудно да се направи точна оценка на нейното въздействие върху работодателите, работниците и обществото като цяло. ЕИСК изтъква, че са необходими повече проучвания и дългосрочна перспектива, за да може да се извлекат ползите и да се смекчат рисковете от тази форма на труд.

Въпреки очевидните предимства, които предлага както на работниците, така и на работодателите, като по-голяма продуктивност, по-гъвкаво работно време и по-голяма автономност, дистанционната работа все пак може да има негативно въздействие върху служебния и личния живот на хората. По време на пандемията границите между двете понякога се размиваха, водейки до извънредно натоварване, по-дълго работно време и недостатъчно време за почивка.

Настоящата култура, основана на принципа „винаги да си на линия“, заради която на много работещи им е трудно да се изключат от работната среда, може да се отрази неблагоприятно на душевното и физическото здраве и благополучие на хората. Жените са изложени в по-голяма степен на отрицателните ефекти на дистанционната работа, тъй като е по-вероятно да имат професии, позволяващи работа от вкъщи, която трябва да съчетават с домашните си задължения, отбелязва ЕИСК в две становища по темата, приети на мартенската пленарна сесия.

Данните от проучване на Eurofound сочат, че 30 % от редовно работещите от разстояние са работили в свободното си време всеки ден или няколко пъти в седмицата, а около 20 % са работили повече от 48 часа на седмица. Около 40 % от „редовните“ дистанционни работници са си почивали по-малко от 11 часа в денонощието.

За да се ограничат рисковете и да се умножат ползите от дистанционната работа след пандемията, ЕИСК призовава социалните партньори в държавите членки да изготвят правила, адаптирани към съответната държава съответния сектор и съответните дружества, в рамките на текущия социален диалог и системите за колективно договаряне.

Дистанционната работа се нуждае от подходящо регламентиране и е важно да се гарантира, че тя е обратима след приключването на кризата с COVID и ще остане на доброволни начала. Работещите дистанционно следва да имат същите индивидуални и колективни права и същото работно натоварване като колегите си, работещи в сградите на своите работодатели. Условията на дистанционната работа трябва да бъдат изложени писмено, за да се гарантира равно третиране и еднакви здравословни и безопасни условия на труд, отбелязва ЕИСК.

„Работата от вкъщи ще бъде характеристика на бъдещите пазари на труда, но не можем да позволим тя да доведе до социален регрес и изолиране на работниците. Тя може да помогне на хората да съвместяват професионалния и личния си живот, но не можем да допускаме дискриминация или различно третиране на работещите от вкъщи и работещите от офиса“, отбеляза докладчикът по становището относно „Предизвикателствата, свързани с дистанционната работа“ Карлуш Мануел Триндад

Предвид скоростта, с която се налага този начин на работа, и извлечените от пандемията поуки, трябва да се направи оценка на действащите споразумения на ЕС, които обхващат дистанционната работа, за да се гарантира, че те са ефективни и при новите обстоятелства, отбеляза ЕИСК.

Това се отнася особено за рамковите споразумения относно дистанционната работа и цифровизацията, подписани от социалните партньори на равнище ЕС съответно през 2002 г. и 2020 г. Те следва да бъдат взети предвид от държавите членки и социалните партньори при изготвянето на националните рамки за дружествата и работниците, използващи тази форма на труд.

Освен това, потенциално би могло да се постави началото на европейска инициатива — в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и/или на равнище държави членки — за защита и упражняване на правото на откъсване от работната среда.

ЕС и държавите членки би следвало също така да използват действащото законодателство, като директивите за работното време и за равновесието между професионалния и личния живот, които са напълно приложими по отношение на дистанционната работа. Тези директиви следва да бъдат транспонирани в националното законодателно и прилагани съответно, тъй като това „със сигурност ще спомогне за подобряване на условията, при които работят дистанционните работници“.

ЕИСК изтъкна и риска от използване на дистанционната работа като възможност за поемане на двойната тежест на платения и неплатения труд. Домакинската работа все още не се дели поравно между жените и мъжете и се поема предимно от жените, което намалява способността им да вършат продуктивно платената си работа и може да влоши перспективите им в професионален план.

„Както обществото като цяло, така и предприятията трябва да направят всичко възможно за преодоляването на тези стереотипи, свързани с пола, и за признаването на жените като пълноценни работници наред с множеството други техни роли и качества. Икономическата и социална цена на тези предразсъдъци за обществото е много голяма“, отбеляза докладчикът по становището Милена Ангелова.

В тази връзка ЕИСК призова и за „Пакт за полагането на грижи в Европа“, като изтъкна, че наличието на физически и финансово достъпни услуги и инфраструктура за деца, хора със специални нужди и възрастни хора са друга ключова предпоставка за гарантираща равенство между половете дистанционна работа.