ЕИСК info

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), основната европейска синдикална организация, представляваща 45 милиона работници на европейско равнище, отказа да одобри Компаса за конкурентоспособност — плана на Европейската комисия за стимулиране на икономиката на ЕС. Според ЕКП компасът в настоящия му вид е неприемлив. С генералния секретар на ЕКП Естър Линч разговаряхме за основните възражения на работниците срещу Компаса и за съдбата на Европейския стълб на социалните права на фона на новите призиви за драстично дерегулиране и по-силен акцент върху конкурентоспособността.

Профсъюзите в ЕС вече изразиха недоволството си от последния план на Европейската комисия за съживяване на икономиката на ЕС. Според Вас в какво се изразява основната вина на Компаса на Комисията за конкурентоспособност? Кои предложения в плана смятате за особено важни „червени лампички“?

Основният проблем с Компаса за конкурентоспособност на Европейската комисия е, че той дава приоритет на дерегулирането пред инвестициите, които са необходими за създаване на качествени работни места, за разработване на силна европейска промишлена политика и за гарантиране на висококачествени обществени услуги. По същия начин, въпреки че в Компаса се признава значението на качествените работни места за изграждането на конкурентоспособна икономика, вместо да предлага необходимото законодателство за укрепване на правата, подобряване на условията на труд и насърчаване на колективното договаряне, той подкопава този приоритет, като насърчава дерегулирането, което може да доведе до по-лоши условия на труд и несигурност на работните места.

Едно от най-тревожните предложения е въвеждането на 28-ия режим за дружествата, който би позволил на дружествата да извършват дейност извън националното трудово законодателство. Това би могло сериозно да подкопае трудовото законодателство в цяла Европа, като създаде надпревара за достигане на най-ниски равнища по отношение на правата и защитата на работниците.

В същия дух забраната за свръхрегулиране — способността на правителствата да приемат законодателство над минималните стандарти, определени в директивите на ЕС — е дълбоко проблематична. Идеята на директивите на ЕС, за разлика от регламентите на ЕС, е, че с тях се определят минимални стандарти за всички държави. Превръщането на тези минимални стандарти в таван на това, което е възможно, не само би подкопало тази идея, но и би навредило сериозно на работещите и би означавало загуба на трудно постигнатия напредък в здравеопазването, образованието, в областта на здравословните и безопасни условия на труд и справедливото заплащане, като това са само някои примери.

Освен това призивът на Компаса за пенсионни реформи, основани на по-дълъг трудов живот, е проблематичен, тъй като създава ненужна тежест за работниците, без да се обръща внимание на необходимостта от устойчиви и справедливи пенсионни системи.

Нещо повече, компасът е ориентиран в много голяма степен към облагодетелстване на предприятията, с многобройни обещания към бизнес групи, но не съдържа конкретни ангажименти по отношение на законодателството, което би било от полза за работещите. Това включва липсата на мерки, които да гарантират, че публичните инвестиции се използват за създаване на качествени работни места, а не просто за увеличаване на корпоративните печалби.

Накратко, Компасът за конкурентоспособност не успява да постигне баланс между нуждите на предприятията от една страна и правата и благосъстоянието на работниците от друга, което го прави неприемливо предложение в настоящия му вид.

Бихте ли казали, че в момента може да има опасниост за прилагането на Европейския стълб на социалните права (ЕССП)?

На хартия Комисията отново се ангажира с Европейския стълб на социалните права в наскоро публикуваната си работна програма за 2025 г. На практика обаче същата работна програма е първата от 2019 г. насам, която не включва социална законодателна инициатива.

За сметка на това, за следващата година Комисията предлага осем законодателни акта за „опростяване“. Никой не обича да бъде претоварен с административна работа и профсъюзите активно предлагат решения на този проблем, например правила за обществените поръчки.

Очевидно е обаче, че проблемите, пред които е изправена Европа, няма да бъдат решени с опростяване.

