На първо място бих искал да изразя скръбта си по повод на неочакваната кончина на председателя на Европейския парламент Давид Сасоли. През май 2020 г. председателят Сасоли заяви, че пандемията ни показа, че разполагаме с „голям ресурс“ в рамките на ЕС — „този голям ресурс е неговото гражданско общество“. Давид Сасоли ще ни липсва силно.

Изминаха вече две години, откакто за първи път чухме за Covid-19. След тези ранни съобщения за вирус, който имаше потенциал да се превърне в световна пандемия, съм сигурен, че не очаквахме през 2022 г. той да продължава да буди тревога.

Посрещаме новата година и още веднъж се опитваме да намерим енергията, за да изпитваме оптимизъм и надежда.

Мотото на френското председателство на Съвета на ЕС „подем, сила, принадлежност“ изглежда подходящо за това. Като очерта трите оси на председателството, президентът Макрон представи своите мисли за по-суверенна Европа, европейски модел на растеж и хуманна Европа.

Може да очакваме с нетърпение да загърбим проблемите, свързани с пандемията, но предизвикателствата, които очакват всички ни са значителни и ще трябва да се изправим пред тях, независимо как ще се развие положението с Ковид.

Ще се постави нов акцент върху европейската отбрана, тъй като напрежението по света, близо и далеч от Европа, поставя тези въпроси в центъра на вниманието.

Сътрудничеството и съвместната работа ще бъдат от съществено значение, както личи от насрочената конференция за Западните Балкани, която ще се проведе през юни.

Следващия месец, заедно с председателите Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен, Франция ще организира среща на върха, на която ще се съберат лидерите на Европейския съюз и Африканския съюз. Целта на тази среща на върха е отново да се изгради нов икономически и финансов пакт с Африка. Френското председателство желае да разгърне програма в областта на образованието, здравеопазването и климата, която да съответства на предизвикателствата, пред които е изправена Африка.

Тази година вече беше обявена за Европейска година на младежта, а водещата роля на младите хора по въпросите на климата показа каква сила притежава дадена ангажирана колективна група от обществото. Младежкото движение изведе „зелената“ програма на преден план в списъка на политическите приоритети. В редица законодателни предложения тази година ще бъдат представени трудните задачи да се уточнят в подробности начините за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. Това ще бъде труден и преломен процес, но е и единственият вариант, който ни остава след години на забавяне на действията в областта на климата и емисиите. Необходими са спешни действия, а неизбежните трудности трябва да бъдат приети, но и управлявани, за да се гарантира справедливо въздействие и да се осигури подходяща подкрепа за защита на най-уязвимите в обществото. Тази философия се превърна в част от общите настроения в хода на живота в условията на световна пандемия, която представлява нарастваща заплаха за живота на определени уязвими групи. 

Накрая, разбира се, ще разполагаме със заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа. В ЕИСК поехме ангажимент – организирахме прояви и консултации и се стремяхме да гарантираме, че действаме като канал за гласът на гражданите и общностите в цяла Европа. Жизнено важно е ЕС да остави своя „индивидуален отпечатък“и да се свърже с всички тези гласове. Остава да се види дали Конференцията за бъдещето на Европа ще постигне резултати по този въпрос, но ЕИСК ще продължи да бъде свързваща точка за гражданите, като гарантира, че всички гледни точки ще бъдат чути по време на дебатите относно съвместното оформяне на нашето бъдеще.

Килиан Лохан, заместник-председател на ЕИСК