С желание да научат как жителите на Любляна се чувстват поради горещините в своя град и разочаровани от бездействието на общинските органи да направят нещо по този въпрос, градското студио „Просторож“ стартира проекта Горещи точки, като прикани хората да определят най-горещите места на града на цифрова карта. Проектът получи изненадващо огромен отклик сред жителите и медиите с конкретни предложения за това как да се подходи към прекалените горещини в градовете. Зала Велкавръх от Просторож споделя с нас тайната на успеха на проекта, както и бъдещите планове на студиото.

Какво Ви накара да започнете този проект?

Зала Велкавръх: Нашата инициатива се дължи на 50 % разочарование и 50 % любопитство. Въпреки че последиците от изменението на климата и градските топлинни острови са добре известни на общинската администрация, бяха предприети малко мерки. От друга страна, бяхме любопитни да видим дали и как хората в Любляна преживяват градската топлина през лятото.

Как беше приет Вашият проект? Получихте ли отзиви от хората, на които помогнахте? (Бихте ли дали евентуално някакъв пример?)

Създадохме много просто уеб приложение и очаквахме скромен отговор. За наша изненада жителите на Любляна, както и медиите, проявиха интерес и се присъединиха към инициативата. За по-малко от три седмици хората добавиха 700 горещи точки (горещи места в града)!

Как възнамерявате да използвате това конкретно финансиране, за да продължите да подпомагате общността? Планирали ли сте вече нови проекти?

Ще го инвестираме в град Любляна. Една от областите, в които градските топлинни острови са особено проблематични, е университетският клиничен център, най-големият медицински център в страната. Поради COVID общественото пространство около клиниките пое нова роля — то се превърна в пространство за чакане — пространство, в което работниците прекарват почивките си, а когато броят на заразените с COVID беше по-нисък от днешния, това е и пространство, в което пациентите се срещнат с роднините си. Искаме да работим с град Любляна, представители на клиниките, пациентите и здравните работници, за да подобрим поне някои микропространства, да станат по-прохладни.

Какъв съвет бихте дали на други организации за постигане на резултати в дейности и програми от този вид?

Вместо да говорим за бъдещето, се опитахме да разберем как хората преживяват последиците от изменението на климата днес. Използвахме обикновен език и се съсредоточихме върху ежедневното преживяване на пешеходците, велосипедистите и другите ползватели на публичното пространство, а реакцията беше много добра. Изменението на климата вече не е абстрактна заплаха.  

Доколко оптимистично сте настроени по отношение на перспективите за ЕС да постигне целите на Зеления пакт?

Много песимистично, що се отнася до развитието на зелената енергия през новата година и по отношение на факта, че нито една държава от ЕС не е постигнала целите, определени в Парижкото споразумение.