Най-голямата заплаха за прилагането на стълба на социалните права е вълната от масови съкращения, които се обявяват в цяла Европа. Това ще застраши заплатите и сигурността на работните места, но също така и пенсиите, социалната закрила и много от другите принципи на стълба.

Необходимо е да се осигурят инвестиции за защита и създаване на качествени работни места, включително и за инструмент SURE 2.0 и силен инвестиционен механизъм на ЕС, и да се въведат необходимите законодателни инициативи за гарантиране на качествени работни места.

Ако намаляването на регулаторната тежест не е решението, какъв би бил правилният подход, който ЕС да приложи, за да повиши своята значимост в настоящия глобален икономически контекст?

Условията, довели до тези съкращения, се дължат на липсата на инвестиции. Това важи както за частните, така и за публичните инвестиции.

Корпорациите пренасочват инвестиции от заплащането на работниците и така необходимата научноизследователска и развойна дейност и към безперспективно изплащане на дивиденти и изкупуване на акции, което възпрепятства напредъка на екологичното и технологичното развитие в Европа.

През последните няколко години САЩ и Китай подеха големи инициативи за публични инвестиции. Междувременно ЕС се занимаваше с приемането на нови правила, които принуждават държавите членки да намалят бюджетните ограничения.

ЕС трябва спешно да промени своя курс. Масовите публични инвестиции — със социални изисквания, за да се гарантира, че тези инвестиции осигуряват качествени работни места — са предпоставка за прилагането на Европейския стълб на социалните права.

Естър Линч, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Тя има богат профсъюзен опит на ирландско, европейско и международно равнище и изпълнява функциите както на заместник генерален секретар, така и на секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). В това свое качество тя ръководи усилията за укрепване на правата на работниците и синдикалните права, като оказва влияние върху ключови директиви относно адекватните минимални работни заплати, прозрачните и предвидими условия на труд и подаването на сигнали за нередности. Тя ръководи също кампаниите за Европейския стълб на социалните права и справедливо заплащане. Със своята работа тя е осигурила 15 правно обвързващи гранични стойности на експозицията на канцерогени и споразумения между социалните партньори относно цифровизацията и репротоксините. Феминистка през целия си живот, Естър се застъпва за това да спре да се подценява работата, извършвана предимно от жени.

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) представлява 45 милиона членове от 94 профсъюзни организации в 42 европейски държави и 10 федерации на европейските профсъюзи.

от Кинга Графа

Предприятията в Европа все още са изправени пред прекомерна бюрокрация, регулаторна разпокъсаност и нарастващи разходи. Свръхрегулирането възпрепятства техния растеж и им пречи да са на същото ниво като конкурентите си от други части на света. Европа не може да продължи да се върти в кръг — предприемачите се нуждаят от реална промяна, а не от повече анализ на същите пречки, които знаем от години. Това е ключов момент за преминаване от думи към дела, пише Кинга Графа от полската бизнес конфедерация Левиатан.

Неотдавна Европейската комисия представи Компаса за конкурентоспособност — пътна карта за следващите пет години, която има за цел да укрепи икономическата позиция на ЕС и да подкрепи европейските предприятия. Предложените от Комисията действия са правилни. Предприятията отдавна призовават за такива промени, които да превърнат „конкурентоспособността“ и „единния пазар“ в основни приоритети. Но ако ЕС иска да бъде конкурентоспособен в световен план, трябва да действа сега. Като вземаме силната икономика за основа, спешно трябва да рационализираме регулирането, да намалим разходите за енергия и да осигурим ефективна подкрепа за инвестициите и иновациите. Предвид нестабилна геополитическа среда трябва да бъдат финализирани споразуменията за свободна търговия с ключови партньори, като тези, които се отнасят до достъпа до суровини от критично значение.

