„Трябва да надхвърлим Пакта за стабилност и растеж“

ЕИСК инфо: Каква е позицията на ЕИСК във връзка с предложението на Комисията относно новото икономическо управление?

Хавиер Дос: Комисията направи това предложение с оглед на изтичането през януари 2024 г. на общата клауза за дерогация, включена в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), високите нива на дефицита и дълга в много държави—членки на ЕС, след пандемията и, вероятно, в резултат на критичен анализ за негативните последици от твърдото прилагане на предписанията на ПСР в политическото управление на голямата рецесия.

Предложението, като запазва таваните на дефицита и дълга (съответно 3% и 60% от БВП), дава възможност за повече гъвкавост и диференциация — в зависимост от положението на държавите членки — по отношение на начина за постигане на изпълнението на целите и съответните срокове.

Освен това правилата са опростени, тъй като темпът на нарастване на нетните първични разходи става ключов индикатор, което означава, че лихвите по дълга, обезщетенията за безработица и разходите, финансирани от дискреционни мерки или европейски фондове, са изключени. Основната новост е свързана с въвеждането на фискални структурни планове с продължителност от четири до седем години, които всяко правителство ще договаря с Комисията и които ще включват структурни реформи.

На 26 април Комисията публикува две предложения за регламент и едно предложение за директива, изменящи съответните цели на ПСР относно координацията на икономическите политики и бюджетния надзор, процедурата при прекомерен дефицит (ППДф) и изискванията за бюджетните рамки. След натиск от страна на германското правителство бяха въведени някои по-строги разпоредби в сравнение с тези в представеното през ноември съобщение, по-специално задължението за намаляване на дълга с годишен темп от 0,5% от БВП за страни с дефицит над 3% или автоматично прилагане на ППДф към тези, които се отклоняват от средносрочния план.

Въпреки че ЕИСК подкрепя основните аспекти на пакета с предложения на Комисията, а именно диференцираните национални фискални структурни планове и елементите на гъвкавост, които се въвеждат в ПСР, счита, че условията на първоначалното предложение от ноември трябва да бъдат запазени и призовава за дебат относно това дали трябва да се надхвърли рамката от 1997 г.

ЕИСК счита също, че трябва да се разгледа наред с други въпроси възможността за създаване на „постоянен фискален капацитет“ на ЕС, за да се финансират увеличаващите се „общи европейски блага“. Счита също така, че участието на националните парламенти, местните и регионалните власти, социалните партньори и организациите на гражданското общество в изготвянето на фискалните структурни планове би укрепило „националната ангажираност“ към ангажиментите, поети в тези планове.

ЕИСК счита, че е необходимо да се гарантира диференцирано третиране на инвестициите във фискалните структурни планове, по-специално в областта на екологичния преход и отбраната, да се укрепят социалните цели и тези в областта на заетостта в инвестициите и реформите и да се преразгледа задълбочено методологията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга и участието на правителствата и независимите национални бюджетни органи в определянето на „техническата траектория“ за намаляване на дълга.