От Андрей Гньот

За да бъдеш арестуван в Беларус, е достатъчно да избереш грешната професия. Както се оказва, за такава фатална грешка можете да бъдете арестуван дори в центъра на Европа, например в Сърбия. И престижна международна организация като Интерпол ще улесни това. В думите ми има горчив сарказъм и горчива истина, но не преувеличавам. Казвам се Андрей Гньот. Аз съм белоруски режисьор, журналист и бивш политически затворник. Ето моята история.

Реших да стана журналист през 1999 г. Телевизията и радиото бяха моята страст, моята мечта и моето хоби. Може ли един 17-годишен младеж да допусне, че в неговата страна независимата журналистика ще бъде квалифицирана като екстремизъм, а всички други медии ще бъдат сведени до глашатаи на пропагандата? Не, никой от нас не очакваше това да се случи в Европа през 21-ви век. Точно такова обаче е положението в диктаторска Беларус днес: в страната няма нито една независима медия. Всички медийни структури са собственост на държавата. Държавата упражнява строг контрол върху редакционната политика, която е много проста: възхвалява се самопровъзгласената власт на Лукашенко и всеки, който се осмели да я критикува, дори по конструктивен начин, е определян за „враг на народа“ — епитет, взет от комунистическото минало.

Така, в средата на 21-ви век, един млад и наивен абсолвент по журналистика се опита да намери мястото си в професията. По време на обучението си и след него придобих много практически опит в областта на телевизията и радиото и знаех точно какво искам. Но възможностите бързо намаляваха: частни радиостанции закриваха дейността си или бяха поемани от държавата, а независимите телевизионни станции дори не успяваха да си осигурят честота на излъчване. Изборът не беше голям: или участваш в пропагандата, или избягваш чувствителни теми и се ограничаваш върху беззъби развлечения. Журналистиката оцеля в Беларус само благодарение на няколко вестника и независими интернет портали. Много журналисти напуснаха професията, много от тях бяха подложени на репресии. Министерството на информацията на Беларус редовно отправяше предупреждения към медиите, но само три предупреждения бяха достатъчни за отнемане на лицензите им. Според Асоциацията на журналистите в Беларус броят на вестниците е намалял с 21 % през периода 2020—2024 г. На белоруския пазар останаха само безвредни публикации, като например такива за собствениците на дачи, любителите на вицове и на кръстословици. Всички независими социално-политически публицистични издания или бяха закривани от властите, или избираха да не отпечатват, тъй като за тях беше станало невъзможно да работят.

За щастие успях да намеря компромисно решение за себе си: официално преминах към режисура и творческа работа, където постигнах голям успех. Същевременно продължих журналистическата си работа като доброволец, без да посочвам името си, за да не бъда разпознат. Това се оказа ефективна тактика. Използвайки целия си опит и професионални контакти, успях да осигуря на независимите медии автентични видеозаписи от 2020 г. и също така успях да се включа в гражданския и политически активизъм — станах съосновател на гражданското движение в областта на правата на човека „Свободна асоциация на спортистите на Беларус SOS.BY“. Не мисля, че мога да бъда обвинен в пристрастност и съучастие, тъй като избрах страната на народа на моята страна — диктатурата няма нищо общо с обективността, точно както пропагандата няма нищо общо с журналистиката.

През 2021 г. Беларус се нареди на 158-то място от общо 180 в класацията за свобода на печата. В сравнение с 2020 г. страната слезе пет места надолу. „Беларус е най-опасната държава в Европа за работещите в медиите“, предупреждава международната организация за правата на човека „Репортери без граници“.

Забележете предпочитанията на белоруските граждани през годината на протести — 2020 г.: интернет и социалните медии бяха основните източници на новини за 60 % от респондентите. Телевизията — само за 11 % от респондентите. Печатните издания — за 7 %, и радиото — за 5 %. След като осъзна това, диктаторският режим започна да действа драстично и безкомпромисно. Основното изобретение беше борбата срещу „екстремизма“ като основание за цензура и преследване. Органите блокират достъпа до съдържанието на медиите, които продължават дейността си от чужбина, и всяко сътрудничество с тях се счита за проява на екстремизъм.

В края на 2023 г. 32 журналисти бяха лишени от свобода в Беларус. В центровете за задържане журналистите са подложени на натиск и нечовешко отношение. Според активисти в областта на правата на човека блогърът и журналист Игор Лосик от „Радио Свобода“ дълго време е бил в гладна стачка в затворническата колония и след това е прорязал вените си и врата си. Той беше осъден на 15 години затвор. Наказателното преследване за всяка форма на сътрудничество с независими медии, наречени „екстремистки формации“, се засили. Нова тенденция е преследването не само на представители на гражданското общество, но и на обикновени граждани, които коментират някакви социални и политически събития за журналисти.

На 31 октомври 2024 г. моят личен профил в Инстаграм беше обявен от белоруския режим за „екстремистки материал“. Това означава, че не само аз, но и всички мои последователи в Беларус ще бъдат преследвани за това, че са се абонирали за моя профил. Повече от 5000 интернет ресурса в Беларус са обявени за „екстремистки“ от диктаторския режим. Може би никоя друга европейска държава не може да се похвали с такива впечатляващи статистически данни! Считаме ли ние, гражданите на Беларус, че се обръща достатъчно внимание на проблема с белоруската журналистика? Ще Ви кажа откровено — не, не се обръща внимание на този проблем. Не само се разрушава журналистическата институция в Беларус, но и специалисти в областта на журналистиката биват унищожавани физически.

Диктатурата също така се опитва да преследва журналисти и активисти извън Беларус. Моята история е ярък пример за такова преследване. Режимът се научи да използва демократичните институции, за да постига своите зловещи цели. Журналисти, активисти, блогъри и политически активни граждани биват преследвани за данъчни престъпления, главно за това, че в миналото не са плащали данъци. Това се наложи като идеален способ за прикриване на политическите мотиви, стоящи зад преследването. Активистът в областта на правата на човека и Нобеловият лауреат Алес Бяляцки е в затвора по финансови обвинения. Главният редактор на независимата медия „TUT.BY“ (унищожена от режима през 2020 г.) и нейните колеги са зад решетките заради същото финансово обвинение. Същото правно основание за финансово престъпление беше прието от Интерпол за моето издирване. На Интерпол бяха необходими почти осем месеца, за да проведе вътрешно разследване и да установи, че издирването ми нарушава членове 2 и 3 от конституцията им. Въпреки това бях арестуван и бях лишен от свобода в централния затвор в Белград в продължение на седем месеца и шест дни. Прекарах пет месеца под домашен арест със строги ограничения. Върховният съд на Сърбия реши два пъти да ме екстрадира в диктаторска Беларус. Два пъти — моят адвокат и аз успешно обжалвахме това решение. Общо — една година от живота ми, физическото и психическото ми здраве ми бяха отнети. Всичко това, защото избрах грешната професия в грешната държава. Само защото имах мнение и го изразих чрез активно гражданство.

За щастие успях да спечеля — в противен случай нямаше да четете тези думи. Благодарение на невероятната солидарност на журналистите, политиците, гражданското общество и организациите напуснах Сърбия и намерих спасение в Берлин. Но моята история не е приключила. Все още ме очаква дълъг процес на възстановяване и борба. Знам, че добросъвестно съм избрал моето призвание, дори ако някои го считат за екстремизъм. Знам, че независимата журналистика е неразделна част от едно демократично общество. Такова, каквото гражданите на Беларус искат да изградят. И очакваме да не бъдем сами по този важен път.