Днес предприятията в Европа все още са изправени пред прекомерна бюрокрация, регулаторна разпокъсаност и нарастващи разходи. Конкурентите от други части на света отбелязват по-бърз растеж, а свръхрегулирането възпрепятства растежа на европейските предприятия. Европейската комисия трябва да предложи конкретни реформи, които действително да подобрят бизнес средата в ЕС. В Компаса за конкурентоспособността се разглеждат основните пречки пред растежа и производителността в ЕС като високите разходи за енергия, свръхрегулирането и недостигът на умения и работна ръка. Това е правилният начин на действие, но най-важното е да се осъществи. Това означава законодателни предложения и планове за действие, които насърчават конкурентоспособността, а не я възпрепятстват.

Единният пазар е един от най-големите успехи на европейската интеграция, но неговият потенциал трябва да бъде реализиран напълно. Неприемливо е все още да съществуват пречките пред единния пазар, установени преди 20 години. Полското председателство на Съвета на ЕС има възможност да промени това, като свободата на предоставяне на услуги е ключов приоритет. Това е от жизненоважно значение не само за транспортния сектор, но и за разрастващата се група от дружества, предлагащи професионални услуги. За съжаление докладите на Лета и Драги не обръщат достатъчно внимание на този въпрос. Лета се съсредоточи само върху строителството и търговията на дребно, докато Драги не взе предвид прогнозите на Комисията за допълнителните стъпки, които биха могли да отключат потенциала на пазара на услуги. Положително е, че в доклада на Нийнистьо се подчертава ролята на услугите за изграждането на устойчивост и сигурност. Никой не се нуждае от убедителни доказателства колко важно е това в настоящия геополитически пейзаж. Именно в този контекст Комисията предлага „28-ия режим“ — единен набор от правила, обхващащи данъчното облагане, трудовото право и корпоративното право. Тази инициатива има за цел да опрости трансграничните дейности, особено за МСП, но на този етап не знаем достатъчно за предложението, за да можем да го оценим.

Заявеното намерение за дерегулация и рационализирано законодателство очевидно е стъпка в правилната посока. Настъпил е обаче моментът предложенията да бъдат осъществени на практика и това да не бъде само намаляване на тежестта на докладването. Надяваме се, че Комисията ще извърши задълбочен „одит“ на законодателството на ЕС, от който ще произлязат конкретни предложения за бързо подобряване на регулаторната среда на ЕС.

Очакваме с нетърпение провеждането на форума по въпросите на единния пазар в Краков и очакваме заключенията от обществената консултация с участието на членовете на Левиатан. Целта ще бъде да се подготви следващата стратегия за единния пазар.

Това е ключов момент — преминаване от думи към дела и прилагане на решения, които наистина отключват развитието на европейския бизнес. Диалогът между институциите на ЕС и социалните партньори ще бъде от съществено значение за намирането на решения, които отговарят на реалните нужди на предприятията. Ако не вземем смели решения, ще загубим ценно време и ще изостанем от световната конкуренция.

Кинга Графа е заместник генерален директор по европейските въпроси в конфедерация „Левиатан“ и постоянен делегат в BusinessEurope. Политолог и журналист по образование, тя придобива опит във връзка с функционирането на ЕС, докато работи за Бюрото на Комитета за европейска интеграция (2008—2009 г.) и Европейския парламент (2009—2014 г.). Тя е съавтор на книга за полската аристокрация и автор на научни публикации относно американската външна политика, американския елит и културната дипломация.

„Време е да направим конкретна крачка за изпълнение на препоръките в доклада на Марио Драги, преди той да изчезне някъде в дебрите на политиката. Нуждаем се от добри стратегически кадри и създатели на политики, способни да излязат извън границите на този доклад и да разработят стратегии за промишлената политика на ЕС“, казва хърватският предприемач и учен Степан Орешкович.  Заедно с Йорн Флек, старши директор на института на трансатлантическия мозъчен тръст „Атлантически съвет“, той представи амбициозната инициатива „Future 500“ на международната публична конференция „Конклав II“ в Брюксел. В рамките на по-широката платформа на Атлантическия съвет SEEUS Futures, „Future 500“, има за цел да идентифицира и подкрепи 500 европейски дружества, които притежават необходимото за постигане на значителен растеж и глобално въздействие. Целта е да се подкрепят нови предприемачи в Европа да се конкурират в световен мащаб, за да се засили присъствието на Европа на международната икономическа сцена. Степан Орешкович ни разказа повече за проекта.

