от Стефано Палмиери
група „Работници“ на ЕИСК

Съществува значително припокриване между докладите на Енрико Лета и Марио Драги, въпреки че се различават значително по отношение на анализа и предложените стратегии.

Да вземем за пример политиката на сближаване. В доклада на Лета нейната роля се разглежда като централна, гарантираща, че ползите от единния пазар се споделят между всички граждани и региони на Съюза. В този доклад се подчертава и връзката между политиката на сближаване и услугите от общ интерес, които са от съществено значение, за да могат европейците да живеят и работят там, където искат. За разлика от това в доклада на Драги изглежда се омаловажава значението на политиката на сближаване и социалното и териториалното измерение на конкурентоспособността. В този доклад се обсъжда европейската конкурентоспособност, без да се вземат предвид териториалните различия, като се подразбира, че само повишаването на цялостната конкурентоспособност на ЕС би решило регионалните проблеми. Пренебрегва се фактът, че за много региони ниската конкурентоспособност и неблагоприятното териториално положение са двете страни на една и съща монета.

И в двата доклада се признава, че EС повече не може да „продължава обичайната практика“. Неотложността и сложността на днешните кризи изискват значителна промяна в изготвянето на европейските политики, евентуално дори чрез промени в Договорите. Наистина ли можем да говорим за разширяване, без да обръщаме внимание на необходимостта от по-задълбочена политическа интеграция? Тази промяна трябва да включва и промяна в мащаба. Настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) е недостатъчна, основава се на малко над 1 % от БНД на ЕС и е ограничена от остарялата логика за „справедлива възвръщаемост“. Необходим е нов подход, вдъхновен от модела на Next Generation EU. Извънредните предизвикателства трябва да бъдат посрещнати със смели решения, включително емитиране на „общи сигурни активи“, както беше направено по време на пандемията.

Предстоящата МФР за периода 2028—2034 г. ще бъде тест за истинските намерения на ЕС, тъй като определя приоритетите за следващите седем години. В този контекст е разумно да се очаква открит дебат относно предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, като се имат предвид многобройните текущи кризи, както и основните му цели и общите европейски блага, които той се стреми да осигури на своите граждани.

Когато се обмисля регулаторна реформа, както се препоръчва и в двата доклада, е важно да се припомни, че ЕС е най-напредналата „социална пазарна икономика“ в света. Високите му икономически, социални и екологични стандарти са от съществено значение за успеха на този модел, а не са пречки. Поради това да се сравняват разпоредбите на ЕС с тези в САЩ или Китай е изначално погрешно. Всички усилия за опростяване на правилата на ЕС трябва да продължат да защитават условията на труд, безопасността на работниците, правата на потребителите, социалното и икономическото сближаване и устойчивия растеж.

Европа разбра, макар и със закъснение, че големият ѝ пазар вече не е достатъчен. За да постигне напредък, тя трябва да се стреми към по-голямо единство, включително по-задълбочена политическа интеграция и наистина единни политики в областта на икономиката, промишлеността, търговията, външните работи и отбраната. Следващите месеци ще бъдат от решаващо значение за оформянето на бъдещето на Европа.