Можете ли да представите накратко основната идея на проекта „Future 500“?

Опряхме се на идеите, съдържащи се във важните доклади за бъдещето на Европа, изготвени от Марио Драги, Енрико Лета и Мануел Ейтор. Анализирахме ги през двойната лупа на учени и предприемачи. Инициативата подвига няколко въпроса от критично значение. Кой ще изпълни тези планове за конкурентоспособност, както и публикувания неотдавна Компас за кокнкурентоспособността? Какви механизми ще бъдат използвани? Какви ще бъдат свързаните с това разходи? И каква възвръщаемост може да се очаква в сравнение с постигнатата неотдавна от американските дружества с бърз растеж? Проектът „Future 500“ е крайъгълен камък на платформата SEEUS, представляваща САЩ, ЕС и Югоизточна Европа, и има за цел да повиши видимостта и сътрудничеството между тези региони. Той е стратегически замислен така, че да отговори на належащата нужда Европа да създаде динамична среда, която да издигне местните дружества до позицията на лидери на световната сцена. Инициативата се съсредоточава върху предоставянето на рисков капитал, стратегически насоки и международни мрежи, извличайки поуки от експерти като Дани Родрик от Харвардския университет и Беата Яворчик от ЕБВР, с цел разработване на промишлени политики за 21-ви век, които да укрепят значително нашата конкурентна позиция.

Имате ли вече потенциални кандидати за 500-те дружества, които планирате да изберете? Какви са основните изисквания, на които трябва да отговаря едно дружество, за да бъде избрано?

Въпреки че все още не са избрани конкретни дружества, „Future 500“ ще бъде насочена към субекти с потенциал за разрастване и бърз растеж. Процесът ще бъде открит и непрекъснат и ще дава приоритет на икономическите обещания, иновациите и стратегическото значение в съответния сектор. Освен това ще се стремим да установим партньорства с многостранни банки за развитие и инвеститори, които вече подкрепят предприятията да се превърнат в конкурентна сила. Акцентът ще бъде поставен върху дружества, които вече демонстрират стабилен растеж, способности за иновации и амбиция за разрастване в световен мащаб. Това гарантира, че те са не само лидери на пазара, но и пионери в технологиите и бизнес моделите. Ще използваме опита от големи проекти като Scale-Up Europe, които обединяват основатели, инвеститори, ръководни кадри и учени около мисията Европа да се превърне в дом за технологични шампиони. За страните — кандидатки за членство в ЕС, тези потенциално избрани дружества са от особено голямо значение — те ще въплътят принципите на новата икономика и ще служат като модели за подражание за амбициозни, конкуриращи се в международен план предприятия, които не разчитат на финансиране предимно от страна на националните данъкоплатци.

Доколко сте оптимистично настроен относно потенциала на Европа за конкурентоспособност в световен мащаб?

Съществува значителен оптимизъм по отношение на способността на Европа да укрепи своята конкурентна позиция в световен мащаб, като се отърси от преобладаващата нагласа за самосъжаление. Общата възвращаемост на борсовия индекс на еврозоната, откакто започна повишаването на цените на акциите на пазара в края на 2022 г., надмина S&P 500, ако не включваме Nvidia. Европейските социални и здравни системи поддържат хората здрави и активни за по-дълги периоди на много по-ниска цена и оказват положително въздействие върху производителността и конкурентоспособността на нашата икономика в световен мащаб.

Опитваме се да възпроизведем концепцията на Имануел Кант за „истински ентусиазъм“, която той използва по отношение на Френската революция. Този начин на мислене може да превърне предизвикателствата в мотивационна сила, която да доведе до решимост, която изглежда непобедима. Нуждаем се от по-малко богати и самодоволни елити и прекалено послушни, неамбициозни последователи, каквито бяха фаворизирани през последните две десетилетия. Вместо това се нуждаем от повече „гладни млади хора“ — мотивирани и амбициозни, готови да приемат предизвикателствата.

Инициативата Future 500 има за цел да се търси проактивно решение на хроничните проблеми, откроени в докладите за конкурентоспособността, като например необходимостта от смели иновации и разрастването на предприятията. Позицията на Европа в световен мащаб ще зависи в голяма степен от способността ѝ да интегрира авангардни технологии, да насърчава предприемаческите таланти и да усъвършенства промишлените политики в подкрепа на приобщаващ растеж. Оползотворявайки добре образованата работна сила, богатото иновативно наследство и традиционните и новите промишлени сектори и търсейки решение на въпроси като регулаторната разпокъсаност и дисбалансите на пазара, инициативата се стреми да създаде благоприятна среда за бизнес лидерите и новаторите.

Накратко, инициативата Future 500 бележи важна стъпка в тестването на икономическия пейзаж на Европа, позиционирайки континента като световен конкурент чрез насърчаване на дружества с висок потенциал и укрепване на предприемаческата екосистема. Няма шанс да победим конкуренцията, без да знаем кои са конкурентите от наша страна.

Д-р Степан Орешкович е учен и предприемач. Той е член на Европейската академия на науките и изкуствата и основател на Bosqar Invest. Под ръководството на неговото семейство Bosqar Invest увеличи броя на служителите си от 300 на над 16,000 служители в рамките на пет години, демонстрирайки отлична стратегия за разрастване, която интегрира науката, технологиите, инвестиции от пенсионни и други фондове, както и предприемаческа смелост — жизненоважен подход, за който се застъпва Марио Драги в своя доклад. Този стратегически акцент вероятно е повлиял на стартирането на проекта Future 500, за който говори д-р Орешкович.

Скоро Европейската комисия ще оповести пакет от законодателни реформи относно задълженията за корпоративна отчетност, известен като „Омнибус“.  Пакетът има за цел да опрости и рационализира разпоредбите за устойчивост, като направи задълженията за докладване по-ясни за предприятията. Обявяването му през ноември предизвика шокови вълни в целия ЕС, като породи много дебати и отрицателни реакции от различни групи. Организации на гражданското общество (ОГО), синдикални организации, предприятия, инвеститори, адвокати и учени изразиха загриженост относно потенциала на пакета „Омнибус“ да доведе до дерегулация, като настоятелно призоваха Комисията да защитава, а не да отслабва тези инструменти.  Андриана Лоредан от Европейската коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ) обяснява какъв е залогът и защо ОГО като ECCJ се противопоставят на пакета „Омнибус“.

Конкурентоспособността се използва като претекст за дерегулиране на така необходимите разпоредби за устойчивост

Пакетът „Омнибус“ е съсредоточен върху три ключови инструмента за устойчивост, които са в основата на Европейския зелен пакт, а именно Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ) и Регламента за таксономията. Този пакет е пряк резултат от промяната в посоката на новата Комисия, която започна с доклада на Марио Драги относно бъдещето на европейската конкурентоспособност през септември 2024 г. Докладът на Драги отчасти приписва стагнацията на пазарите на ЕС на прекомерна регулаторна тежест за предприятията, като същевременно за удобство пренебрегва други ключови фактори, като инфлацията на цените на петрола, газа и храните, предизвикана от спекулации от страна на многонационални компании. Според доклада на Драги рамката на ЕС за отчитане и надлежна проверка във връзка с устойчивостта е основен източник на регулаторна тежест. Без доказателства, свързващи законодателството в областта на устойчивостта с усещането за липса на конкурентоспособност на ЕС, тази тясна гледна точка се превърна в претекст за цялостно премахване на законодателството в областта на устойчивостта.

С този конкретен пакет „Омнибус“ Комисията възнамерява да опрости някои от най-критичните инструменти, приети наскоро за справяне с въздействието на големите предприятия върху хората и околната среда. Това включва ДДГДУ, която беше приета едва миналата година и все още не е приложена.

За момента всяко обсъждане на съдържанието на „Омнибус“ е спекулативно. Един от най-значимите рискове, свързани с „Омнибус“, обаче е законодателното отваряне на инструментите за устойчивост, което би могло да доведе до предоговаряне на ключови разпоредби (като гражданска отговорност или планове за климатичен преход в рамките на ДДГДУ). ECCJ категорично се противопоставя на повторното отваряне на вече договореното законодателство в областта на устойчивостта. Това би увеличило регулаторната несигурност, би застрашило зачитането на правата на човека и околната среда от страна на предприятията и би поставило в неизгодно положение тези, които вече са предприели първи стъпки.

Протича изкривен процес на консултации, в който бизнесът има непропорционално влияние

Обявяването на пакета „Омнибус“ и разработването на предложението от страна на Комисията се извършват при пълна липса на прозрачност и без зачитане на договорното право на ЕС или на собствените процедурни правила на Комисията.

Комисията възнамерява да представи своята инициатива „Омнибус“ в много кратък срок, което не позволява адекватна оценка на въздействието и обществена консултация. Този подход е несъвместим с правото на участие в процесите на вземане на решения в ЕС — демократичен принцип, защитен от договорното право на ЕС. Той противоречи и на собствените насоки на Комисията за по-добро регулиране, които изискват широки и прозрачни консултации със заинтересованите страни по време на процеса на изготвяне на политиките на Комисията.

Вместо това през февруари 2025 г. Комисията проведе привидни консултации, т.нар. „проверка на действителността“, с малка, подбрана група от заинтересовани страни, предимно големи дружества и стопански асоциации. Много от тези дружества понастоящем са изправени пред правни действия за нарушения на правата на човека или околната среда в собствените си дейности или верига за създаване на стойност. По този начин те имат пряк интерес от отслабване на законодателството в областта на устойчивостта за сметка на работниците, местните общности и климата. Освен това несъразмерното представителство на големите предприятия рязко се различава от недостатъчното представителство на гражданското общество. ОГО, синдикалните организации и малките предприятия бяха само символично представени, а жертвите на корпоративни злоупотреби и предприятията, които се застъпват за разпоредби за устойчивост, бяха напълно изключени от разговора.

Пакет „Омнибус“: потенциална заплаха за амбициозните политики в областта на климата

Председателката Урсула фон дер Лайен и комисарят Валдис Домбровскис, който наблюдава целия стремеж към опростяване, изглежда се съобразяват с желанията на най-големите, най-мощните корпорации. По-специално основните партньори на Комисията по време на така наречената проверка на реалността включваха дружества, чиито стопански дейности допринасят значително за изменението на климата и които имат интерес от намаляване на задълженията, свързани с климата, като дружества в нефтения, газовия, нефтохимическия, автомобилния и финансовия сектор. Като се има предвид настоящата криза в областта на климата и нейното неблагоприятно въздействие върху хората и околната среда, съществуват опасения дали пакетът „Омнибус“ няма да бъде стъпка назад по отношение на политиките в областта на климата.

Приоритетът на Комисията следва да бъде по-скоро прилагане, отколкото дерегулиране

Ако Комисията наистина е загрижена за конкурентоспособността и намаляването на регулаторната тежест, както и за правата на човека и справедливостта в областта на климата, тя следва да обмисли как ефективно да прилага инструментите за устойчивост. Това може лесно да се постигне чрез разработване на насоки за подпомагане на дружествата и органите на държавите членки, както е посочено в ДДГДУ, както и чрез разработване на финансиране и изграждане на капацитет. Този подход би отговорил на критиките в доклада на Драги за липсата на насоки за улесняване на прилагането на законодателството на ЕС в областта на устойчивостта.

В крайна сметка тайното пренаписване на ключови разпоредби за устойчивост при закрити врата с някои от най-големите корпорации в света едва ли е пътят към постигане на истинска конкурентоспособност. 

Андриана Лоредан е служител по политиките в Европейската коалиция за корпоративно правосъдие (ECCJ) и участва в застъпничество по повод на Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта от момента, в който предложението беше публикувано за първи път през 2022 г. Преди това е работила по темата за бизнеса и правата на човека от гледна точка на принудителния труд в Anti-Slavery International. 

Според Дени Джейкъбс, генерален директор на екологичната мрежа на Фландрия Bond Beter Leefmilieu — BBL, ЕС трябва да се противопостави на съблазнителните призиви за дерегулиране, тъй като това само би създало несигурност за предприятията, би отслабило конкурентоспособността, основана на устойчивостта, и би намалило благосъстоянието и доверието на гражданите. Той сподели с нас опасенията на работещите в областта на околната среда НПО във връзка с последното предложение на ЕС за опростяване на регламентите, за което те се опасяват, че може да отпрати на втори план основните амбиции на Европейския зелен пакт.

Бихте ли коментирали последните инициативи на Комисията за дерегулиране, като например Компаса за конкурентоспособността или пакета „Омнибус“?

Европейската комисия представи програма за дерегулиране и опростяване, която се основава на икономически аргументи и може да застраши постигнатия с много труд напредък в екологичната, социалната и икономическата област. Това напрежение между адаптирането от една страна и запазването на достиженията на правото на ЕС от друга пречи на ЕС да се ориентира ясно.

Компасът на Комисията за конкурентоспособността, представен в края на януари, отразява корпоративните опасения относно енергийните разходи и икономическите предизвикателства, но пренебрегва ключови приоритети като нулевото замърсяване и благосъстоянието на гражданите и не успява да насочи европейската икономика към чисто, проспериращо и кръгово бъдеще. Съществува риск Компасът да отклони Европа от нейните цели. Насърчаването на конкурентоспособна декарбонизация без интегриране на социални и екологични цели подкопава основната цел на институциите на ЕС: да работят за общото благо и да го бранят.

Това, което тревожи организациите на гражданското общество, е заложената в Компаса рискована цел за 25% опростяване. Въпреки че рационализирането на разпоредбите се приветства, извършването на опростяване без задълбочени оценки може да подкопае здравната, социалната и екологичната защити, които са от жизненоважно значение. Иновациите в бизнеса са възпрепятствани не от регулирането, а по-скоро от липсата на ясни правила. По-нататъшното дерегулиране само би създало климат на несигурност, ощетявайки иновативните предприятията, които играят водеща роля, и компрометирайки напредъка и устойчивостта.

Опасяваме се също така, че този стремеж към опростяване ще бъде за сметка на екологичните и социалните цели. Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДГДУ) и таксономията на ЕС имат много недостатъци и не са постигнали всичко, което биха могли да постигнат. По-нататъшното им отслабване отвъд отправната точка, която и така е на ниско равнище, би обезсмислило тези директиви.

Друг конкретен пример представя контекста на това, което се случва в момента.  През последните години Фландрия се сблъска с огромен проблем, свързан с перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS): голяма част от нашата територия е замърсена с тези химикали и това засяга стотици хиляди граждани. Ограничението или забраната съгласно законодателството в областта на химикалите (Регламента REACH) се разглежда като най-ефективния инструмент за контрол на рисковете, породени от вещества като PFAS, които се използват както в промишлени процеси, така и в продукти (смеси и изделия). Ако Европейската комисия изостави значението на строгия регламент REACH, това би увеличило риска от излагане на опасни химикали, което е вредно за общественото здраве. Дружествата ще имат по-малко задължения да търсят безопасни алтернативи, което възпрепятства иновациите в устойчивата химия. Замърсяването на околната среда може да се увеличи, тъй като по-малко строгите правила водят до изхвърляне на по-опасни вещества и отпадъци. Потребителите са изложени на по-голям риск, тъй като продуктите не са толкова щателно проверявани за токсични вещества. Това би могло да доведе до изоставане на европейските дружества в глобалния преход към по-безопасни и по-екологосъобразни продукти и до загуба на пазарен дял в полза на конкурентите, които възприемат ориентирани към бъдещето иновации.

Доколко сте оптимист за съдбата на Зеления пакт в светлината на наскоро обявения от Комисията курс за стимулиране на европейската икономика?

Работната програма на Европейската комисия за 2025 г. съдържа както обещания, така и опасности. Въпреки че нейните ангажименти за декарбонизация и достъпна енергия сочат възможен път към по-чиста и по-устойчива Европа, съществува опасност основните амбиции на Европейския зелен пакт да бъдат загърбени. Расте загрижеността във връзка с предложения регламент „Омнибус“, който би могъл да изиграе ролята на подмолен начин за дерегулиране на корпоративната отговорност под претекст, че се „опростява“. Последните тенденции показват, че опростяването твърде често се използва за отслабване на основните предпазни мерки — от законодателството в областта на химикалите до селското стопанство. Прибързаната реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) през март 2024 г., която премахна екологичните гаранции, е ярък пример в това отношение. В момента дългоочакваното преразглеждане на REACH, обявен веднъж за инструмент за защита на общественото здраве и околната среда, може да бъде преопаковано като мярка за „опростяване“ с цел облекчаване на правилата в сектора.

Само преди няколко месеца председателят Фон дер Лайен обеща да запази курса към постигане на всички цели на Европейския зелен пакт. Въпреки това в настоящата работна програма се вижда нещо по-различно, понижен е приоритетът на основните цели, които изискват най-спешни действия — по-специално амбицията за нулево замърсяване.

Смятате ли, че предложената дерегулирането би могло да окаже отрицателно въздействие върху устойчивостта и постигнатия до момента напредък?

ЕС трябва да се противопостави изкусителните призиви за дерегулиране, което само би подкопало регулаторната сигурност и предсказуемостта за предприятията, би отслабило дългосрочната конкурентоспособност, основана на устойчивостта, и би намалило благосъстоянието и доверието на гражданите.

ЕС трябва да гарантира, че намаляването на бюрокрацията не означава по-лошо опазване на околната среда и общественото здраве. Интелигентното изпълнение следва да укрепва, а не да подкопава Европейския зелен пакт. Отслабването на основната екологична и социална защита под претекст, че се намалява бюрокрацията, не е стратегия за постигане на икономическа мощ. Това е безразсъдна крачка назад, която ще саботира самите правила, проектирани за една ориентирана към бъдещето икономика. Всичко това засилва будещия безпокойство риск от прекратяване на десетгодишния напредък по отношение на устойчивостта.

В същото време гражданското общество в целия ЕС е подложено на все по-голям натиск с рестриктивни закони за чуждестранните агенти, потушаване на протести и орязване на финансирането, като по този начин се застрашават основните права. Европейският щит за демокрацията и предстоящата стратегия на ЕС за гражданското общество трябва да бъдат нещо повече от символични ангажименти — те трябва да осигурят правна защита, устойчиво финансиране и структуриран граждански диалог с институциите на ЕС. В работната програма на Комисията трябва да се даде приоритет на защитата на демокрацията посредством укрепване на гражданското общество. Без независимо и добре обезпечено с ресурси гражданско общество самата европейска демокрация е изложена на риск.

Дени Джейкъбс е генерален директор на Bond Beter Leefmilieu — BBL (федерация от 135 екологични НПО във Фландрия, Белгия) и белгийски представител в Европейското бюро по околната среда (най-голямата европейска мрежа от екологични граждански организации, представляваща около 30 милиона отделни членове и поддръжници).